1. Как Исус дал съвършен пример относно самопожертвувателността?

КОГАТО бил на земята, Исус дал съвършен пример относно самопожертвувателността. Той поставял вършенето на Божията воля пред собствените си желания и удобство. (Йоан 5:30) Като останал верен до смърт на мъченически стълб, Исус показал, че е готов да даде всичко за другите. (Флп. 2:8)

2. Как можем да проявяваме самопожертвувателност, и защо трябва да правим това?

² Като последователи на Исус, и ние трябва да проявяваме самопожертвувателен дух. Какво означава това? Просто казано, това означава човек да е готов да постави собствените си интереси на заден план, за да помага на другите. В известен смисъл самопожертвувателността е противоположна на егоизма. (Прочети Матей 16:24.) Като проявяваме неегоистичен дух, ще поставяме чувствата и предпочитанията на другите пред своите. (Флп. 2:3, 4) Всъщност Исус учел, че неегоистичният дух е съществена част от нашето поклонение. В какъв смисъл? Християнската любов ни подбужда да сме самопожертвувателни и е отличителен белег на истинските ученици на Исус.  (Йоан 13:34, 35) Помисли на колко много благословии се радваме, тъй като сме част от едно световно братство, което проявява самопожертвувателност!

3. Какво може да подкопае самопожертвувателността ни?

³ Но имаме един враг, който може неусетно да подкопае самопожертвувателността ни. Този враг е нашата склонност да сме егоисти. Спомни си как Адам и Ева проявили егоизъм. Ева имала егоистично желание да бъде като Бога, а съпругът ѝ егоистично искал да угоди на жена си вместо на Йехова. (Бит. 3:5, 6) След като отвърнал Адам и Ева от истинското поклонение, Дяволът продължил да подтиква хората към егоизъм. Той дори се опитал да направи същото с Исус, когато го изкушавал. (Мат. 4:1–9) В наши дни Сатана мами повечето хора, като ги кара да проявяват егоизъм по много начини. Трябва да сме внимателни в това отношение, защото преобладаващата егоистична нагласа може да ни повлияе. (Еф. 2:2)

4. (а) Можем ли да премахнем егоистичните си склонности? Обясни. (б) Какви въпроси ще разгледаме?

⁴ Егоизмът може да се сравни с ръждата, която се появява по желязото. Когато е изложен на въздух и вода, един железен предмет започва да ръждясва. Ако не обърнем внимание на ръждата и позволим тя да се развие, съществува опасност предметът да се повреди или да се разпадне. По подобен начин, макар че днес не можем да премахнем несъвършенството и егоистичните си склонности, трябва да бъдем нащрек и да не спираме да се борим с тях. (1 Кор. 9:26, 27) Как можем да разберем дали не сме започнали да проявяваме егоизъм? И как можем да проявяваме в още по–пълна степен самопожертвувателен дух?

5. (а) В какъв смисъл Библията е като огледало? (Виж илюстрацията в началото.) (б) Какво не бива да правим, когато проверяваме дали имаме егоистична нагласа?

⁵ Точно както използваме огледало, за да проверим как изглеждаме, можем да използваме Библията, за да изследваме личността си и да поправим недостатъците, които може да открием. (Прочети Яков 1:22–25.) Но огледалото ще ни помогне да оправим външния си вид само ако го използваме правилно. Например, ако се огледаме набързо, може да не забележим малки, но съществени недостатъци. Или ако гледаме в огледалото под ъгъл, може да видим образа на друг човек. По същия начин, за да използваме Библията, с цел да забележим недостатък като егоизма, не е достатъчно просто да четем от нея набързо или да я използваме, за да търсим грешките на някой друг.

6. Как постоянстваме в съвършения закон?

⁶ Например възможно е да четем Божието Слово редовно, дори ежедневно, и пак да не виждаме, че в нас се развиват егоистични склонности. Как може да стане това? Помисли за следното. В примера на Яков за огледалото проблемът не е, че човекът не се оглежда внимателно. Яков писал, че той „се оглежда“. Тук е използвана една гръцка дума, която предава идеята за проверка или внимателно разглеждане. Тогава какъв е проблемът? Яков продължава: „[Той] си отива, и веднага забравя какъв е.“ Човекът се отдръпва от огледалото, без да направи нищо във връзка с онова, което е видял. От друга страна, изпълнителят на Словото не само „се взира в съвършения закон“, но и „постоянства в него“. Вместо да забравя съвършения закон на Божието Слово, такъв човек постоянства в него, като не престава да следва ученията  му. Исус казал нещо подобно: „Ако останете в моето учение, наистина сте мои ученици.“ (Йоан 8:31)

7. Как можем да използваме Библията, за да проверяваме дали имаме егоистични склонности?

