ИЗЛИЗАЙКИ от дома си рано сутринта, жената забелязва пред вратата си един пакет. Тя го вдига и се оглежда наоколо, но на улицата няма никого. Някой непознат вероятно го е оставил през нощта. Жената започва да отваря пакета и бързо се връща в къщата, затваряйки вратата. Защо? Това е пратка със забранена библейска литература! Стискайки здраво пакета, жената тихо казва молитва и благодари на Йехова за скъпоценната духовна храна.

Това се случвало често по време на нацисткия режим в Германия. След като нацистите поели властта през 1933 г., дейността на Свидетелите на Йехова била забранена в по–голямата част от страната. Рихард Рудолф *, който е над 100–годишен, разказва: „Бяхме убедени, че известяването за Йехова и за неговото име не може да бъде спряно от подобна човешка заповед. Много се нуждаехме от библейска литература в изучаването и службата си. Но заради забраната беше трудно да получаваме литература. Питахме се как ще продължи дейността.“ Не след дълго Рихард научил, че може да помогне по наистина необикновен начин. Това щяло да стане в „сенките на планините“. (Съд. 9:36)

Ако тръгнеш нагоре по течението на река Елба (или Лабе), ще стигнеш до планината Карконоше, която днес се намира на границата между Чехия и Полша. Макар че е висока само 1600 метра, тя бива наричана арктически остров насред Европа, тъй като през половината година хълмовете ѝ остават покрити със сняг, дълбок до 3 метра. Онези, които подценяват бързо променящото се време, може изведнъж да попаднат в гъста мъгла, обгръщаща върховете.

През вековете тази планинска верига служила като естествена граница между провинции, царства и народи. Опасният терен  бил труден за патрулиране, затова в миналото мнозина от областта пренасяли контрабандно различни стоки. През 30–те години на XX век, когато планината Карконоше разделяла Чехословакия и Германия, смели Свидетели започнали да използват пустите пътеки на контрабандистите. С каква цел? За да пренасят скъпоценна библейска литература. Младият Рихард бил един от тези Свидетели.

Рихард си спомня: „През почивните дни тръгвахме към планината на групи от по седем млади братя, облечени като планинари. От немската страна ни отнемаше около три часа да прекосим планината и да стигнем до чешкия град Шпиндлерув Млин“ — курортно селище на около 16 километра от границата. По онова време много германци живеели там. Имало един фермер, който се съгласил да сътрудничи на братята. С конска каруца, която обикновено използвал за превоз на туристи, той вземал кашони с литература от един съседен град, докъдето стигали с влак от Прага. После носел кашоните във фермата си и ги криел в плевнята, а оттам ги вземали братята, които пренасяли литературата до немската страна.

Рихард продължава: „Щом стигнехме до фермата, напълвахме раниците си, направени специално за тежки товари. Всеки от нас носеше по около 50 килограма.“ За да не бъдат забелязани, братята вървели под прикритието на мрака, като тръгвали при залез слънце и стигали преди изгрева. Ернст Виснер, който бил окръжен надзорник в Германия по онова време, описва някои от мерките за сигурност: „Двама братя вървяха напред и ако срещнеха някого, веднага сигнализираха с фенерчетата си. Това беше знак за братята с тежките раници, вървящи на около 100 метра отзад, да се скрият в храстите край пътя, докато двамата братя не се върнат и не кажат определена парола, която се сменяше всяка седмица.“ Но немските полицаи в сини униформи не били единствената опасност.

Рихард разказва: „Една нощ трябваше да работя до по–късно и затова тръгнах за чешката  страна доста след другите братя. Беше тъмно и мъгливо и докато вървях, треперех заради студения дъжд. Изгубих се сред боровете и се лутах в продължение на часове. Много планинари намират смъртта си по този начин. Срещнах братята чак когато се връщаха обратно рано сутринта.“

В продължение на около три години малката група смели братя отивали в планината всяка седмица. През зимата те пренасяли скъпоценните товари, карайки ски или използвайки шейни. Понякога групи от по 20 братя прекосявали границата по светло по маркираните планински пътеки. За да създадат впечатлението, че са безобидна група планинари, заедно с тях отивали и сестри. Някои от сестрите вървели напред и щом усетили опасност, хвърляли шапките си във въздуха.

Какво ставало, когато братята се връщали от среднощните си походи? Били взети мерки литературата да бъде разпространена веднага. Как ставало това? Изданията били опаковани като сапун и занасяни до гарата в Хиршберг. Пакетите били изпращани до различни части на Германия, където Свидетелите тайно ги доставяли на събратята си, както беше описано в началото. Всички в тайната мрежа за разпространяване на литература били толкова свързани помежду си, че ако някой бил заловен, щяло да има сериозни последствия. Всъщност един ден бил нанесен неочакван удар.

През 1936 г. бил разкрит склад за литература близо до Берлин. Сред намерените неща имало три пакета от неизвестен подател от Хиршберг. Полицията анализирала почерка, идентифицирала важен член на групата, внасяща забранена литература, и го арестувала. Скоро след това били арестувани още двама заподозрени, единият от които бил Рихард Рудолф. Тъй като тези братя поели цялата отговорност, за известно време другите можели да продължат с все по–опасните походи.

Изданията, пренасяни в раници през планината Карконоше, представлявали важна част от библейската литература, стигаща до Свидетелите в Германия. Но този маршрут не бил единственият. До 1939 г., когато немските войски окупирали Чехословакия, подобни маршрути съществували през границата с нея. Освен Свидетелите в Германия братя от други съседни страни, като Франция, Нидерландия и Швейцария, също поемали сериозни рискове да осигуряват духовна храна на своите преследвани събратя.

Повечето от нас днес разполагат с библейска литература в нужното количество и в различни формати. Независимо дали вземаш новите издания от Залата на Царството, или ги сваляш от уебсайта jw.org, защо не помислиш какво е било нужно, за да стигнат до тебе? Вероятно не е трябвало да се прекосяват заснежени планини през нощта, но несъмнено са били положени усилия от страна на много събратя, които неегоистично служат в твоя полза.