1. Какви жертви правят мнозина, и защо?

ХОРАТА с готовност правят жертви за нещата, които са важни за тях. Родителите дават от своето време, пари и сили за децата си. Докато връстниците им си играят и се забавляват, младите атлети, мечтаещи да представят страната си в Олимпиадата, прекарват много часове всеки ден в усърдни тренировки и упражнения. Исус също правел жертви за нещата, които били важни за него. Той не се стремял към охолен живот и нямал деца. Вместо това Исус се съсредоточавал върху напредъка на интересите на Божието Царство. (Мат. 4:17; Лука 9:58) Като него и последователите му давали много от себе си за Царството. То било най–важното нещо за тях и те правели жертви, за да могат в най–пълна степен да го подкрепят. (Мат. 4:18–22; 19:27) Затова може да се запитаме: „Какво е важно за мене?“

2. (а) Какви жертви трябва да правят всички истински християни? (б) Какви допълнителни жертви правят някои?

² Има жертви, които всички истински християни трябва да правят, за да развиват и поддържат добри взаимоотношения с Йехова. Такива жертви включват отделяне на време и сили за молитва, четене на Библията, семейно поклонение, посещаване на събранията и проповедна дейност. * (Ис. Н. 1:8; Мат. 28:19, 20; Евр. 10:24, 25) В резултат на усилията ни и на благословията от Йехова проповедната дейност напредва и мнозина продължават да се стичат към „планината на дома на Йехова“. (Иса. 2:2) За да подкрепят Царството, много братя и сестри правят жертви, като служат в Бетел, помагат при строежи на Зали на Царството и конгресни зали, организират конгреси или оказват помощ на пострадалите при природни бедствия. Тази допълнителна работа  не е изискване човек да получи вечен живот, но е много важна за напредъка на делото за Царството.

3. (а) Каква полза извличаме, когато правим жертви за Царството? (б) Какви въпроси трябва да си зададем?

³ Днес е по–важно от всякога пламенно да подкрепяме дейността за Царството. Насърчително е да се види как мнозина с готовност правят жертви за Йехова! (Прочети Псалм 54:6.) Подобна щедрост ни носи голяма радост, докато очакваме идването на Божието Царство. (Втор. 16:15; Деян. 20:35) Всеки един от нас обаче трябва внимателно да анализира себе си. Можем ли да правим повече жертви за Царството? Как използваме времето, парите, силите и способностите си? За какво трябва да внимаваме, когато правим жертви? Нека разгледаме пример относно правенето на доброволни жертви, който ще ни помогне да изпитваме повече радост в службата.

4. Каква полза извличали израилтяните, като принасяли жертви?

⁴ В древността израилтяните трябвало да принасят жертви, за да бъдат простени греховете им. Жертвите били необходими, за да могат хората да получат благоволението на Йехова. Някои приноси били задължителни, а други били давани доброволно. (Лев. 23:37, 38) Цели приноси за изгаряне можело да бъдат принасяни като доброволни приноси, или дарове, за Йехова. Забележителен пример за принасянето на жертви бил даден по време на тържественото откриване на храма в дните на Соломон. (2 Лет. 7:4–6)

5. Каква уредба осигурил Йехова за израилтяните с ограничени средства?

⁵ Йехова любещо разбирал, че не всички можели да дават едно и също количество, и изисквал от израилтяните да принасят жертви според възможностите си. В закона на Йехова било заповядано кръвта на животното да бъде изливана, което било „сянка на бъдещите благословии“ чрез Сина му, Исус. (Евр. 10:1–4) Но Йехова не бил прекалено строг относно спазването на този закон. Например, ако човек не можел да си позволи принос от едрия или дребния рогат добитък, Бог приемал като жертва гургулици. Така дори бедните можели с радост да принасят жертви на Йехова. (Лев. 1:3, 10, 14; 5:7) Макар че  можело да бъдат давани различни животни, имало две изисквания към всекиго, който принасял доброволни жертви.

6. Какви били изискванията за всекиго, принасящ жертва, и колко важно било да се спазват?

