1. Как гледат много хора на онова, което имат?

МНОГО хора са чували следното изказване: „Оценяваш онова, което имаш, чак когато го загубиш.“ Изпитвал ли си някога верността на тези думи? Например човек, който израства в богато семейство, може да приема всичко за даденост. Това може да се случи и с младежите, които поради липсата на опит, не могат да преценят правилно кои неща са най–важни в живота.

2, 3. а) Каква нагласа трябва да избягват християнските младежи? б) Какво ще ни помогне да ценим онова, което имаме?

² Ако си младеж, какво е важно за тебе? Животът на много хора в света се върти около материалните неща — да имат добра заплата, хубав дом или най–новите електронни устройства. Но те изпускат най–важното — духовното богатство. За съжаление милиони хора днес дори не се замислят за това. Младежите, които са израснали в християнски семейства, не бива да забравят колко ценно духовно наследство са получили. (Мат. 5:3) Ако не си признателен, може да изпиташ тъжни последствия, които да носиш до края на живота си.

 ³ Не е нужно обаче това да се случва с тебе. Какво ще ти помогне да цениш духовното си наследство? Нека разгледаме някои примери от Библията, от които ще разберем защо е мъдро да проявяваме признателност. Тези примери могат да помогнат не само на младежите, но и на всички нас да ценим онова, което сме получили в духовно отношение.

4. Какво се казва в 1 Царе 8:1–5 относно синовете на Самуил?

⁴ В Библията се съдържат примери на хора, които получили богато духовно наследство, но не го ценели. Това се случило със семейството на пророк Самуил, който служил на Йехова от ранна възраст и винаги му бил лоялен. (1 Царе 12:1–5) Самуил оставил добър пример, който синовете му Йоил и Авия трябвало да следват. Но те не подражавали на баща си, а вършели зло. Библията казва, че за разлика от него те ‘изопачавали правосъдието’. (Прочети 1 Царе 8:1–5.)

5, 6. Какво се случило със синовете и внука на Йосия?

⁵ Подобен бил случаят със синовете на цар Йосия. Той оставил чудесен пример като служител на Йехова. Когато книгата на Закона била намерена и прочетена пред Йосия, той положил големи усилия да следва Божиите напътствия. Царят премахнал идолопоклонството и спиритизма от земята и насърчил народа да се подчинява на Йехова. (4 Царе 22:8; 23:2, 3, 12–15, 24, 25) Само какво богато духовно наследство притежавали синовете на Йосия! След време трима от неговите синове и един от внуците му управлявали като царе, но нито един от тях не проявил признателност за онова, което наследил.

⁶ Синът на Йосия, Йоахаз, получил царската власт, но ‘вършел зло в очите на Йехова’. Той управлявал само три месеца, след което фараонът на Египет го хвърлил в затвора и Йоахаз умрял в плен. (4 Царе 23:31–34) После неговият брат Йоаким царувал 11 години. Той също не ценял наследството от баща си. Поради злите му постъпки Йеремия пророкувал за него: „Ще го погребат като магаре.“ (Йер. 22:17–19) Останалите наследници на Йосия — синът му Седекия и внукът му Йоахин — не били по–различни. Те също не избрали да следват добрия пример на Йосия. (4 Царе 24:8, 9, 18, 19)

7, 8. а) Как Соломон пропилял духовното си наследство? б) Какво научаваме от библейските примери на хора, които пропилели духовното си наследство?

⁷ Цар Соломон научил много от баща си Давид. Въпреки че имал богато духовно наследство и бил верен на Йехова, по–късно Соломон загубил признателността си за духовните неща. В Библията се казва: „Когато Соломон остаря, жените му склониха сърцето му да се обърне към други богове, и той не служеше вече с неразделено сърце на Йехова, неговият Бог, както служеше баща му Давид.“ (3 Царе 11:4) В крайна сметка той изгубил благоволението на Йехова.

⁸ Колко жалко, че тези мъже имали възможността да познават Йехова и да постъпват правилно, но я пропилели. Все пак в библейски времена имало младежи, които ценели духовното си наследство, както е и днес. Нека разгледаме някои положителни примери, на които младите християни могат да подражават.

9. Какъв хубав пример са ни оставили синовете на Ной? (Виж илюстрацията в началото.)

