1, 2. Кой празник трябва да е от особен интерес за всички християни, и защо?

ЗА КАКВО се сещаш, когато чуеш думата „годишнина“? Един женен човек може би ще посочи годишнината от сватбата си. За други това може да бъде отбелязването на някое значимо историческо събитие, като например обявяването на независимостта на страната. Чувал ли си обаче за празник, който един народ чествал в продължение на 3500 години?

² Този празник е Пасхата. На нея се отбелязвало освобождаването на древния Израил от робство в Египет. Това събитие е от значение за тебе. Защо? Защото има връзка с някои важни аспекти от живота ти. Но като християнин вероятно се питаш защо трябва да се интересуваш от този еврейски празник. Отговорът се намира в следните забележителни думи: „Христос, нашата пасха, е принесен в жертва.“ (1 Кор. 5:7) За да разберем какво означава това за нас, трябва да научим повече за еврейската Пасха и да я разгледаме в светлината на една заповед, дадена на всички християни.

3, 4. Какви събития довели до първата Пасха?

³ Милиони хора по света, които не са евреи, са чували за събитията, довели до първата Пасха. Те може да са чели за тях в библейската книга Изход, да са чули разказа или да са гледали филм, основан на случилото се.

⁴ След като израилтяните били роби в Египет в продължение на много години, Йехова изпратил Моисей и брат му Аарон при фараона да го помолят да пусне Божия народ. Надменният египетски владетел отказал и затова Йехова нанесъл поредица от унищожителни бедствия. Накрая, при десетото бедствие, първородните на египтяните били  убити и фараонът бил принуден да освободи народа на Израил. (Из. 1:11; 3:9, 10; 5:1, 2; 11:1, 5)

5. Какво трябвало да направят израилтяните, преди да бъдат освободени? (Виж илюстрацията в началото.)

⁵ Какво обаче трябвало да направят израилтяните, преди да бъдат освободени? Било пролетта на 1513 г. пр.н.е., течал еврейският месец авив, по–късно наречен нисан. * Бог заповядал на израилтяните на десетия ден от този месец да започнат да се подготвят за онова, което щяло да стане на четиринайсетия ден. Този ден започвал при залез слънце, защото евреите отбелязвали дните от залез до залез. На 14 нисан всяко семейство трябвало да заколи мъжко агне (или яре) и да напръска с кръвта му двата стълба и горния праг на вратата на къщата. (Из. 12:3–7, 22, 23) Семейството трябвало да изпече агнето и да го изяде заедно с безквасен хляб и горчиви растения. Божият ангел щял да мине през земята и да убие първородните на египтяните, но послушните израилтяни щели да бъдат защитени и след това щели да бъдат свободни. (Из. 12:8–13, 29–32)

6. Как Божият народ трябвало да гледа на Пасхата?

⁶ Така и станало! Израилтяните трябвало да помнят деня на своето освобождение. Бог им казал: „Нека този ден служи като напомняне за вас и нека бъде празник в чест на Йехова за всички ваши потомци. Затова трябва да го чествате, това е постановление до безпределни времена.“ След честването на четиринайсетия ден трябвало да бъде проведен седемдневен празник. Самата Пасха била отбелязвана на 14 нисан, но името Пасха може да се отнася за всички осем дни на празника. (Из. 12:14–17; Лука 22:1; Йоан 18:28; 19:14) Това бил един от определените празници, които евреите трябвало да честват всяка година. (2 Лет. 8:13)

7. Какъв празник установил Исус?

⁷ Като юдеи, които трябвало да спазват Моисеевия закон, Исус и апостолите му празнували Пасхата всяка година. (Мат. 26:17–19) Последния път, когато направили това, Исус установил нов празник, който последователите му ежегодно да отбелязват — Вечерята на Господаря. На кой ден трябвало да я честват?

8. Какъв въпрос възниква във връзка с Пасхата и Вечерята на Господаря?

⁸ Щом като Исус установил Вечерята на Господаря точно след честването на Пасхата, новият празник трябва да съвпада с деня на Пасхата. Може би си забелязал обаче, че датата на еврейската Пасха, посочена в някои съвременни календари, понякога се различава с един или повече дни от датата, на която отбелязваме смъртта на Христос. Защо съществува тази разлика? Отчасти отговорът е свързан със заповедта на Бога към израилтяните. След като казал, че ‘целият сбор на Израил трябва да заколи агнето’, Моисей уточнил кога на 14 нисан трябвало да направят това. (Прочети Изход 12:5, 6.)

