1. Защо трудностите не са изненада за Божиите служители?

ИЗНЕНАДАН ли си, че трябва да се сблъскаш с „много трудности“, преди да получиш като награда вечен живот? Вероятно не. Независимо дали си нов в истината, или си дългогодишен служител на Йехова, знаеш, че проблемите са част от живота в системата на Сатана. (Откр. 12:12)

2. а) С какви трудности се сблъскват християните освен проблемите, с които се борят всички несъвършени хора? (Виж илюстрацията в началото.) б) Кой стои зад нашите трудности и откъде знаем това?

² Освен проблемите, с които обикновено се сблъскват всички несъвършени хора, християните изпитват и допълнителни трудности. (1 Кор. 10:13) Те понасят силно противопоставяне, тъй като спазват стриктно законите на Бога. Исус казал на последователите си: „Робът не превъзхожда господаря си. Щом преследваха мене, ще преследват и вас.“ (Йоан 15:20) Кой стои зад това противопоставяне? Ясно е, че е Сатана, когото Библията описва „като ревящ лъв“, който се опитва „да погълне“ Божиите служители. (1 Пет. 5:8) Той използва всякакви средства в опитите си да пречупи лоялността на Исусовите ученици. Да разгледаме какво се случило с апостол Павел.

3–5. а) С какви трудности се сблъскал Павел в Листра? б) Защо посланието му за бъдещите трудности било укрепващо?

³ Павел много пъти бил преследван заради вярата си. (2 Кор. 11:23–27) Един такъв случай бил в Листра. След като излекували куц по рождение мъж, Павел и сътрудникът му Варнава били възхвалявани като богове. Двамата трябвало да умоляват възторженото множество да не им принася поклонение. Но скоро дошли юдейските противници, които използвали клевети, за да покварят умовете на хората. Настъпил бърз обрат — хората пребили Павел с камъни и накрая го оставили, мислейки го за умрял. (Деян. 14:8–19)

⁴ След като посетили Дервия, Павел и Варнава ‘се върнали в Листра, Икония и Антиохия, като укрепвали душите на учениците и ги насърчавали да останат във вярата с думите: „През много трудности трябва да преминем, за да влезем в Божието царство.“’ (Деян. 14:21, 22) Първоначално това може да им е прозвучало странно. В крайна сметка мисълта, че трябва да преминат през много трудности, по–скоро би ги разтревожила, отколкото насърчила. Как тогава Павел и Варнава ‘укрепили учениците’ с послание, че ще изпитат много трудности?

⁵ Можем да разберем отговора, ако разгледаме внимателно думите на Павел. Той не просто казал „Трябва да издържим много трудности“, а заявил: „През много трудности трябва да преминем, за да влезем в Божието царство.“ Така че Павел укрепил учениците, като наблегнал на положителния резултат, ако останат верни. Тази награда не била просто блян. Исус казал: „Който устои до края, ще бъде спасен.“ (Мат. 10:22)

6. Каква награда очаква онези, които издържат?

⁶ Ако издържим, ще бъдем възнаградени. За помазаните християни наградата е безсмъртен живот в небето като съвладетели с Исус. „Другите овце“ ще получат вечен живот на земята, където „ще живее праведност“. (Йоан 10:16; 2 Пет. 3:13) Но както отбелязал Павел, дотогава ще понасяме много трудности. Да разгледаме два вида изпитания, с които може да се сблъскаме.

7. Какво представляват директните атаки?

⁷ Исус предсказал: „Хората ще ви предават на съдилища, ще ви бият в синагогите и ще бъдете изправяни пред управители и царе.“ (Мар. 13:9) Както показват тези думи, някои християни ще се сблъскват с директни атаки под формата на преследване, вероятно подстрекавано от религиозните или политическите водачи. (Деян. 5:27, 28) Помисли отново за примера на Павел. Уплашил ли се при мисълта, че ще понесе такова преследване? В никакъв случай! (Прочети Деяния 20:22, 23.)

8, 9. Как Павел показал решимостта си да издържи и как някои християни днес следват примера му?

⁸ Павел смело устоял на директните атаки на Сатана и казал: „Аз обаче не гледам на живота си като на нещо важно за мене, стига ми само да завърша пътя, по който съм поел, и службата, която получих от Господаря Исус — да дам пълно свидетелство относно добрата новина за Божията незаслужена милост.“ (Деян. 20:24) Ясно е, че Павел не се страхувал от преследване. Напротив, той бил решен да издържи каквото и да му се случи. Най–важно за него било „да даде пълно свидетелство“ въпреки трудностите.

