ПЕТЪР плакал горчиво, след като отрекъл, че познава Исус. Макар че апостолът трябвало да положи усилия да възстанови духовното си равновесие, Исус искал да го използва да помага на другите. Затова му казал: „Щом се върнеш, укрепи братята си.“ (Лука 22:32, 54–62) Впоследствие Петър станал един от стълбовете на християнския сбор през първи век. (Гал. 2:9) По подобен начин някой, който е служил като старейшина, може да е в състояние отново да поеме тази отговорност и да изпитва радост да укрепва духовно събратята си.

Някои, които са били надзорници, но впоследствие назначението им е било прекратено, може да се чувстват така, сякаш са се провалили. Хулио * от Южна Америка, който служил като старейшина повече от 20 години, казва: „Животът ми беше изпълнен с подготвяне на доклади, посещаване на братята и пастирски грижи за членовете на сбора. Изведнъж всичко това изчезна и остави огромна празнина в моя живот. Като цяло този период беше мъчителен.“ Днес Хулио отново служи като старейшина.

Ученикът Яков писал: „Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато срещате различни изпитания.“ (Як. 1:2) Той говорел за изпитания, които са резултат от преследването и от нашето несъвършенство. Яков споменал егоистичните желания, проявяването на предпочитания и др. (Як. 1:14; 2:1; 4:1, 2, 11) Порицанието от Йехова може да ни донесе тъга. (Евр. 12:11) Но подобни изпитания не бива да ограбват радостта ни.

Дори и да сме загубили отговорната си позиция в сбора, все още имаме възможност да изследваме качеството на вярата си и да показваме любовта си към Йехова. Може също да  размишляваме за подбудите си. Дали сме се стремили към тази привилегия, за да имаме лична изгода, или сме били подтикнати от любовта си към Бога, убедени, че сборът му принадлежи и заслужава нежни грижи? (Деян. 20:28–30) Бивши старейшини, които продължават радостно да принасят свята служба, доказват пред всички, включително Сатана, че искрено обичат Йехова.

Когато бил порицаван за сериозните си грехове, цар Давид приемал поправянето и получавал прошка. Той пял: „Щастлив е онзи, чието провинение е простено и чийто грях е покрит. Щастлив е човекът, за чието прегрешение Йехова не държи сметка и в чийто дух няма измама.“ (Пс. 32:1, 2) Порицанието помогнало на Давид и несъмнено го направило по–добър пастир на Божия народ.

Често онези, които „се връщат“ към службата на старейшини, стават по–добри пастири отпреди. Един такъв старейшина казва: „Сега знам по–добре как да се грижа за онези, които допускат грешка.“ Друг обяснява: „Вече ценя повече привилегията да служа на братята.“

Псалмистът писал: „[Йехова] няма вечно да търси грешки.“ (Пс. 103:9) Следователно не бива да мислим, че Бог повече няма да окаже доверие на някого, който е допуснал сериозна грешка. Рикардо, който загубил привилегията си, след като много години служил като старейшина, споделя: „Бях толкова разочарован от себе си. Дълго време чувството за малоценност ми пречеше пак да започна да служа на братята като надзорник. Не вярвах, че отново мога да покажа, че може да се разчита на мене. Но тъй като се радвах да помагам на другите, водех библейски изучавания, насърчавах братята в Залата на Царството и участвах с тях в проповедната дейност. Това ми помогна да съм по–уверен и днес отново служа като старейшина.“

Таенето на неприязън може да бъде пречка един брат да служи като старейшина. Колко по–добре би било да подражава на служителя на Йехова, Давид, който трябвало да бяга от завистливия цар Саул! Давид не искал да си  отмъсти на Саул, макар че имал възможности да го направи. (1 Царе 24:4–7; 26:8–12) Когато Саул умрял в битка, Давид скърбял за него, като нарекъл Саул и сина му Йонатан „приятни и мили“. (2 Царе 1:21–23) Давид не таял неприязън.

Ако мислиш, че си жертва на недоразумение или несправедливост, не позволявай на лошите чувства да обсебят ума ти. Да разгледаме примера на Уилям от Великобритания. Когато след 30 години служба като старейшина назначението му било прекратено, той се чувствал обиден от някои от старейшините. Как успял да възстанови равновесието си? Уилям казва: „Като прочетох книгата Йов, много се насърчих. Щом Йехова помогнал на Йов да се помири с тримата си приятели, колко повече ще помогне на мене да имам мирни отношения с християнските старейшини!“ (Йов 42:7–9)

Ако си прекратил службата си като пастир на Божието стадо, ще е добре да помислиш за причините. Дали си бил погълнат от лични проблеми? Дали други неща са станали по–важни в живота ти, или си бил обезсърчен от несъвършенството на другите? Каквато и да е била причината, помни, че когато си служел като старейшина, си можел да помагаш на сбора по повече начини. Със своите доклади си укрепвал събратята си, примерът ти ги е насърчавал и пастирските ти посещения са им помагали да издържат при изпитания. Вярната ти служба като старейшина е радвала сърцето на Йехова, както и твоето сърце. (Пр. 27:11)

Йехова помага на братята да си възвърнат радостта и желанието да поемат ръководството в сбора. Ако си престанал да служиш като старейшина или ти е било прекратено назначението, можеш отново да ‘се стремиш към службата на надзорник’. (1 Тим. 3:1) Павел ‘непрестанно се молел’ християните в Колоса да бъдат изпълнени с точно познание за Божията воля, ‘за да живеят достойно за Йехова, така че да са му напълно угодни’. (Кол. 1:9, 10) Ако отново получиш привилегията да служиш като старейшина, разчитай на Йехова за сили, търпение и радост. В тези последни дни Божият народ се нуждае от духовната подкрепа на любещи пастири. Имаш ли възможност и желание да укрепваш събратята си?