⁷ Следователно, за да се бориш с егоистичните си склонности, трябва първо да четеш Божието Слово внимателно. По този начин ще установиш какво трябва да подобриш в себе си. Нужно е обаче още нещо. Прави задълбочено изследване. Докато четеш Библията, се опитай да се потопиш в разказа. Задавай си въпроси като: „Как бих постъпил в тази ситуация? Щях ли да постъпя по правилен начин?“ Най–важното е, след като размишляваш върху прочетеното, да полагаш усилия да го прилагаш. (Мат. 7:24, 25) Нека разгледаме как примерът на цар Саул и на апостол Петър може да ни помогне да проявяваме самопожертвувателен дух.

8. Каква била нагласата на Саул, когато започнал управлението си, и как я проявявал?

⁸ Израилският цар Саул служи като предупреждение как егоизмът може да подкопае самопожертвувателния ни дух. Когато станал цар, Саул бил скромен и смирен. (1 Царе 9:21) Той не искал да наказва израилтяните, които говорели срещу възцаряването му, въпреки че те оспорвали дадената му от Бога власт. (1 Царе 10:27) Цар Саул позволил Божият дух да го ръководи, като повел израилтяните в победоносна битка срещу амонците. След това смирено отдал на Йехова заслугата за победата. (1 Царе 11:6, 11–13)

9. Как в Саул се развил егоизъм?

⁹ След време Саул позволил в него да се развие егоистично мислене и гордост, подобно на ръжда. Когато нанесъл поражение на амаликитците, той бил загрижен повече за собствените си желания, отколкото за послушанието си спрямо Йехова. Саул алчно запазил плячката, вместо да я унищожи, както му заповядал Бог. Също така гордо издигнал паметник в своя чест. (1 Царе 15:3, 9, 12) Когато пророк Самуил му казал, че Йехова не е доволен от постъпката му, Саул се опитал да се оправдае, като наблегнал на частта от Божията заповед, която изпълнил, и обвинил другите за грешката си. (1 Царе 15:16–21) Освен това, тъй като бил горд, за Саул било по–важно да запази репутацията си пред хората, отколкото да бъде угоден на Бога. (1 Царе 15:30) Как можем да използваме примера на Саул като огледало, за да запазим самопожертвувателния си дух?

10, 11. (а) Какво научаваме от примера на Саул за проявяването на самопожертвувателен дух? (б) Как да не постъпваме като Саул?

¹⁰ Първо, случилото се със Саул показва, че не бива да сме самоуверени, като мислим, че ако преди сме проявявали самопожертвувателен дух, автоматично ще продължим да го проявяваме. (1 Тим. 4:10) Трябва да помним, че известно време Саул постъпвал правилно и се радвал на Божието благоволение, но не премахнал егоистичните склонности, които се развили в него. Накрая Йехова отхвърлил Саул заради непослушанието му.

¹¹ Второ, не бива да се съсредоточаваме само върху аспектите от живота, в които се справяме добре, и да пренебрегваме областите, в които се нуждаем от подобрение. Това би било сякаш се радваме на новите си дрехи пред огледалото, но не забелязваме, че лицето ни е мръсно. Дори да не сме толкова самоуверени колкото Саул, несъмнено трябва да се борим с всяка подобна склонност. Когато получаваме съвет, не бива да оправдаваме постъпката си, да омаловажаваме проблема или да прехвърляме  вината. Вместо това нека сме готови да приемаме съвети. (Прочети Псалм 141:5.)

12. Как самопожертвувателният дух може да ни помогне, ако извършим сериозен грях?

¹² Как да постъпим обаче, ако сме извършили сериозен грях? Саул искал да запази репутацията си, което му пречело да възстанови взаимоотношенията си с Йехова. За разлика от това самопожертвувателният дух може да ни помогне да превъзмогнем срама и да потърсим нужната помощ. (Пр. 28:13; Як. 5:14–16) Например един брат започнал да гледа порнография на 12–годишна възраст и продължил да прави това тайно повече от десет години. Той разказва: „Беше ми много трудно да призная пред съпругата си и пред старейшините какво върша. Но след като го направих, голям товар падна от раменете ми. Някои от приятелите ми бяха разочаровани, когато престанах да съм помощник–служител, сякаш ги бях предал. Но знам, че сега Йехова е по–доволен от службата ми, отколкото когато гледах порнография, а неговото мнение е най–важно.“

13, 14. Как Петър проявил егоизъм?