 ⁹ Днес много от нашите братя и сестри показват подобна решимост. Например в една страна някои Свидетели лежали в затвора почти двайсет години, тъй като запазили неутралитет. Техният случай изобщо не бил разглеждан в съда, защото в тази страна не съществувала наредба, даваща право на отказ от военна служба по съвест. Докато били в затвора, на братята не им било позволено да бъдат посещавани дори от членовете на семейството, а някои били бити и подложени на различни мъчения.

10. Защо не бива да се страхуваме от неочаквани трудности?

¹⁰ На други места нашите братя се сблъскват с трудности, които се появяват неочаквано. Ако това стане с тебе, не се поддавай на страха. Помисли за Йосиф. Той бил продаден в робство, но Йехова ‘го избавил от всичките му премеждия’. (Деян. 7:9, 10) Бог може да направи същото и с тебе. Не забравяй, че „Йехова знае как да избави от изпитание хората, проявяващи преданост към Бога“. (2 Пет. 2:9) Ще продължаваш ли да се доверяваш на Йехова, уверен, че той може да те избави от тази порочна система и да ти позволи да се радваш на вечен живот под управлението на Царството? Имаш всички основания да правиш това и смело да издържаш на преследване. (1 Пет. 5:8, 9)

11. По какво се различават прикритите атаки на Сатана от директните?

¹¹ Друг вид трудности, с които може да се сблъскаме, са прикритите атаки. Как се различават от директните атаки? Директните атаки приличат на торнадо, което минава през града и в един миг унищожава къщата ти. Прикритите са по–скоро като колония термити, които бавно пропълзяват в къщата и разяждат гредите ѝ, докато не я разрушат. При този вид атаки човек може дори да не осъзнава опасността, докато вече не е твърде късно.

12. а) Коя е една от прикритите атаки на Сатана и защо е толкова резултатна? б) Защо Павел се чувствал обезсърчен?

¹² Сатана иска да разруши взаимоотношенията ти с Йехова както с директни атаки като преследване, така и с прикрити атаки, които бавно подкопават вярата ти. Една от най–резултатните прикрити атаки на Сатана е обезсърчението. Апостол Павел признал, че понякога се чувствал обезсърчен. (Прочети Римляни 7:21–24.) Защо Павел, който бил изключително силен в духовно отношение и вероятно член на ръководното тяло през първи век, нарекъл себе си „нещастен човек“? Той обяснил, че се чувства така заради своите слабости. Неговото искрено желание било да постъпва правилно, но усещал, че друга сила действа против него. Ако понякога се бориш с подобни чувства, нима не е насърчително да знаеш, че дори апостол Павел имал същия проблем?

13, 14. а) Защо някои Божии служители се обезсърчават? б) Кой иска вярата ни да бъде подкопана и защо?

¹³ Много братя и сестри от време на време се чувстват обезсърчени, разтревожени или дори без стойност. Например една пламенна пионерка, която ще наречем Дебора, казва: „Постоянно се сещам за една грешка, която допуснах, и всеки път се чувствам по–зле. Когато си мисля за всички лоши неща, които съм направила, се чувствам така, сякаш никой не ме обича, дори Йехова.“

¹⁴ Какво кара някои пламенни служители на Йехова като Дебора да се обезсърчат? Причините може да са най–различни. Някои хора може просто да са склонни да мислят отрицателно за себе си и за обстоятелствата си в живота.  (Пр. 15:15) Други може да имат здравословен проблем, който да влияе на емоциите им. Какъвто и да е случаят, трябва да помним кой иска да се възползва от подобни чувства. Кой желае да се обезсърчим дотолкова, че да се откажем? Кой е онзи, който иска ти да се чувстваш в същото безнадеждно състояние, в което се намира самият той? (Откр. 20:10) Ясно е, че това е Сатана. Всъщност било то чрез директни, или чрез прикрити атаки целта му си остава същата — да ни накара да се тревожим, да намалим пламенността си и дори да се откажем. Няма съмнение, че Божият народ участва в духовна война!

15. Как можем да покажем, че сме решени да не позволяваме на обезсърчението да ни превъзмогне?

