1, 2. (а) Разкажи случка, която показва колко е важно да задаваме добре обмислени въпроси. (Виж илюстрацията в началото.) (б) Защо не бива да се притесняваме да обсъждаме сложни въпроси?

ПРЕДИ няколко години една сестра говорела за Библията с невярващия си съпруг. В миналото той бил член на християнска църква. В разговора съпругът казал, че вярва в троицата. Тъй като разбрала, че на него не му е съвсем ясно какво е учението за троицата, съпругата му тактично го попитала: „Вярваш ли, че Бог е Бог, че Исус е Бог и че светият дух е Бог и въпреки това не са трима богове, а един Бог?“ Учуден, съпругът казал: „Не, не вярвам в това!“ Последвал оживен разговор за истинската същност на Бога.

² Тази случка потвърждава колко е важно да задаваме тактични, добре обмислени въпроси. Научаваме и още нещо: Не бива да се притесняваме да обсъждаме сложни теми като троицата, огнения ад и съществуването на Създател. Ако разчитаме на Йехова и на обучението, което той осигурява, ще сме способни да отговаряме убедително и да стигаме до сърцата на своите слушатели. (Кол.  4:6) Нека обсъдим какво правят резултатните проповедници, когато разговарят на подобни теми. Ще разгледаме: (1) как да задаваме въпроси, с които да разберем какво мислят слушателите ни, (2) как да използваме убедителни доводи и (3) как да използваме примери, които поясняват мисълта.

3, 4. Защо е важно да използваме въпроси, за да разберем в какво вярва човек? Дай пример.

³ Въпросите могат да ни помогнат да разберем в какво вярва човек. Защо това е важно? В Притчи 18:13 се казва: „Ако някой отговаря, преди да чуе, това е глупост и срам за него.“ Преди да се впуснем в обсъждане на библейския възглед по даден въпрос, ще бъде добре да разберем в какво вярва нашият събеседник. Ако не го направим, може дълго да оборваме идея, в която той изобщо не вярва! (1 Кор. 9:26)

⁴ Да си представим например, че обсъждаме с някого въпроса за ада. Не всеки вярва, че адът е буквално място за огнени мъчения. Затова може да кажем: „Тъй като съществуват различни схващания относно ада, бих искал да Ви попитам в какво вярвате Вие?“ След като изслушаме отговора на човека, ще ни е по–лесно да му помогнем да разбере какво казва Библията по въпроса.

5. Как въпросите ще ни помогнат да разберем защо човек има определени убеждения?

⁵ Тактичните въпроси могат да ни помогнат също да разберем защо човек вярва в дадено учение. Например как да постъпим, ако някой в службата заяви, че не вярва в Бога? Може бързо да направим заключението, че той е повлиян от светски възгледи, като например теорията за еволюцията. (Пс. 10:4) Някои обаче са загубили вяра в Бога заради страданията, на които са били свидетели или които сами са изпитали. Вероятно им е трудно да приемат, че един любещ Създател ще позволи хората да се измъчват. Затова, ако някой домакин изрази съмнение в съществуването на Бога, може да му зададем въпроса: „Винаги ли сте мислили така?“ Ако той отговори с „не“, може да го попитаме дали нещо определено го е накарало да загуби вяра в Бога. Отговорът му може да ни насочи как да осигурим най–добрата духовна помощ. (Прочети Притчи 20:5.)

6. Какво трябва да правим, след като зададем въпрос?

⁶ След като зададем въпрос, трябва внимателно да изслушаме отговора на домакина и да покажем разбиране към чувствата му. Например той може да сподели, че някаква трагедия го е накарала да загуби вяра в Бога. Преди да му предоставим доказателства, че Бог съществува, ще бъде добре да изразим съчувствието си и да му обясним, че не е погрешно да се питаме защо страдаме. (Авак. 1:2, 3) Търпението и любовта ни може да го подбудят да иска да научи повече. *

7. От какво зависи резултатността ни в службата?

