КОГАТО с Гуен бяхме на пет години, започнахме да се занимаваме с танци. Все още не се познавахме. Но докато растяхме, и двамата имахме за цел да направим балета своя кариера. Когато се бяхме изкачили почти до върха, се отказахме от всичко. Какво доведе до това решение?

Дейвид: Роден съм през 1945 г. в Шропшър (Англия). Баща ми имаше ферма в спокойно селце. След училище обичах да храня кокошките и да събирам яйцата, както и да се грижа за кравите и овцете. През ваканцията помагах в жетвата и понякога карах нашите трактори.

Но нещо друго започна да заема важно място в живота ми. Баща ми беше забелязал, че още от много малък започвах да танцувам, щом чуех музика. Затова, когато бях на пет години, той предложи на майка ми да ме запише в местната танцова школа, за да се науча да играя степ. Моят учител смяташе, че имам потенциал да стана балетист, и ме обучаваше и в тази насока. На 15–годишна възраст спечелих стипендия в елитното Кралско балетно училище в Лондон. Там срещнах Гуен и двамата станахме танцова двойка.

Гуен: Родена съм в оживения Лондон през 1944 г. Още от дете имам дълбока вяра в Бога. Опитах се да чета Библията, но ми беше трудно да разбера какво се казва в нея. По–рано, когато бях на пет, започнах уроци по танци. След шест години спечелих национален конкурс и като награда ме приеха в младежката школа на Кралското балетно училище. То се намираше в Уайт Лодж, красив дворец в джорджиански стил в Ричмънд Парк, разположен в покрайнините на Лондон. Там получих образование, както и обучение по балет от високоуважавани учители. Когато бях на 16, преминах в най–горния курс на Кралското балетно училище в централната част на Лондон, където се запознах с Дейвид. Само след няколко месеца участвахме заедно в балетните действия на оперите, представяни в Кралската опера в Ковънт Гардън, Лондон.

Дейвид: Както каза Гуен, пожънахме такъв успех, че стигнахме до сцената на известната Кралска опера и танцувахме с Английския национален балет. Един от хореографите на Кралския балет сформира международен ансамбъл във Вупертал (Германия) и реши да вземе със себе си нас двамата. Танцувахме в театри в цял свят заедно със знаменитости  като Марго Фонтейн и Рудолф Нуреев. Този изпълнен с надпревара живот ни караше да имаме високо мнение за себе си и да се посветим изцяло на балета.

Гуен: Бях отдадена на танцуването. Заедно с Дейвид се бяхме амбицирали да стигнем до върха. Обичах да давам автографи, да получавам цветя и да чувам аплодисментите на публиката. В света на изкуството бях заобиколена от неморалност, пушене и пиянство и подобно на други танцьори разчитах на помощта на моите талисмани.

Дейвид: След дългите години като танцьор се изморих от живота на куфари. Тъй като бях израснал във ферма, започнах да копнея за по–прост живот на село. Затова през 1967 г. се отказах от балета и започнах да работя в голяма ферма близо до дома на родителите ми. Фермерът ми даде под наем малка къща. Тогава се обадих на Гуен в театъра и я попитах дали ще се омъжи за мене. Тъй като ѝ бяха предложили място като солистка и се радваше на голяма слава, на Гуен ѝ беше трудно да реши. Въпреки всичко тя прие предложението ми и заедно започнахме фермерски живот, който за нея беше чужд.

Гуен: Никак не ми беше лесно да свикна с живота на село. Доенето на кравите и храненето на прасетата и кокошките при всякакви атмосферни условия беше много различно от живота, който познавах. Дейвид започна деветмесечен курс в аграрен колеж, за да е в крак с най–новите методи, и аз се чувствах самотна, докато го чаках да се прибере късно вечерта. По това време се беше родила първата ни дъщеря Гили. По идея на Дейвид изкарах шофьорска книжка и един ден, когато бях в съседен град, видях Гейл, с която се бях запознала, докато работеше в един от местните магазини.