⁶ Първо, израилтяните трябвало да дават най–доброто. Йехова им казал, че всеки принос трябва да бъде без недостатък, за да им „донесе благоволение“. (Лев. 22:18–20) Ако животното не било здраво, то не било приемлива жертва за Йехова. Второ, човекът, принасящ жертвата, трябвало да бъде чист и неомърсен. Ако бил нечист, той трябвало да принесе принос за грях или принос за вина, за да придобие отново одобрението на Йехова. Едва тогава можел да принесе доброволен принос. (Лев. 5:5, 6, 15) Това бил сериозен въпрос. Йехова наредил онзи, който е нечист и яде от жертвата на общението, която включвала доброволни приноси, да бъде премахнат отсред Божия народ. (Лев. 7:20, 21) От друга страна, ако принасящият жертвата имал Божието одобрение и дарът му бил без недостатък, той можел много да се радва. (Прочети 1 Летописи 29:9.)

7, 8. (а) Каква радост изпитват мнозина, като правят жертви за Царството? (б) Какво можем да даваме на Йехова?

⁷ Днес мнозина също искат да дават от себе си в службата за Йехова, което му носи голяма радост. Наистина е възнаграждаващо да работим за своите братя. Един брат, който участва в строежи на Зали на Царството и помага на пострадалите при природни бедствия, казва, че му е трудно да опише удовлетворението от службата си. Той споделя: „Като виждам радостта и признателността на местните братя и сестри, когато влизат в новата си Зала на Царството или когато получават помощ след природно бедствие, осъзнавам, че целият труд и усилия си заслужават.“

⁸ Съвременната организация на Йехова винаги е търсила възможности да подкрепя делото за Царството. През 1904 г. брат Чарлс Ръсел писал: „Всеки трябва да се смята за назначен от Господаря управител на собственото си време, влияние, пари и др. и да се стреми да използва тези дарби според най–добрите си възможности за слава на Господаря.“ Макар че жънем много  благословии, правенето на жертви ни струва нещо. (2 Царе 24:21–24) Можем ли по–добре да използваме средствата, с които разполагаме?

9. Какъв принцип от напътствията на Исус в Лука 10:2–4 можем да приложим?

⁹ Време. Нужни са време и усилия за превеждането и отпечатването на литературата ни, за построяването на места за поклонение, за организирането на конгреси, за оказването на помощ при бедствия и за участието в други важни дейности. Всеки ден разполагаме точно с 24 часа. Исус ни е осигурил принцип, който може да ни помогне. Когато изпратил учениците си да проповядват, той им казал ‘по пътя да не поздравяват никого дълго’. (Лука 10:2–4) Защо Исус дал подобни напътствия? Един библейски учен казва: „Поздравите сред хората в Ориента не се състояли, както при нас, от леко кимване или подаване на ръка, а били извършвани с много прегръдки и поклони, и дори падане по очи на земята. Всичко това изисквало много време.“ Исус не насърчавал последователите си да бъдат груби. Вместо това искал да разберат, че тъй като разполагат с ограничено време, трябва да го използват добре, за да се грижат за по–важните неща. (Еф. 5:16) Можем ли да приложим този принцип, за да имаме повече време да подкрепяме дейността за Царството?

10, 11. (а) По какви начини се използват даренията ни за световната дейност? (б) Кой принцип, записан в 1 Коринтяни 16:1, 2, може да ни помага?

¹⁰ Пари. Световната дейност за Царството изисква значителни средства. Всяка година се използват десетки милиони долари за разходите на пътуващите надзорници, специалните пионери и мисионерите. От 1999 г. насам бяха построени 24 500 Зали на Царството в страни с ограничени средства. Нужни са обаче още почти 6400 зали. Всеки месец се отпечатват около 100 милиона екземпляра от списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Всичко това се поддържа от вашите доброволни дарения.

¹¹ Апостол Павел осигурил принцип относно даването на дарения. (Прочети 1 Коринтяни 16:1, 2.) Вдъхновен от Бога, той насърчил събратята си в Коринт да не чакат до края на седмицата да видят какво ще им остане, а още в началото на седмицата да отделят средства според това, което имат. Както било през първи век, братята и сестрите днес планират предварително, за да дават щедри дарения според обстоятелствата си. (Лука 21:1–4; Деян. 4:32–35) Йехова цени тази щедрост.