9. Според Изход 12:6 кога трябвало да бъде заколено агнето за Пасхата? (Виж също блока  „В коя част на деня?“.)

⁹ В бележка под линия към израза „във времето на вечерния здрач“ в Изход 12:6 четем, че агнето трябвало да бъде заколено „между двете вечери“. Някои преводи използват този израз в основния текст. Българските преводи на Библията го предават главно като „привечер“. Следователно агнето трябвало да  бъде заколено, след като слънцето е залязло, но докато все още е светло, в началото на 14 нисан.

10. Кога било колено агнето според някои, но какъв въпрос възниква?

¹⁰ След време агнетата трябвало да бъдат носени в храма, за да бъдат заколени, така че било нужно много време за всички жертви. Поради тази причина векове по–късно някои евреи сметнали, че напътствията от Изход 12:6 се отнасят за края на 14 нисан — от времето, когато слънцето започва да залязва (следобед), до края на деня при залез. Но ако това е вярно, кога трябва да е била ядена пасхата? Професор Джонатан Клоуънс, специалист по юдаизъм, отбелязал: „Новият ден започва със залеза на слънцето, следователно жертвата бива принасяна на 14–и, но началото на Пасхата и самото ядене всъщност са на 15–и, макар че тези дати не се споменават в Изход.“ Той писал още, че „равинската литература ... дори не твърди, че може да ни каже как бил извършван Седер [пасхалната вечеря] преди унищожението на Храма“ през 70 г. (Курсивът наш.)

11. (а) Какво се случило с Исус в деня на Пасхата през 33 г.? (б) Защо 15 нисан през 33 г. бил наречен „голяма събота“? (Виж бел. под линия.)

¹¹ Тогава може да се запитаме в кой ден била празнувана Пасхата през 33 г. На 13 нисан, деня, преди „да се принесе пасхалната жертва“, Христос казал на Петър и Йоан: „Отидете и направете приготовления, за да ядем пасхата.“ (Лука 22:7, 8) Когато ‘настъпил часът’ за пасхалната вечеря, след залез слънце на 14 нисан, четвъртък вечер, Исус ял пасхата заедно с апостолите си и след това установил Вечерята на Господаря. (Лука 22:14, 15) През същата нощ той бил арестуван и осъден. Исус бил прикован на стълб около обяд на 14 нисан и същия следобед умрял. (Йоан 19:14) Така ‘Христос, нашата пасха, бил принесен в жертва’ в същия ден, в който било заколено пасхалното агне. (1 Кор. 5:7; 11:23; Мат. 26:2) Исус бил погребан преди началото на следващия ден, 15 нисан. * (Лев. 23:5–7; Лука 23:54)

12, 13. Как децата на израилтяните участвали в честването на Пасхата?

¹² Нека се върнем към случилото се в Египет. Моисей казал, че Божият народ трябва да продължава да отбелязва  Пасхата, това било наредба „до безпределни времена“. По време на това ежегодно честване децата задавали на родителите си въпроси относно значението на празника. (Прочети Изход 12:24–27; Втор. 6:20–23) Следователно Пасхата щяла да служи „като напомняне“ дори за децата. (Из. 12:14)

¹³ Важните поуки били предавани от поколение на поколение, от баща на син. Една от тях била, че Йехова може да защити своите служители. Децата научавали, че той не е тайнствено, измислено божество. Йехова е истинският, жив Бог, който се интересува от своя народ и действа в негова полза. Той доказал това, като запазил живи първородните на израилтяните, когато ‘нанесъл бедствие върху египтяните’.

14. На какво християните могат да научат децата си от разказа за Пасхата?

¹⁴ Християнските родители не обясняват всяка година на синовете и дъщерите си значението на Пасхата. Предаваш ли обаче на децата си същите поуки, например, че Бог защитава своя народ? Виждат ли в тебе дълбоко убеждение, че Йехова продължава да е истински Защитник на служителите си? (Пс. 27:11; Иса. 12:2) Стараеш ли се да учиш децата си не със скучни лекции, а като водиш приятни разговори с тях? Така ще допринасяш за духовния напредък на семейството си.

15, 16. Какво научаваме за Йехова от 12 до 15 глава на Изход?