⁷ Нека разгледаме как можем да използваме убедителни доводи, когато обсъждаме Библията. Тя, разбира се, е основният ни инструмент в службата и ни помага да сме ‘напълно способни, изцяло подготвени за всяко добро дело’. (2 Тим. 3:16, 17) Резултатността ни в службата до голяма степен зависи  не от броя на стиховете, които четем, а от начина, по който ги обясняваме, и доводите, които привеждаме. (Прочети Деяния 17:2, 3.) Обърни внимание на следните три ситуации.

8, 9. (а) Как да помогнем на някого, който вярва, че Исус е равен на Бога, да разсъждава правилно? (б) Какви други доводи по темата си установил, че са резултатни?

⁸ Първа ситуация: В службата срещаме някого, който вярва, че Исус е равен на Бога. Кои стихове бихме използвали? Може да поканим домакина да прочете Йоан 6:38, където Исус казва: „Слязох от небето, за да върша не своята воля, а волята на онзи, който ме изпрати.“ След като прочетем стиха, може да попитаме: „Ако Исус е Бог, кой го е изпратил от небето? Не би ли трябвало той да е по–велик от Исус? Нали този, който изпраща някого, заема по–висша позиция от пратеника.“

⁹ Може да прочетем и Филипяни 2:9, където Павел описва какво направил Бог, след като Исус умрял и бил възкресен. В стиха е записано: „Бог възвеличи [Исус] и милостиво му даде името, което е над всяко друго име.“ За да помогнем на човека да разсъждава върху стиха, може да го попитаме: „Ако Исус бил равен на Бога, преди да умре, и по–късно Бог го издигнал на по–висока позиция, нямаше ли Исус да стане по–велик от Бога? Възможно ли е някой да е по–велик от Бога?“ Ако домакинът уважава Божието Слово и има искрена нагласа, подобни доводи може да го подбудят да изследва въпроса по–задълбочено. (Деян. 17:11)

10. (а) Как да помогнем на някого, който вярва в огнения ад, да разсъждава правилно? (б) Какви доводи си установил, че са резултатни при обсъждане на огнения ад?

¹⁰ Втора ситуация: Силно религиозен домакин не може да приеме, че лошите хора няма да бъдат измъчвани вечно в огнен ад. Той може да вярва в съществуването на ад, защото иска лошите хора да платят за делата си. Какви доводи да използваме? Първо, може да уверим човека, че злите ще бъдат наказани. (2 Сол. 1:9) После бихме могли да го помолим да прочете Битие 2:16, 17, където се посочва, че наказанието за греха е смърт, и да му обясним, че заради греха на Адам всички хора се раждат грешни. (Рим. 5:12) Може да добавим, че Бог не споменал за наказание в огнен ад, и да попитаме: „Ако съществувала опасност Адам и Ева да бъдат измъчвани вечно, нима Бог нямало да ги предупреди? Това би било справедливо и любещо, нали?“ Тогава може да прочетем Битие 3:19, където е произнесена присъдата  на първите хора, след като съгрешили, но не се казва нищо за огнен ад. Вместо това Бог казал на Адам, че ще се върне в пръстта. Бихме могли да зададем въпроса: „Щеше ли да е справедливо Бог да каже на Адам, че ще се върне в пръстта, ако той всъщност щял да отиде в огнен ад?“ Ако човекът е непредубеден, такъв въпрос може да го подбуди да размишлява върху темата.

11. (а) Как да помогнем на някого, който вярва, че всички добри хора отиват в небето, да разсъждава правилно? (б) Какви доводи си установил, че са резултатни при обсъждане на този въпрос?

¹¹ Трета ситуация: В службата срещаме някого, който вярва, че всички добри хора отиват в небето. Подобен възглед може да повлияе на начина, по който човек разбира Библията. Например да кажем, че искаме да обсъдим с него Откровение 21:4. (Прочети.) Домакинът може да сметне, че благословиите в този стих се отнасят за живота в небето. Как да му помогнем да разсъждава правилно? Вместо да търсим други стихове, бихме могли да разгледаме дадена подробност от този стих. В него се казва, че „вече няма да има смърт“. Може да попитаме домакина дали ще се съгласи, че щом нещо вече няма да го има, то трябва да е съществувало преди това. Той вероятно ще потвърди. Тогава може да посочим, че в небето никога не е имало смърт, хората умират само тук на земята. Следователно е логично в Откровение 21:4 да се говори за бъдещите благословии тук на земята. (Пс. 37:29)

12. Защо Исус използвал примери?

