1. От какво значение е начинът, по който се отнасяме към хората в службата? Дай пример. (Виж илюстрацията в началото.)

ПРЕДИ няколко години едно християнско семейство във Фиджи участвало в кампания по разпространяването на покани за Възпоменанието на Христовата смърт. Докато говорели с една жена пред дома ѝ, завалял дъжд. Братът подал на жената чадър и двамата със съпругата си използвали другия си чадър. Семейството се зарадвало, когато видяло жената на Възпоменанието. Тя признала, че не си спомня много какво ѝ казали по време на посещението. Но голямо впечатление ѝ направило отношението им и тя решила непременно да посети Възпоменанието. Какво допринесло за хубавата реакция? Семейството постъпило в съгласие с т.нар. златно правило.

2. Какво представлява златното правило, и как можем да го следваме?

² Какво представлява златното правило? Това е съветът, който Исус дал: „Както искате хората да постъпват с вас, така трябва и вие да постъпвате с тях.“ (Мат. 7:12) Как можем да следваме това правило? Основно, като предприемем две стъпки. Първо трябва да се запитаме: „Ако съм на мястото на другия, как бих искал да се отнася  към мене?“ След това трябва да правим всичко възможно да се отнасяме по този начин към човека. (1 Кор. 10:24)

3, 4. (а) Обясни защо златното правило не е валидно единствено в отношенията със събратята ни. (б) Какво ще разгледаме в тази статия?

³ Често следваме златното правило в отношенията със своите събратя. Но Исус не посочил, че трябва да се съобразяваме само с онези, с които сме свързани във вярата. Всъщност той споменал златното правило, когато обсъждал как да постъпваме с всички, особено с враговете си. (Прочети Лука 6:27, 28, 31, 35.) Ако трябва да следваме това правило в отношенията с враговете си, колко повече трябва да го следваме, когато проповядваме на хората, много от които може да имат „правилна нагласа за вечен живот“! (Деян. 13:48)

⁴ Сега ще разгледаме четири въпроса, които можем да имаме предвид, когато участваме в службата: С кого разговаряме? Къде разговаряме? Кога е най–подходящото време за това? И как да започваме разговор? Както ще видим, тези въпроси могат да ни помогнат да мислим за чувствата на онези, на които проповядваме, и да приспособяваме подхода си. (1 Кор. 9:19–23)

5. Какви въпроси може да си зададем?

⁵ В службата обикновено разговаряме с отделни личности. Всеки има различно минало и се бори с различни проблеми. (2 Лет. 6:29) Когато споделяш добрата новина с някого, се запитай: „Ако бях на негово място, как бих искал да гледа на мене? Ще ми бъде ли приятно, ако ме смята просто за поредния непознат? Или бих предпочел да ме опознае като личност?“ Размисълът върху подобни въпроси може да ни помогне да постъпваме с всеки човек като с отделна личност.

6, 7. Как да постъпим, ако някой в службата изглежда враждебно настроен?

⁶ Никой не иска да бъде определян като „неприятен човек“. Като християни, ние правим всичко възможно да прилагаме библейския съвет ‘думите ни винаги да са приятни’. (Кол. 4:6) Но поради несъвършенството си понякога казваме неща, за които после съжаляваме. (Як. 3:2) Ако сме били нелюбезни с някого, например защото сме имали лош ден, несъмнено няма да искаме той да ни смята за груби или несъобразителни. Бихме се надявали другият да прояви разбиране към нас. Тогава не трябва ли да постъпваме по същия начин с останалите?

⁷ Ако някой в службата изглежда враждебно настроен, няма ли да е добре да проявим разбиране към него? Възможно е да има трудности на работа или в училище или да страда поради сериозен здравословен проблем. В много случаи домакини, които първоначално са груби, откликват положително, когато Свидетелите проявяват мекота и уважение към тях. (Пр. 15:1; 1 Пет. 3:15)

8. Защо не бива да се въздържаме да споделяме посланието за Царството с „всякакви хора“?