¹⁵ Бъди решен да не се отказваш от тази битка. Съсредоточавай се върху наградата. Павел писал на християните в Коринт: „Ние не се отказваме, но дори и човекът, който сме отвън, да се изхабява, човекът, който сме отвътре, се подновява всеки ден. Защото страданията са кратковременни и леки, но ни донасят слава, която придобива все по–голямо величие и е вечна.“ (2 Кор. 4:16, 17)

16. Защо е важно още отсега да се подготвим за трудностите?

¹⁶ Както видяхме, Сатана използва много „коварства“. (Еф. 6:11) Необходимо е всеки от нас да следва подканата, записана в 1 Петър 5:9: „Застанете срещу него, твърди във вярата.“ За тази цел трябва да подготвим ума и сърцето си, да се научим отсега да постъпваме правилно. Да обясним с пример. Войниците от една войска често преминават през поредица изтощителни тренировки дълго време преди дори да се появи заплаха от война. Същото е и с  нас, които участваме в духовна война. Тъй като не знаем пред какво ще бъдем изправени в бъдеще, нима не е мъдро „да тренираме“ усърдно в период на относителен мир? Павел писал на коринтяните: „Проверявайте дали сте във вярата, изпитвайте себе си.“ (2 Кор. 13:5)

17–19. а) Какъв самоанализ можем да си направим? б) Как могат младежите да се подготвят да защитават вярата си в училище?

¹⁷ Един начин, по който можем да приложим боговдъхновения съвет на Павел, е да си направим сериозен самоанализ. Запитай се: „Постоянствам ли в молитва? Когато съм подложен на натиск от околните, подчинявам ли се на Бога вместо на хората? Посещавам ли редовно християнските събрания? Говоря ли смело за вярванията си? Наистина ли се опитвам да подминавам недостатъците на събратята си, както те подминават моите? Послушен ли съм на онези, които ръководят местния сбор, и на онези, които са отговорни за световната организация?“

¹⁸ Обърни внимание, че два от въпросите се отнасят за това смело да защитаваме вярванията си и да устояваме на натиска от околните. Много от нашите младежи трябва да правят това в училище. Те са се научили да говорят смело за вярванията си, а не да се страхуват или притесняват. Полезни предложения по този въпрос се публикуват в нашите списания. Например в „Пробудете се!“ от юли 2009 г. беше предложено, ако някой съученик те попита „Защо не вярваш в еволюцията?“, просто да му кажеш: „А защо да вярвам в еволюцията? Самите учени не могат да постигнат съгласие по въпроса, а се предполага, че тяхното мнение е експертно!“ Родители, отделяйте време да подготвяте децата си да се справят с натиска от околните в училище.

¹⁹ Вярно е, че не винаги е лесно да говорим за вярванията си или да вършим други неща, които Йехова иска от нас. След дълъг работен ден може би ще трябва да си наложим да отидем на събрание. За да станем сутринта и да отидем на служба, може да е необходимо да оставим удобното си легло. Но помни: Ако сега изградиш добри духовни навици, когато се появят по–големи изпитания в бъдеще, ще си по–добре подготвен да ги издържиш.

20, 21. а) Как размисълът върху откупа може да ни помогне да се преборим с отрицателните чувства? б) На какво трябва да сме решени по отношение на трудностите?

²⁰ Как да устояваме на прикритите атаки? Например как да се преборим с обезсърчението? Един от най–успешните начини е, като размишляваме относно откупа. Точно това направил апостол Павел. Понякога той се чувствал нещастен, но също така знаел, че Христос умрял не за съвършени хора, а за грешници. Един от тях бил самият Павел. Той писал: „Живея чрез вярата в Божия син, който прояви любов към мене и предаде себе си заради мене.“ (Гал. 2:20) Павел приел откупа и осъзнал, че той е даден и за самия него.

²¹ Ако и ти гледаш на откупа по същия начин, като на дар от Йехова лично за тебе, можеш да извлечеш огромна полза. Това не означава, че обезсърчението ще изчезне моментално. Може да се наложи някои от нас да се борят с него до края на тази система. Не забравяй обаче, че наградата ще бъде за онези, които не се отказват. Все по–близо сме до славния ден, когато Божието Царство ще установи мир и ще върне всички верни хора към съвършенство. Бъди решен да влезеш в Царството — дори ако трябва да преминеш през много трудности.