1. Какви способности притежаваме поради факта, че сме създадени по образа на Бога?

„КАКЪВТО бащата, такъв и синът.“ Хората често използват тази пословица, когато има забележителна прилика между родителите и децата. Това е съвсем нормално, защото децата наследяват генетичните белези на майка си и баща си. Нашият небесен Баща Йехова ни е дал живота. (Пс. 36:9) И ние, като човешки деца на Бога, приличаме на него до известна степен. Тъй като сме направени по неговия образ, можем да разсъждаваме, да вземаме решения и да развиваме приятелства. (Бит. 1:26)

2. Благодарение на какво Йехова може да стане наш Приятел?

² Йехова може да бъде най–добрият ни Приятел. Това приятелство е възможно благодарение на Божията любов към нас и вярата ни в него и неговия Син. Исус казал: „Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Има много примери на хора, които се радвали на близки взаимоотношения с Йехова. Нека разгледаме два от тях.

3, 4. Как се различавали Авраам и потомците му по отношение на приятелството си с Йехова?

³ Йехова нарекъл патриарха Авраам, от когото произлезли  израилтяните, свой приятел. (Иса. 41:8) Във 2 Летописи 20:7 също се казва, че Авраам бил приятел на Бога. Как този верен мъж можел да се радва на трайно приятелство със Създателя си? Това било възможно благодарение на вярата на Авраам. (Бит. 15:6; прочети Яков 2:21–23)

⁴ За потомците на Авраам, които станали народът Израил в древността, Йехова първоначално бил Баща и Приятел. За съжаление те загубили приятелството си с Бога. Защо? Защото не продължили да проявяват вяра в обещанията му.

5, 6. (а) Как Йехова е станал твой Приятел? (б) Какви въпроси трябва да си зададем?

⁵ Колкото повече научаваш за Йехова, толкова повече расте вярата ти и любовта ти към него. Помисли за времето, когато разбра, че Бог е реална личност и че можеш да развиеш близки взаимоотношения с него. Тогава научи, че всеки един от нас наследява несъвършенството поради непослушанието на Адам и че човечеството като цяло е отчуждено от Бога. (Кол. 1:21) След това разбра, че любещият ни небесен Баща е достъпен и се интересува от нас. Като научихме за Исусовата изкупителна жертва и проявихме вяра в нея, започнахме да изграждаме приятелство с Бога.

⁶ Когато си спомняме как сме опознали Йехова, ще бъде добре да се запитаме: „Продължавам ли да задълбочавам приятелството си с Бога? Имам ли пълно доверие на Йехова и продължава ли любовта ми към него да расте с всеки изминал ден?“ Друг човек от древността, който имал близки взаимоотношения с Йехова, бил Гедеон. Нека разгледаме хубавия му пример, за да можем да му подражаваме.

7–9. (а) Какво забележително преживяване имал Гедеон, и какъв бил резултатът? (Виж илюстрацията в началото.) (б) Как можем да бъдем приятели на Бога?

⁷ Съдията Гедеон служил на Йехова през тежък период от историята на Израил, след като народът влязъл в Обетованата земя. В шеста глава на Съдии се разказва как ангел на Йехова посетил Гедеон в Офра. По онова време мадиамците били сериозна заплаха за израилтяните. Затова Гедеон грухал жито не на открито, а в един лин за грозде, за да може бързо да скрие ценното зърно. Той бил учуден от появата на ангела и от това, че го нарекъл ‘храбър и силен’. Макар че Йехова бил избавил израилтяните от Египет, Гедеон се съмнявал, че щял да им помогне сега. Говорейки от името на Създателя, ангелът уверил Гедеон в подкрепата на Йехова.

⁸ Гедеон се питал как щял ‘да спаси Израил от ръцете на мадиамците’. Той получил ясен отговор. Йехова му казал: „Аз ще бъда с тебе! И ти ще победиш мадиамците, сякаш са само един човек.“ (Съд. 6:11–16) Тъй като вероятно все още се чудел как щяло да стане това, Гедеон поискал знак от Бога. Обърни внимание, че в този разговор Гедеон не изразил съмнение, че Йехова е реална личност.