⁸ В службата срещаме най–различни хора. Например през последните няколко години в рубриката „Библията променя живота на хората“ в „Стражева кула“ бяха публикувани разказите на повече от 60 души. Някои от тях преди са били крадци, пияници, членове на банди или наркомани. Други са били политици, религиозни водачи, кариеристи или са водели неморален начин на живот. Но всички те са чули добрата новина, започнали са да изучават Библията,  направили са промени в живота си и са приели истината. Затова не бива да мислим, че определени хора никога няма да приемат посланието за Царството. (Прочети 1 Коринтяни 6:9–11.) Вместо това ние помним, че „всякакви хора“ могат да откликнат на добрата новина. (1 Кор. 9:22)

9. Защо трябва да проявяваме уважение към домовете на хората?

⁹ Къде разговаряме с хората в службата? Често правим това в дома им. (Мат. 10:11–13) Тъй като нашият дом е важен за нас, се радваме, когато другите проявяват уважение към него и към притежанията ни. Искаме това да е мястото, в което имаме лично пространство и сигурност. Трябва да постъпваме с другите по същия начин. Затова ще бъде добре, когато разговаряме с хората от къща на къща, да мислим дали проявяваме уважение към техния дом. (Деян. 5:42)

10. Как да не притесняваме хората в службата?

¹⁰ В днешния изпълнен с престъпност свят мнозина са мнителни спрямо непознати. (2 Тим. 3:1–5) Трябва да внимаваме да не будим подозрение. Да предположим, че отиваме до една къща и чукаме на входната врата. Ако не излезе никой, може да се изкушим да погледнем през прозореца или да обиколим двора, за да намерим домакина. Дали в твоя район това би било обезпокоително за хората? Какво може да си помислят съседите? Вярно е, че трябва да се стремим да намерим колкото е възможно повече хора в проповедната дейност. (Деян. 10:42) С готовност споделяме с другите положително послание и подбудите ни са добри. (Рим. 1:14, 15) Въпреки това ще бъде мъдро да избягваме всичко, което може да притесни хората в района ни. Апостол Павел писал: „Ние в нищо не даваме причина за препъване, за да не се говори лошо за нашата служба.“ (2 Кор. 6:3) Когато проявяваме уважение към дома и собствеността на хората в района ни, някои може да бъдат привлечени към истината. (Прочети 1 Петър 2:12.)

11. Защо сме признателни, когато другите се съобразяват с времето ни?

¹¹ Като християни, ние сме много заети. За да изпълняваме задълженията си, предварително си съставяме план и внимателно разпределяме времето си. (Еф. 5:16; Флп. 1:10) Ако възникне нещо непредвидено, може да изпитаме напрежение. Затова сме признателни, когато другите се съобразяват с времето ни и разбират, че може да не сме в състояние да им отделим много внимание. Как можем да проявим уважение в това отношение към хората, на които проповядваме, като се ръководим от златното правило?

12. Как можем да преценим кога е най–добре да посещаваме хората в района си?

¹² Трябва да преценим кога е най–подходящо да посещаваме хората в нашия район. По кое време обикновено са си вкъщи? Кога ще са най–склонни да разговарят? Ще е добре да приспособим програмата си. В някои части на света е най–резултатно да се участва в службата от къща на къща в късния следобед или привечер. Ако същото се отнася за твоя район, можеш ли да планираш да проповядваш по това време? (Прочети 1 Коринтяни 10:24.) Можем да сме сигурни, че Йехова ще благослови жертвите, които правим, за да свидетелстваме на хората в най–подходящото за тях време.

13. Как можем да проявим уважение към домакина?

 ¹³ По какъв друг начин можем да проявим уважение към домакина? Когато срещнем възприемчив човек, трябва да му дадем добро свидетелство, но да не злоупотребяваме с гостоприемството му. Той може да е планирал време за нещо друго, което смята за важно. Ако каже, че е зает, може да го уверим, че ще сме кратки, и после трябва да удържим на думата си. (Мат. 5:37) Ще е добре в края на разговора да попитаме домакина кога ще му бъде удобно да го посетим отново. Някои вестители са установили, че е много резултатно да кажат: „Ще ми е приятно пак да разговаряме. Искате ли да Ви се обадя или да Ви изпратя съобщение, преди да се отбия?“ Когато приспособяваме програмата си спрямо хората в района, следваме примера на Павел, който ‘не търсел полза за себе си, но за много хора, за да могат те да се спасят’. (1 Кор. 10:33)

14–16. (а) Защо трябва да изясним целта на посещението си? Дай пример. (б) Какъв подход на един пътуващ надзорник дава добри резултати?

