Това е важен въпрос, особено за онези, чийто скъп брачен партньор е починал. Те може да копнеят да се съберат отново с възкресения си партньор в новия свят. Един вдовец казва: „Със съпругата ми не сме искали да слагаме край на брака си. Желанието ни беше да служим на Йехова като съпруг и съпруга завинаги. Аз все още го искам.“ Има ли основателни причини да се надяваме, че възкресените ще могат да се женят? Накратко, не можем да кажем със сигурност.

Години наред в нашите издания се казваше, че думите на Исус вероятно се отнасят за земното възкресение и че в новия свят възкресените явно няма да се женят. * (Мат. 22:29, 30; Мар. 12:24, 25; Лука 20:34–36) Възможно ли е обаче Исус да е говорил за небесното възкресение? Нека разгледаме неговите думи, без да правим категорични заключения.

В каква ситуация се намирал той? (Прочети Лука 20:27–33.) Садукеите, които не вярвали във възкресението, се опитали да го впримчат в думите му, като му задали въпрос за възкресението и задължението човек да се ожени за вдовицата на брат си. * Исус отговорил: „Хората в тази система се женят и се омъжват, но онези, които са сметнати за достойни да получат живот в идващата система и възкресение от мъртвите, нито ще се женят, нито ще се омъжват. И дори няма да умират вече, защото ще са като ангелите и ще са Божии деца, понеже ще са деца на възкресението.“ (Лука 20:34–36)

Защо в изданията пишеше, че Исус вероятно говорел за земното възкресение? Има главно две основания за този извод. Първо, садукеите навярно имали предвид земното възкресение и затова изглежда логично отговорът на Исус да се е отнасял за него. Второ, накрая Исус споменал Авраам, Исаак и Яков — верни патриарси, които ще бъдат възкресени за живот на земята. (Лука 20:37, 38)

Възможно е обаче Исус да е имал предвид небесното възкресение. Какви са основанията за това заключение? Нека помислим върху две негови ключови изказвания.

„Онези, които са сметнати за достойни да получат ... възкресение от мъртвите.“ Верните помазани са „сметнати за достойни за Божието царство“. (2 Сол. 1:5, 11) Те са обявени за праведни за живот въз основа на откупа, следователно не умират като осъдени грешници. (Рим. 5:1, 18; 8:1) Наречени са „щастливи и свети“ и са сметнати за достойни да бъдат възкресени на небето. (Откр. 20:5, 6) От друга страна, сред възкресените на земята ще са и  „неправедните“. (Деян. 24:15) Може ли за тях да се каже, че са „сметнати за достойни“ за възкресение?

„Няма да умират вече.“ Други преводи предават тези думи като „не могат вече да умрат“, „повече не са подчинени на смъртта“ или „смъртта вече няма власт над тях“. Помазаните, които вярно завършват земния си път, биват възкресени на небето и получават безсмъртие — безкраен, неунищожим живот. (1 Кор. 15:53, 54) Смъртта няма никаква власт над онези, които получават небесно възкресение. *

Какъв извод можем да направим предвид казаното дотук? Възможно е Исусовите думи да се отнасят за небесното възкресение. Ако е така, от тях разбираме няколко неща за онези, които са възкресени на небето: Те не се женят, не могат да умрат и в известен смисъл са като ангелите — духовни създания, които обитават духовната област. Но това заключение поражда някои въпроси.

Първо, защо Исус би говорил на садукеите за небесното възкресение, след като те вероятно го питали за земното? Той не винаги отговарял на противниците си в съгласие с това, което те мислели. Например веднъж казал на юдеите, които искали знамение от него: „Разрушете този храм и за три дни ще го издигна отново.“ Сигурно Исус знаел, че те си мислели за буквалния храм, но той говорел „за храма на своето тяло“. (Йоан 2:18–21) Може би Исус не сметнал за нужно да отговаря на лицемерните садукеи, които не вярвали във възкресението, нито в съществуването на ангели. (Пр. 23:9; Мат. 7:6; Деян. 23:8) Вместо това може да е искал да разкрие истини за небесното възкресение заради искрените си ученици, които един ден щели да получат такова възкресение.

Второ, защо накрая Исус говорел за Авраам, Исаак и Яков, които ще бъдат възкресени на земята? (Прочети Матей 22:31, 32.) Обърни внимание, че преди да ги спомене, той използвал израза „А относно възкресението на мъртвите“. Тези думи може да показват смяна на мисълта. След това, позовавайки се на писанията на Моисей, които садукеите твърдели, че признават, Исус цитирал думите на Йехова към Моисей при горящия храст, за да докаже, че земното възкресение е част от Божието намерение. (Из. 3:1–6)

Трето, ако Исусовите думи се отнасят за небесното възкресение, означава ли това, че върнатите към живот на земята ще могат да се женят? Божието Слово не дава директен отговор на този въпрос. Дори Исус да е имал предвид небесното възкресение, думите му не хвърлят светлина по въпроса дали възкресените на земята в новия свят ще могат да се женят.

Това, което Божието Слово ясно казва, е, че смъртта слага край на брака. Ето защо един вдовец или вдовица не трябва да изпитва вина, ако реши да се ожени повторно. Това е лично решение и другите не бива да съдят такъв човек, че иска отново да се радва на топлите отношения в брака. (Рим. 7:2, 3; 1 Кор. 7:39)

Разбираемо е да имаме много въпроси за живота в новия свят. Но вместо излишно да гадаем какво ще стане, просто трябва да изчакаме и да видим. Можем обаче да сме сигурни в едно: Послушните хора ще бъдат щастливи, защото Йехова ще удовлетвори всичките им нужди и желания по най–добрия начин. (Пс. 145:16)