¹³ Апостол Петър проявявал самопожертвувателен дух, докато бил учен от Исус. (Лука 5:3–11) Петър обаче трябвало да се бори с егоистични склонности. Например той се възмутил, когато апостолите Яков и Йоан поискали от Исус да седят до него на видни позиции в Божието Царство. Може би Петър смятал, че едното място трябвало да бъде за него, защото Исус вече му бил казал, че ще има специална роля. (Мат. 16:18, 19) Във всеки случай Исус предупредил Яков и Йоан, както и Петър и останалите апостоли да не се опитват егоистично да господаруват над братята си. (Мар. 10:35–45)

¹⁴ Дори след като Исус се опитал да поправи мисленето му, Петър продължил да се бори с егоистичните си склонности. Когато Исус казал на апостолите, че за известно време ще се отвърнат от него, Петър принизил другите и възвеличил себе си, като твърдял, че единствено той ще остане верен. (Мат. 26:31–33) Но Петър нямал основания да бъде толкова самоуверен, тъй като още същата  нощ показал липса на самопожертвувателност. С цел да се защити, той се отрекъл от Исус три пъти. (Мат. 26:69–75)

15. Защо примерът на Петър е насърчителен?

¹⁵ Въпреки грешките и слабостите си, Петър е насърчителен пример за нас. Като полагал усилия и разчитал на помощта на Божия свети дух, Петър успял да се пребори с егоистичните си склонности и да развие самоконтрол и самопожертвувателна любов. (Гал. 5:22, 23) Той издържал изпитания, които може би нямало да издържи преди. Проявил смирение в начина, по който реагирал на публичното порицание от апостол Павел. (Гал. 2:11–14) След това той не таял неприязън, смятайки, че репутацията му е била накърнена от порицанието на Павел. Петър продължил да обича Павел. (2 Пет. 3:15) Примерът на Петър може да ни помогне да развиваме самопожертвувателен дух.

16. Как можем да проявяваме самопожертвувателен дух в трудни обстоятелства?

¹⁶ Помисли как реагираш в трудни обстоятелства. Когато Петър и апостолите били хвърлени в затвора и след това били бити, защото проповядвали, те се радвали, че ‘били сметнати за достойни да понесат позор заради Исусовото име’. (Деян. 5:41) И ти можеш да гледаш на преследването като на възможност да подражаваш на Петър и Исус и да проявяваш самопожертвувателен дух. (Прочети 1 Петър 2:20, 21.) Тази нагласа може да ти е от полза и ако бъдеш поправен от старейшините. Следвай примера на Петър, вместо да се обиждаш. (Екл. 7:9)

17, 18. (а) Какво можем да се запитаме относно духовните си цели? (б) Какво да направим, ако забележим в сърцето си егоистични склонности?

¹⁷ Примерът на Петър може да ти помогне също да си поставяш духовни цели. Стреми се към такива цели със самопожертвувателен дух. Внимавай обаче да не търсиш слава за себе си. Запитай се: „Дали искам да подобря или да увелича службата си за Йехова от желание за известност или власт, какъвто изглежда бил случаят, когато Яков и Йоан отправили молбата си към Исус?“

¹⁸ Ако забележиш в сърцето си склонност към егоизъм, моли Йехова да ти помогне, като поправи мисленето и чувствата ти. Полагай усилия да носиш слава на Бога, а не на себе си. (Пс. 86:11) Можеш да се стремиш към цели, които не насочват вниманието към тебе. Например можеш да развиеш по–пълно някой аспект на плода на духа, който е по–труден за тебе. Или ако се подготвяш старателно за събранията, но не ти харесва да участваш в почистването на Залата на Царството, можеш да си поставиш за цел да приложиш съвета от Римляни 12:16. (Прочети.)

19. Какво да правим, за да не се обезсърчим от онова, което виждаме в огледалото на Божието Слово?

¹⁹ Когато се оглеждаме внимателно в огледалото на Божието Слово и забележим недостатъци, например егоистични склонности, може да се обезсърчим. Ако това стане с тебе, помисли за изпълнителя на Словото от примера на Яков. Библейският писател не уточнява колко бързо този човек поправя проблемите, които забелязва, и дори дали поправя всеки недостатък. Вместо това Яков казва, че той ‘постоянства в съвършения закон’. (Як. 1:25) Човекът запомня какво е видял в огледалото и продължава да прави подобрения. Гледай положително на себе си и бъди уравновесен във връзка с недостатъците си. (Прочети Еклисиаст 7:20.) Продължавай ‘да се взираш в съвършения закон’ и полагай усилия да проявяваш самопожертвувателен дух. Йехова иска да ти помогне, както помага на много от твоите братя, които макар и несъвършени се радват на Божието одобрение и благословии.