⁹ Случилото се след това укрепило вярата на Гедеон и го приближило до Бога. Гедеон приготвил ястие и го поднесъл на ангела. Когато ангелът докоснал ястието с тоягата си, то веднага било погълнато от огън по чудодеен начин. Тогава Гедеон осъзнал, че ангелът наистина бил изпратен от Бога, и възкликнал: „Горко ми, Върховни господарю Йехова! Видях твоя ангел, Йехова, лице в лице!“ (Съд. 6:17–22) Дали  случилото се отдалечило Гедеон от Бога? Точно обратното — той се почувствал в мир с Бога. Знаем това от името на олтара, който Гедеон издигнал — „Йехова–шалом“, което означава „Йехова е мир“. (Прочети Съдии 6:23, 24.) Когато размишляваме за онова, което Йехова прави за нас всеки ден, разбираме, че той е истински Приятел. Редовната молитва засилва мира ни и укрепва приятелството ни с него.

10. Според Псалм 15:3, 5 какво изисква Йехова от нас, за да бъдем негови приятели?

¹⁰ За да бъде Йехова наш Приятел, трябва да отговаряме на определени изисквания. В 15 псалм Давид пял за онова, което се очаква от нас, за да бъдем ‘гости в шатъра на Йехова’, тоест да сме приятели на Бога. (Пс. 15:1) Нека обърнем внимание на две от тези изисквания — да не клеветим другите и винаги да постъпваме честно. Давид казал следното за госта в шатъра на Йехова: „Той не клевети никого с езика си, ... нито приема подкуп против невинен човек.“ (Пс. 15:3, 5)

11. Защо не бива да клеветим никого?

¹¹ В друг псалм Давид предупредил: „Предпазвай езика си от зло.“ (Пс. 34:13) Ако не се вслушваме в този боговдъхновен съвет, ще накърним приятелството си със своя праведен небесен Баща. Всъщност клеветата е типична за врага на Йехова, Сатана. Думата „дявол“ произлиза от една гръцка дума, означаваща „клеветник“. Когато внимаваме какво говорим за другите, запазваме близостта си с Йехова. Това се отнася особено за нагласата ни спрямо назначените мъже в сбора. (Прочети Евреи 13:17; Юда 8.)

12, 13. (а) Защо трябва да сме честни във всичко? (б) Как честността ни може да се отрази на другите?

¹² Служителите на Йехова се отличават с честността си. Апостол Павел писал: „Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест, понеже искаме да постъпваме честно във всичко.“ (Евр. 13:18) Тъй като сме решени „да постъпваме честно във всичко“, ние не се възползваме от християнските си братя. Например, ако работят за нас, трябва да се грижим да получават справедливо отношение и да им бъде плащано толкова, колкото сме се споразумяли. Като християни, ние се отнасяме честно към работниците си, както и към всички други. Ако пък ние работим за свой събрат, не бива да се възползваме от него, като изискваме специални привилегии.

¹³ Хората в света често хвалят Свидетелите на Йехова за честността им! Например директорът на една голяма строителна компания забелязал, че Свидетелите на Йехова държат на думата си. Той казал: „Вие винаги се придържате към онова, за което сте се договорили.“ (Пс. 15:4) Като постъпваме така, поддържаме приятелството си с Йехова. Освен това носим възхвала на любещия си небесен Баща.

14, 15. Как в службата можем да помагаме на другите да станат приятели на Йехова?

¹⁴ Макар че много хора, които срещаме в службата, вярват, че Бог съществува, те не го смятат за най–добрия си Приятел. Как можем да им помогнем? Обърни внимание на напътствията, които Исус дал на 70 от учениците си, когато ги изпратил по двама да проповядват: „Когато влезете в някоя къща, първо кажете: ‘Нека мирът бъде с  този дом!’ И ако там има приятел на мира, вашият мир ще остане върху него. Но ако няма, тогава ще се върне обратно върху вас.“ (Лука 10:5, 6) Можем да привлечем хората към истината, ако се отнасяме приятелски към тях. Ако срещнем противници, това може да смекчи враждебността им и при друг случай да са склонни да чуят истината.

¹⁵ Ако срещнем хора, които стриктно се придържат към фалшивата религия или следват небиблейски обичаи, ние продължаваме да сме любезни и приятелски настроени. Сърдечно приветстваме на събранията онези, които са разочаровани от съвременното общество и искат да научат повече за Бога, на когото се покланяме. Статиите от поредицата „Библията променя живота на хората“ съдържат множество хубави примери.

