„ЕВРИКА!“ Тази дума означава „Открих го!“. По време на златната треска през XIX век в Калифорния (САЩ) този възглас можел да бъде чут, когато един миньор откриел злато. Чарлс Тейз Ръсел и други Изследователи на Библията обаче били открили нещо далеч по–ценно — библейската истина — и нямали търпение да я споделят с другите.

До лятото на 1914 г. милиони хора в големите градове били събирани, за да гледат „Фотодрамата за сътворението“, осемчасова продукция на Международното сдружение на Изследователите на Библията (МСИБ), обхващаща хилядолетия история. Със своите завладяващи филмови кадри, живи цветни диапозитиви, увлекателен текст на разказвача и приятна класическа музика тази библейска прожекция водела зрителите през цялата човешка история, от създаването на света до края на Хилядолетното управление на Исус Христос. * (Откр. 20:4)

Но какво щяло да стане с онези, които живеели в малките градове и селата? За да не бъде пропуснат никой, който жадува за истината, през август 1914 г. МСИБ издало „Драма Еврика“ — преносима версия на „Фотодрамата“, която не съдържала филмовия материал. Тази драма имала три варианта, всеки от които бил на разположение на много езици. Комплектът „Еврика X“ съдържал целия запис на думите на разказвача и музиката, „Еврика Y“ се състоял от целия звукозапис, както и от красиви цветни диапозитиви, а комплектът „Драма Еврика за семейството“, предназначен за лично ползване, съдържал избрани реплики на разказвача и песни. Също така всеки човек имал възможност да се сдобие с евтин грамофон и прожекционна апаратура.

Без да има нужда от филмов прожекционен апарат или от голям екран, Изследователите на Библията успели да представят тази безплатна драма в селата и така да достигнат до нови места с посланието за Царството. Комплектът „Еврика X“, съдържащ само звукозапис, можело да бъде използван през деня и през нощта. Прожекционният апарат за „Еврика Y“ работел без ток с помощта на карбидна лампа. В сведение на финландското издание на „Стражева кула“ се казвало: „Можем да показваме тези диапозитиви почти навсякъде.“ Само колко вярно било това!

Вместо да наемат големи театрални салони, находчивите Изследователи на Библията често намирали безплатни помещения, като класни  стаи, съдилища, железопътни гари и дори по–обширни стаи в големите домове. Много от прожекциите се провеждали на открито, а за екран бил използван голям бял чаршаф, окачен на стената на хамбар. Антъни Хамбук писал: „Фермерите направиха в овощните си градини малък стадион с много дървени трупи, на които хората можеха да сядат и да се наслаждават на програмата.“ Този екип „Еврика“ използвал специална товарна кола, за да превозва оборудването, багажа, както и принадлежностите за къмпинг и готвене.

Публиката варирала от няколко човека до стотици. В САЩ общо 400 души присъствали на прожекциите в едно училище, намиращо се в град със 150 жители. На други места някои ходели пеша 8 км в едната посока, за да гледат „Драмата Еврика“. В Швеция съседите на Шарлот Алберг се събрали в малкия ѝ дом и били „дълбоко развълнувани“, когато чули записите. Около 1500 души посетили прожекция в отдалечен миньорски град в Австралия. В „Стражева кула“ се съобщавало, че професорите и студентите в гимназиите и колежите били очаровани от кадрите и от чудесните ни грамофонни записи. „Драмата Еврика“ била известна дори и на места, където имало киносалони.

„Драмата Еврика“ станала полезно средство в „Дейността по сформиране на класове“, при която класовете за изучаване на Библията изпращали докладчици, за да образуват нови класове. Трудно е да се определи колко души гледали „Драмата Еврика“. Много от комплектите на драмата се използвали постоянно. Но през 1915 г. само 14 от 86 екипа редовно давали отчет. В сведението в края на годината се отбелязвало, че въпреки липсата на пълни данни над 1 милион са гледали драмата. Около 30 000 души били поискали библейска литература.

„Драмата Еврика“ може би не е оставила голям отпечатък в историята, но очевидно милиони хора от Австралия до Аржентина, от Южна Африка до Британските острови, Индия и Карибите гледали тази уникална прожекция. Много от тях намерили библейската истина, която е по–ценна от златото, и могли да възкликнат: „Еврика!“