⁹ Синовете на Ной са ни оставили хубав пример. Ной получил задача да построи ковчег, с който да спаси семейството си. Очевидно синовете му осъзнавали, че трябва да са послушни на Йехова. Затова помогнали на баща си за строежа на ковчега и после влезли в него. (Бит. 7:1, 7) С каква цел? Според Битие 7:3 те вкарали животните в ковчега, „за да живее потомството им по цялата земя“. Хората също били спасени. Тъй като ценели онова, което били получили от баща си, синовете на Ной имали привилегията да помогнат в запазването на човешкия род и възстановяването на истинското поклонение на една изчистена земя. (Бит. 8:20; 9:18, 19)

10. Как четирима млади евреи във Вавилон показали, че истините, които били научили, са важни за тях?

¹⁰ Векове по–късно четирима млади евреи показали, че истините, които били научили, са важни за тях. Ханания, Мисаил, Азария и Даниил били отведени във Вавилон през 617 г. пр.н.е. Те били красиви и умни млади мъже, които лесно можели да възприемат начина на живот на вавилонците, но не направили това. Действията им разкриват, че ценели духовното си наследство. Четиримата млади евреи били богато благословени, защото постъпвали според онова, на което били учени от младостта си. (Прочети Даниил 1:8, 11–15, 20.)

11. Как другите извличали полза от духовното наследство на Исус?

¹¹ Когато говорим за положителни примери, не можем да не споменем Исус, Божия син. Той дълбоко ценял онова, което научил от Баща си. Това личи от неговите думи: „Каквото ме е научил Бащата, това говоря.“ (Йоан 8:28) Той искал другите да извлекат полза от истините, които бил научил. Исус казал на множествата: „И в други градове трябва да известя добрата новина за Божието царство, защото за това бях изпратен.“ (Лука 4:18, 43) Той помагал на слушателите си да осъзнаят, че не бива да са „част от света“, който като цяло не цени духовните неща. (Йоан 15:19)

12. а) Как думите от 2 Тимотей 3:14–17 се отнасят за много от младежите днес? б) Какви въпроси трябва да си зададат младите християни?

¹² Вероятно и ти, подобно на младите мъже, чиито примери разгледахме, си възпитан от отдадени на Йехова родители. Ако е така, онова, което Библията казва за Тимотей, може да важи и в твоя случай. (Прочети 2 Тимотей 3:14–17.) Родителите ти са ти помогнали да научиш за истинския Бог и как да му служиш. Може би те са започнали да те учат от най–ранна възраст. Това безспорно е допринесло да станеш „мъдър за спасение чрез вярата в Христос Исус“ и да си „изцяло подготвен“ да служиш на Бога. Ще покажеш ли, че цениш духовното си наследство? Може да се наложи да си направиш самоанализ. Запитай се: „Как се чувствам като един от многото верни свидетели? Какво изпитвам, като знам, че съм сред сравнително малкото хора на земята днес, които Бог познава? Признателен ли съм за уникалната привилегия да знам истината?“

13, 14. Какво са изкушени да направят някои християнски младежи и защо това не е мъдро? Дай пример.

 ¹³ Някои младежи, които от малки знаят истината, може да не виждат голямата разлика между нашия духовен рай и порочния свят на Сатана. Те дори може да се изкушат да опитат какъв е животът в света. Но би ли бягал пред движеща се кола само за да разбереш дали ще пострадаш, или ще умреш? Разбира се, че не! По подобен начин не е нужно да пробваме да живеем в „блатото на разврата“ на този свят просто за да видим колко болезнени могат да бъдат последствията. (1 Пет. 4:4)

¹⁴ Дженер, който живее в Азия, израснал в християнско семейство. Той се покръстил на 12 години. Като младеж обаче бил привлечен от света. Той споделя: „Исках да опитам „свободата“, която предлага този свят.“ Дженер започнал да води двойствен живот. Когато бил на 15 години, вече постъпвал като лошите си приятели — пиел и използвал лош език. Често се прибирал късно през нощта, след като играел с тях билярд и изпълнени с насилие компютърни игри. След време обаче осъзнал, че този живот не му носи удовлетворение. Той чувствал празнота. Днес Дженер отново е част от сбора. Той казва: „Все още се боря с много трудности, но благословиите от Йехова далеч ги надвишават.“

15. Върху какво трябва да помислят дори и младежите, които не са израснали в християнско семейство?