¹² Освен въпроси Исус използвал примери в проповедната дейност. (Прочети Матей 13:34, 35.) Исусовите притчи разкривали подбудите на онези, които го слушали. (Мат. 13:10–15) Той използвал интересни примери, които се помнели лесно. Как можем да правим същото в службата си?

13. Какъв пример може да дадем, за да обясним, че Бог е по–велик от Исус?

¹³ Обикновено простите примери са най–добри. Например, когато обясняваме, че Бог е по–велик от Исус, бихме могли да използваме следния подход. Може да споменем, че когато говорели за взаимоотношенията помежду си, и Бог, и Исус ги сравнили с отношенията между баща и син — Бог нарекъл Исус свой Син, а Исус нарекъл Бога свой Баща. (Лука 3:21, 22; Йоан 14:28) След това бихме могли да попитаме домакина: „Ако искате да обясните, че двама души са равни, каква семейна връзка бихте използвали за сравнение?“ Той може да спомене двама братя, дори близнаци. Ние може да потвърдим, че подобно сравнение е много подходящо, и да попитаме: „Щом веднага се сетихте за този пример, нима Исус, Великият учител, нямаше да използва същото сравнение? Вместо това той говорел за Бога като за свой Баща. Така посочил, че Бог е по–голям от него и има повече власт.“

14. Какъв пример показва, че е нелогично Бог да използва Дявола, за да измъчва хората в огнен ад?

¹⁴ Да разгледаме още един случай. Някои вярват, че Бог поставил Сатана за управител на огнения ад. С помощта на пример може да помогнем на един родител да разбере колко нелогично е Бог да използва Дявола, за да измъчва хората в огнен ад. Може да кажем: „Представете си, че детето Ви стане много непослушно и започне да върши лоши неща. Какво ще направите?“ Вероятно родителят ще каже, че ще се скара на детето и ще  положи многократни усилия да го накара да престане да върши лоши неща. (Пр. 22:15) Тогава може да попитаме домакина как би постъпил, ако въпреки всичко детето не се поправи. Повечето родители биха казали, че няма да имат друг избор, освен да го накажат. Тогава може да попитаме: „Какво ще направите, ако разберете, че един зъл човек е повлиял на детето Ви, за да върши лоши неща?“ Несъмнено родителят би бил ядосан на такъв човек. За да изясним смисъла на примера, може да попитаме родителя: „Знаейки, че един зъл човек е повлиял на детето Ви, ще се обърнете ли към същия човек с молбата да го накаже вместо Вас?“ Разбира се, отговорът ще е „не“. Следователно Бог не би използвал Сатана, за да накаже хората, които са били подбудени от Дявола да вършат лоши неща!

15, 16. (а) Защо не може да очакваме, че всеки, на когото проповядваме, ще приеме посланието за Царството? (б) Трябва ли да имаме специални способности, за да проповядваме резултатно? Обясни. (Виж също блока „ Инструмент, който ни помага да дадем отговор“.)

¹⁵ Знаем, че не всеки, на когото проповядваме, ще приеме посланието за Царството, дори да задаваме правилните въпроси, да използваме най–добрите доводи и да измислим най–добрите примери. (Мат. 10:11–14) В крайна сметка сравнително малко хора откликнали на проповядването на Исус, а той бил най–великият Учител, живял някога на земята! (Йоан 6:66; 7:45–48)

¹⁶ От друга страна, дори да смятаме, че не сме много способни, можем да сме резултатни в службата. (Прочети Деяния 4:13.) Божието Слово ни дава основателни причини да вярваме, че всички, които имат „правилна нагласа за вечен живот“, ще приемат добрата новина. (Деян. 13:48) Затова трябва да развием уравновесен възглед за себе си и за онези, с които споделяме добрата новина за Царството. Нека се възползваме от обучението, което Йехова осигурява, като сме уверени, че не само ние ще извлечем полза, но и онези, които ни слушат. (1 Тим. 4:16) Йехова ще ни помага ‘да отговаряме на всекиго’. Както ще разгледаме в следващата статия, може да имаме успех в службата си, ако следваме т.нар. златно правило.