16. В какъв смисъл сме не само приятели, но и „сътрудници“ на Йехова?

¹⁶ Хората, които работят заедно, често стават добри приятели. Всички, които са се отдали на Йехова, имат привилегията да са не само негови приятели, но и негови „сътрудници“. (Прочети 1 Коринтяни 3:9.) Докато проповядваме и правим ученици, придобиваме по–дълбоко прозрение за чудесните качества на своя небесен Баща. Виждаме как светият дух ни помага да продължаваме да извършваме задачата да проповядваме добрата новина.

17. Как духовната храна, осигурявана на конгресите, показва, че Йехова е наш Приятел?

¹⁷ Колкото повече участваме в дейността по правене на ученици, толкова по–близки ставаме с Йехова. Например виждаме как той осуетява опитите на противниците ни да спрат проповедната служба. Помисли за последните няколко години. Нима не виждаме как Бог ни ръководи? Наслаждаваме се на неспирно изобилие от богата духовна храна. Програмата на конгресите разкрива, че Йехова ни обича и разбира нуждите и проблемите ни. В благодарствено писмо за областен конгрес едно семейство написало: „Програмата наистина докосна сърцата ни. Усетихме колко много Йехова обича всеки един от нас и иска да успеем.“ След като присъствало на специален конгрес в Ирландия, едно семейство от Германия изразило признателността си за сърдечното посрещане и проявеното гостоприемство и добавило: „Най–много благодарим на Йехова и на неговия Цар Исус Христос. Те ни направиха част от този наистина обединен народ. Ние не само говорим за единство, а му се наслаждаваме всеки ден. Преживяното на специалния конгрес в Дъблин винаги ще ни напомня за скъпоценната  привилегия да служим на нашия велик Бог заедно с всички вас.“

18. Какво може да се запитаме относно общуването си с Йехова?

¹⁸ Приятелството се задълбочава, когато има добро общуване. Социалните мрежи и електронните съобщения са много популярни в днешната ера на интернет и телекомуникационни технологии. А какво бихме казали за общуването си с нашия най–добър Приятел, Йехова? Той е „онзи, който слуша молитви“. (Пс. 65:2) Колко често обаче поемаме инициативата да говорим с него?

19. С каква помощ разполагаме, когато ни е трудно да разкрием какво е в сърцето ни пред небесния си Баща?

¹⁹ За някои служители на Бога не е лесно да разкрият какво е в сърцето им и да споделят съкровените си чувства. Но Йехова иска точно това, когато му се молим. (Пс. 119:145; Плачът 3:41) Дори ако ни е трудно да изразяваме чувствата си, не сме оставени без помощ. Павел писал до християните в Рим: „Не знаем за какво да се молим, когато ни е необходимо да се молим, но самият дух се застъпва за нас в нашите неизказани стенания. А онзи, който изследва сърцата, знае какво има предвид духът, защото духът се застъпва за светите личности в съгласие с Божията воля.“ (Рим. 8:26, 27) Размисълът върху записаното в библейски книги като Йов, Псалми и Притчи ще ни помага да изразяваме съкровените си чувства пред Йехова.

20, 21. Каква утеха ни носят думите на Павел от Филипяни 4:6, 7?

²⁰ Когато се сблъскваме със сериозни трудности, ще бъде добре да се вслушваме в боговдъхновения съвет на Павел към филипяните: „Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитви и усърдни молби, заедно с изрази на благодарност, разкривайте исканията си пред Бога.“ Подобно открито общуване с най–добрия ни Приятел несъмнено ще ни носи облекчение и утеха, тъй като Павел добавя: „Мирът от Бога, който превъзхожда всяка мисъл, ще пази сърцата ви и умовете ви посредством Христос Исус.“ (Флп. 4:6, 7) Нека винаги ценим несравнимия „мир от Бога“, който наистина пази сърцата и умовете ни.

²¹ Молитвата ни помага да изграждаме приятелство с Йехова. Затова нека ‘се молим непрестанно’. (1 Сол. 5:17) Нека продължаваме да укрепваме скъпоценните си взаимоотношения с Бога и решимостта си да се придържаме към праведните му изисквания. И нека отделяме време да размишляваме върху благословиите, на които се радваме, защото Йехова наистина е наш Баща, Бог и Приятел.