¹⁴ Представи си, че някой непознат ти се обади по телефона. Той те пита каква храна харесваш. Чудиш се кой се обажда и какво всъщност иска. От любезност може да отделиш малко време, но вероятно бързо ще приключиш разговора. От друга страна, да предположим, че този човек се представи, обясни ти,  че работи в хранително–вкусовата промишленост, и учтиво ти каже, че има полезна информация за тебе. Тогава вероятно ще си по–склонен да го изслушаш. Разбира се, ние се радваме, когато другите веднага ни казват какво искат, когато ни заговарят. Как можем да проявяваме същото уважение към онези, които срещаме в службата си?

¹⁵ В много райони вестителите трябва ясно да посочват целта на посещението си. Вярно е, че носим ценна информация за домакина, но какво ще стане, ако не се представим и просто започнем увода си с въпрос от рода на: „Кой световен проблем бихте решили, ако можехте да го направите?“ Знаем, че целта на подобен въпрос е да разберем какво мисли човекът и след това да насочим разговора към Библията. Но той може би се пита: „Кой е този и защо ми задава такива въпроси? Какво иска от мене?“ Затова трябва да предразположим домакина. (Флп. 2:3, 4) Как можем да направим това?

¹⁶ Един пътуващ надзорник установил, че се постигат добри резултати със следния подход. След като поздрави домакина и се представи, той му подава екземпляр от трактата „Искаш ли да знаеш истината?“ и казва: „Днес даваме на всички хора по един такъв трактат. В него са разгледани шест въпроса, които мнозина си задават. Ето Вашия екземпляр.“ Братът споделя, че повечето хора са по–спокойни, когато разберат каква е целта на посещението. Така е по–лесно да се започне разговор. Тогава пътуващият надзорник пита: „Мислили ли сте върху някой от тези въпроси?“ Ако домакинът посочи въпрос, братът отваря трактата и разглежда отговора от Библията. Но ако човекът се притеснява, братът сам избира въпрос и продължава обсъждането. Разбира се, има много начини да започнем разговор. На някои места се очаква спазването на определен етикет, преди вестителите да обяснят целта на посещението си. Важно е да приспособяваме увода си спрямо хората в района ни, така че да им е приятно да разговарят с нас.

17. По какви начини можем да следваме златното правило?

¹⁷ По какви начини следваме златното правило в службата си? Отнасяме се към всеки човек като към отделна личност. Проявяваме уважение към дома и собствеността на домакините. Стараем се да участваме в службата по време, когато е по–вероятно да намерим хората вкъщи и да са готови да разговарят. И представяме посланието си така, че да искат да ни изслушат.

18. Каква полза има, когато постъпваме с хората в района си така, както искаме те да постъпват с нас?

¹⁸ Когато постъпваме с хората в района си така, както искаме те да постъпват с нас, ползата е голяма. Като се отнасяме към тях с милост и загриженост, оставяме светлината си да свети, подчертаваме стойността на библейските принципи и отдаваме слава на небесния си Баща. (Мат. 5:16) Може да привлечем повече хора към истината, ако проявяваме уважение към тях. (1 Тим. 4:16) Независимо дали онези, на които проповядваме, приемат посланието за Царството, или не, изпитваме удовлетворение, тъй като даваме най–доброто от себе си да изпълним службата си. (2 Тим. 4:5) Нека всеки един от нас подражава на апостол Павел, който писал: „Върша всичко заради добрата новина, за да я споделям с другите.“ (1 Кор. 9:23) За целта е нужно винаги да следваме златното правило в службата си.