Вероятно познаваш някого, който е разведен. Днес все повече бракове се разпадат. Например едно проучване в Полша установило, че за хората на 30–годишна възраст, които са женени от три до шест години, съществува най–голяма вероятност да се разведат. Но този проблем засяга и други възрастови групи.

Според испанския Институт за семейна политика „статистиката сочи, че [в Европа] половината от онези, които сключват брак, ще се разведат“. В други развити страни ситуацията е подобна.

До какво води разводът? Една опитна брачна консултантка в Източна Европа споделя наблюденията си: „Разводът изважда наяве онова, което вече е станало — развалянето на взаимоотношенията и последвалата раздяла. Това причинява много болка.“ Тя казва, че обикновено човек „бива връхлетян от силни, крайни чувства като гняв, съжаление, разочарование, отчаяние и срам“. Понякога се появяват мисли за самоубийство. „Когато съдът допусне развода, започва следващата фаза. Разведеният човек се чувства самотен и отхвърлен и може да се пита: ‘Що за човек съм сега? Какъв е смисълът на живота ми?’“

Спомняйки си как се чувствала преди няколко години, Ева * казва: „Когато се разведохме, изпитвах срам, че съседите и колегите ще ми лепнат етикет ‘разведената’. Бях изпълнена с гняв. Останах сама с две малки деца и трябваше да съм и майка, и баща.“ Адам, който служел като старейшина 12 години, споделя: „До такава степен загубих самоуважението си, че понякога съм обзет от гняв и искам да се изолирам от всички.“

Измъчвани от тревога за бъдещето си, някои се борят, дори в продължение на години, да възстановят равновесието си след развода. Те може да стигнат до заключението, че никой не се интересува от тях. Освен това, както казва една журналистка, трябва да „променят навиците си и да се научат сами да се справят с проблемите“.

Станислав си спомня: „Когато се разведохме, бившата ми съпруга не ми позволяваше да виждам двете си дъщерички. Затова си мислех, че никой не го е грижа за мене и че дори Йехова ме е изоставил. Загубих желание за живот. По–късно осъзнах колко погрешно съм разсъждавал.“ Ванда, която се развела,  също се измъчвала поради несигурност за бъдещето: „Бях уверена, че след време другите, дори моите събратя, няма да проявяват никакъв интерес към мене и децата ми. Но сега разбирам, че братята никога не ни оставиха и ми помагаха в усилията ми да възпитам децата си като служители на Йехова.“

От тези изказвания се вижда, че след развод някои са погълнати от отрицателни емоции. Те може да развият чувство за малоценност и да мислят, че не заслужават вниманието на другите. Освен това е възможно да станат критични и затова да смятат, че хората в сбора са студени и не проявяват състрадание. Но примерите на Станислав и Ванда показват, че впоследствие разведените може да осъзнаят колко загрижени са братята и сестрите им. Всъщност християните са готови да осигурят забележителна подкрепа, дори първоначалните им усилия да не бъдат забелязани.

Трябва да имаме предвид, че каквото и да правим, разведените ни събратя от време на време ще изпитват самота. Особено сестрите може да мислят, че никой не го е грижа за тях. Алиция признава: „Изминаха осем години от развода, но все още понякога се чувствам без стойност. В такива моменти съм склонна да се изолирам, да давам воля на сълзите си и да се самосъжалявам.“

Макар че е нормално след развод човек да изпитва подобни чувства, Библията ни казва да не се изолираме. Ако постъпваме в противоречие с това напътствие, може ‘да се противим на всякаква мъдрост’. (Пр. 18:1) Все пак ще е мъдро онзи, който е обзет от самота, да не търси многократно съвет или утеха от някого от противоположния пол. Така няма да има опасност да се развият неподходящи романтични чувства.

Разведените християни може да са разкъсвани от отрицателни емоции — да се тревожат за бъдещето или да се чувстват самотни и дори отхвърлени. Тъй като разбираме, че подобни негативни мисли са нормални и същевременно е трудно да бъдат превъзмогнати, е необходимо да подражаваме на Йехова и вярно да подкрепяме своите братя и сестри. (Пс. 55:22; 1 Пет. 5:6, 7) Можем да сме уверени, че помощта, която окажем, няма да бъде забравена. Така събратята ни ще получат помощ в сбора от истински приятели! (Пр. 17:17; 18:24)