¹⁵ Разбира се, в сбора има и младежи, които не са израснали в християнско семейство. Ако и с тебе е така, помисли каква чудесна привилегия имаш да познаваш своя Създател и да му служиш! Днес на земята живеят милиарди хора. Така че е истинска чест да си сред онези, които Йехова милостиво е привлякъл към себе си и на които е разкрил библейската истина. (Йоан 6:44, 45) Само 1 на 1000 души притежава точно познание за истината и ти си един от тях. Нима това не ни изпълва с радост, независимо как сме научили истината? (Прочети 1 Коринтяни 2:12.) Дженер споделя: „Настръхвам, когато си помисля за това. Кой съм аз, че Йехова, Господарят на вселената, да ме познава?“  (Пс. 8:4) Една сестра от същата област казала: „Учениците се гордеят, когато учителят им ги познава. Колко по–голяма привилегия е да те познава Йехова, Великият наставник!“

16. Какво мъдро решение трябва да вземат младите християни днес?

¹⁶ Размисълът върху чудесната привилегия, която имаш, ще засили решимостта ти да бъдеш сред сравнително малкото хора, които са направили правилния избор в живота си. Така ще се присъединиш към редиците на верните служители на Бога. Много по–мъдро е да направиш това, отколкото просто да следваш повечето младежи, които са заслепени и вървят заедно с този свят към унищожение. (2 Кор. 4:3, 4)

17–19. Защо е мъдро да си различен от света?

¹⁷ Разбира се, това не означава, че винаги ще е лесно да си различен от света. Но е най–мъдрото нещо, което можеш да направиш. Например един атлет, който се подготвя за Олимпийските игри, несъмнено трябва да бъде различен от връстниците си. Той вероятно се отказва от много неща, които биха го разсеяли и отнели от времето му за тренировки. От друга страна, той е готов да е различен от връстниците си, за да може да тренира повече и да постигне целта си.

¹⁸ Повечето хора в света не мислят много за лошите последствия от действията си. Ако мислиш в дългосрочен план, като си различен от света и избягваш неща, като неморалността, които могат да разрушат взаимоотношенията ти с Йехова, ‘ще се хванеш здраво за истинския живот’. (1 Тим. 6:19) Сестрата, спомената по–рано, казва: „Ако отстояваш вярванията си, ще се чувстваш прекрасно в края на деня. Това ще е доказателство, че имаш сила да плуваш срещу течението на света на Сатана. Нещо повече, така сякаш можеш да видиш как Йехова Бог се гордее с тебе и ти се усмихва. Тогава ще си щастлив, че си различен!“

¹⁹ Човекът, който е съсредоточен единствено върху онова, което може да има сега, пропилява живота си. (Екл. 9:2, 10) Ако си млад и обмисляш сериозно целите си, както и възможността да живееш вечно, ще бъде мъдро да ‘не живееш така, както живеят народите’, а да водиш истински удовлетворяващ живот. (Еф. 4:17; Мал. 3:18)

20, 21. На какво ще се радваме, ако вземаме правилни решения, но какво се изисква от нас?

²⁰ Ако вземаме правилни решения, можем да се радваме на удовлетворяващ живот днес и да ‘наследим земята’, да живеем вечно. Очакват ни толкова много благословии, които дори не можем да си представим. (Мат. 5:5; 19:29; 25:34) Вярно е, че Бог няма да ни благослови автоматично. Той изисква нещо от нас. (Прочети 1 Йоан 5:3, 4.) Но определено си струват усилията да му служим вярно днес.

²¹ Каква огромна привилегия е да получим толкова много неща от Бога! Разполагаме с точно познание от неговото Слово и ясно разбиране на истината за него и намерението му. Имаме честта да носим името на Йехова и да бъдем негови Свидетели. Той ни обещава да бъде на наша страна и да ни помага. (Пс. 118:7) Нека всички, било то млади, или стари, проявяваме признателност за онова, което сме получили, като с живота си показваме, че наистина искаме да отдаваме на Йехова „слава завинаги“. (Рим. 11:33–36; Пс. 33:12)