12, 13. Защо някои може да смятат, че не са в състояние да дават от силите и способностите си, но как ще им помогне Йехова?

¹² Сили и способности. Йехова ни подкрепя в усилията ни да използваме силите и способностите си за Царството. Той обещава да ни помага, когато сме уморени. (Иса. 40:29–31) Смятаме ли, че не притежаваме умения, които да са от полза в дейността за Царството? Мислим ли, че другите са по–способни от нас? Помни, че Йехова може да подобри вродените ни способности, както направил с Веселеил и Ахолиав. (Из. 31:1–6; виж илюстрацията в началото)

¹³ Йехова ни насърчава да даваме най–доброто от себе си и да не се отказваме. (Пр. 3:27) При възстановяването на храма той казал на юдеите в Йерусалим да помислят какво вършат в подкрепа на строежа. (Аг. 1:2–5) Те позволили вниманието им да се отклони и  не поставили на първо място възложената им от Бога задача. Ще бъде добре да помислим дали онова, което е най–важно за Йехова, е най–важно и за нас. Можем ли ‘да размишляваме в сърцето си за своите пътища’, за да имаме по–пълно участие в дейността за Царството през тези последни дни?

14, 15. (а) Как ни насърчава примерът на братята с ограничени средства? (б) Какво трябва да искаме да правим?

¹⁴ Много хора живеят в страни, където бедността и трудностите са ежедневие. Нашата организация полага усилия ‘да попълва недостига’, който изпитват братята ни в такива страни. (2 Кор. 8:14) Но дори Свидетелите с ограничени средства ценят привилегията да правят дарения. Йехова е щастлив, когато бедните дават с радост. (2 Кор. 9:7)

¹⁵ В една много бедна африканска страна някои братя отделят част от градината си, като използват парите от продукцията в подкрепа на дейността за Царството. В същата страна бил заплануван строеж на Зала на Царството, от която имало голяма нужда. Местните братя и сестри искали да помогнат. Но проектът трябвало да започне в разгара на сеитбата. Решени да участват, през деня те работели на строежа на Залата, а вечерта отивали на нивата, за да сеят. Какъв самопожертвувателен дух! Това ни напомня за братята в Македония през първи век. Макар че били в „крайна бедност“, те настоявали да помогнат на събратята си. (2 Кор. 8:1–4) Нека всеки от нас дава ‘според благословията, която му е дал Йехова’. (Прочети Второзаконие 16:17.)

16. Как можем да се уверяваме, че Йехова приема жертвите ни?

¹⁶ Нужно е обаче да сме внимателни. Подобно на израилтяните в древността трябва да се уверяваме, че доброволните ни жертви са приемливи за Бога. Какъв би могъл да бъде проблемът? Необходимо е да запазваме равновесие, като се грижим за семейството си и за поклонението към Йехова, които са най–важните ни отговорности. Като даваме от времето, силите и средствата си в полза на другите, не бива да пренебрегваме духовното или физическото благополучие на семейството си. В противен случай ще даваме според онова, което нямаме. (Прочети 2 Коринтяни 8:12.) Освен това трябва да поддържаме собствената си духовност. (1 Кор. 9:26, 27) Но можем да бъдем уверени, че ако живеем според библейските стандарти, нашите жертви ще ни носят много радост и удовлетворение и ще бъдат приети от Йехова.

17, 18. Как гледаме на онези, които правят жертви за Царството, и върху какво трябва да помисли всеки от нас?

¹⁷ Много от нашите братя и сестри ‘се изливат като принос за изливане’, като подкрепят дейността за Царството. (Флп. 2:17) Колко много ценим онези, които с радост дават от себе си. Съпругите и децата на братята, които са начело на сбора, също заслужават похвала за своята щедрост и самопожертвувателност.

¹⁸ Нужна е много работа за напредъка на интересите на Царството. Нека всеки от нас внимателно да помисли как може да има по–пълно участие в нея. Можеш да бъдеш уверен, че ще се радваш на богати благословии още днес и на много повече „в бъдещата система“. (Мар. 10:28–30)