¹⁵ От разказа за Пасхата научаваме, че Йехова не само притежава способността да защитава народа си. Той избавил израилтяните, като ги ‘извел от Египет’. Помисли какво включвало това. Те били водени чрез облачен и огнен стълб. Прекосили сухото дъно на Червено море, чиито води се издигали като стени от двете им страни. Щом преминали, те видели как водите поглъщат египетската войска. Тогава избавилите се израилтяни пели с думите: „Ще пея за Йехова ... Коня и неговия ездач той хвърли в морето. Ях е моята сила и моята мощ, защото той ме спасява.“ (Из. 13:14, 21, 22; 15:1, 2; Пс. 136:11–15)

¹⁶ Ако имаш деца, помагаш ли им да изградят доверие в Йехова като свой Избавител? Могат ли да видят това убеждение в тебе, в разговорите, които водиш, и в решенията, които вземаш? Вероятно в семейното поклонение можеш да включиш обсъждане на записаното в 12 до 15 глава на Изход, като наблегнеш, че Йехова избавя своите служители, или да разгледаш същата мисъл с помощта на Деяния 7:30–36 или Даниил 3:16–18, 26–28. Независимо дали сме млади, или стари, трябва да бъдем уверени, че Йехова действал като Избавител не само в миналото. Както избавил народа си в дните на Моисей, така ще избави и нас в бъдеще. (Прочети 1 Солунци 1:9, 10.)

17, 18. Защо кръвта на Исус е по–ценна от кръвта на пасхалното агне?

¹⁷ Истинските християни не честват еврейската Пасха. Този празник бил изискване в Моисеевия закон, а ние не сме под този закон. (Рим. 10:4; Кол. 2:13–16) Вместо това отбелязваме друго събитие — смъртта на Божия син. И все пак има аспекти от честването на Пасхата, установена в Египет, които са от значение за нас.

¹⁸ Кръвта на агнето, с която били напръскани двата стълба и горния праг на вратата, била средството за спасение на първородните. Днес ние не принасяме на Бога животински жертви — нито в деня на Пасхата, нито когато и да било. Но има една по–добра жертва, която може да запази живота ни завинаги. Апостол Павел писал относно „сбора на първородните, които са записани на небесата“. Средството за спасение на тези помазани християни е „поръсената кръв“, Исусовата кръв. (Евр. 12:23, 24) Благодарение на нея християните, които имат надежда да живеят вечно на земята, също ще бъдат спасени. Те трябва редовно да си припомнят следното уверение: „Чрез него, посредством неговата кръв сме освободени чрез откуп, простени са ни прегрешенията, според богатството на Божията незаслужена милост.“ (Еф. 1:7)

19. Как начинът, по който умрял Исус, укрепва доверието ни в библейските пророчества?

¹⁹ Когато агнето било колено за пасхалната вечеря, израилтяните не бивало да чупят нито една негова кост. (Из. 12:46; Чис. 9:11, 12) Какво станало с „Агнето на Бога“, което дошло да даде живота си като откуп? (Йоан 1:29) Исус бил прикован на стълб заедно с двама престъпници от двете му страни. Юдеите поискали от Пилат костите на тримата мъже да бъдат счупени, защото това щяло да ускори смъртта им и те нямало да останат на стълбовете на 15 нисан, който бил „голяма събота“. Войниците счупили краката на двамата престъпници, ‘но като дошли при Исус, видели, че вече е мъртъв, и не пречупили краката му’. (Йоан 19:31–34) Така било и с пасхалното агне и затова то било „сянка“ на случилото се на 14 нисан през 33 г. (Евр. 10:1) По този начин също били изпълнени думите от Псалм 34:20, които укрепват доверието ни в библейските пророчества.

20. Каква значителна разлика съществува между Пасхата и Вечерята на Господаря?

²⁰ Съществуват обаче различия между Пасхата и Вечерята на Господаря. Те разкриват, че Пасхата, която юдеите трябвало да отбелязват, не предизобразявала онова, което Христос казал на последователите си да правят като възпоменание на смъртта му. В Египет израилтяните яли от агнето, но не пили от кръвта му. Това се различава от напътствията, които Исус дал на учениците си. Той казал, че онези, които ще управляват „в царството на Бога“, трябва да ядат от хляба и да пият от виното като символи на тялото и кръвта му. Ще разгледаме по–подробно това в следващата статия. (Мар. 14:22–25)

21. Защо е от полза да знаем повече за Пасхата?

²¹ И все пак няма съмнение, че честването на Пасхата било важна част от взаимоотношенията на Бога с израилтяните и всеки от нас може да научи много. Следователно, макар че Пасхата ‘служила като напомняне’ за евреите, ние, като християни, трябва да знаем за нея и да вземем присърце ценните поуки, защото „цялото Писание е вдъхновено от Бога“. (2 Тим. 3:16)