Гейл беше любезна и ме покани на чай в дома си. Показахме си снимки от сватбите и на нейната снимка видях група хора пред сграда, наречена Зала на Царството. Попитах Гейл коя е тази църква. Когато ми каза, че със съпруга ѝ са Свидетели на Йехова, се зарадвах. Спомних си, че една от лелите ми беше Свидетелка. Но си спомних също, че баща ми ѝ беше толкова ядосан, че хвърли нейната литература в коша. Чудех се защо баща  ми, който по принцип се отнасяше приятелски към другите, беше страшно разгневен на такъв добър човек.

Най–накрая ми се удаде възможност да разбера по какво вярванията на леля ми се различават от църковните учения. Гейл ми показа какво в действителност учи Библията. Бях поразена, като видях, че много учения, като Троицата и безсмъртието на душата, са в разрез със Свещеното писание. (Екл. 9:5, 10; Йоан 14:28; 17:3) Освен това за първи път срещнах Божието име, Йехова, в Библията. (Из. 6:3)

Дейвид: Гуен ми разказваше онова, което научаваше. Помнех думите на баща ми, когато бях дете, че трябва да прочета Добрата книга. Затова с Гуен приехме предложението на Гейл и съпруга ѝ Дерик да изучават Библията с нас. Шест месеца по–късно се преместихме в Озуъстри в Шропшър, защото успяхме да наемем малка ферма. Там една Свидетелка от местния сбор на име Дирдри търпеливо продължи да изучава Библията с нас. В началото нямахме голям напредък. Бяхме много заети поради грижите за животните. Въпреки това истината постепенно пусна корени в сърцата ни.

Гуен: Голяма примка, от която трябваше да се освободя, беше суеверието. Стихът от Исаия 65:11 ми помогна да разбера как Йехова гледа на онези, които ‘приготвят трапеза за бога на късмета’. Нуждаех се от време и много молитви да изхвърля всички талисмани и амулети. Като научих, че „който възвеличава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвеличен“, осъзнах каква трябва да бъда, за да имам одобрението на Йехова. (Мат. 23:12) Исках да служа на този Бог, който е толкова загрижен за нас, че е дал любимия си Син като откуп. Вече имахме още една дъщеря и беше вълнуващо да научим, че семейството ни може да живее вечно на райска земя.

Дейвид: Когато видях забележителното изпълнение на библейските пророчества, като например записаните в Матей, 24 глава, и в книгата Даниил, се убедих, че тези хора притежават истината. Осъзнах, че нищо от този свят не може да се сравни с честта да имаш добри взаимоотношения с Йехова. Затова с времето започнах да не мисля толкова за себе си. Разбрах, че съпругата и децата ми също са много важни. Стихът от Филипяни 2:4 ме убеди, че не трябва да се съсредоточавам върху себе си и желанието си да имам по–голяма ферма, а да поставям службата за Йехова на първо място в живота си. Спрях цигарите. Не беше лесно да присъстваме на събранията в събота вечер, които се провеждаха на 10 километра от дома ни, защото точно тогава трябваше да се доят кравите. С помощта на Гуен обаче никога не пропуснахме събрание и всяка неделя сутрин, след като дояхме кравите, вземахме момичетата с нас на служба.

 Роднините ни не бяха доволни от тази промяна. Бащата на Гуен не ѝ проговори шест години. Моите родители също се опитаха да ни спрат да общуваме със Свидетелите.

Гуен: Йехова ни помогна да издържим тези изпитания. С времето братята и сестрите от сбора в Озуъстри станаха новото ни семейство и любещо ни подкрепяха в трудните моменти. (Лука 18:29, 30) Отдадохме се на Йехова и се покръстихме през 1972 г. Имах голямо желание да помогна на колкото се може повече хора да научат истината, затова станах пионерка.

Дейвид: Годините, през които работехме във фермата, бяха изморителни, но се опитвахме да даваме добър пример на дъщерите си в духовните дейности. След време заради намаляването на правителствените субсидии бяхме принудени да напуснем фермата. Без дом и работа и с три дъщери, най–малката от които беше само на година, се молехме на Йехова за помощ и ръководство. Решихме да използваме таланта си и да отворим танцово студио, за да се издържаме. Решението ни да поставяме духовните интереси на първо място в живота си пожъна добри резултати. Колко много се радвахме, когато и трите ни дъщери започнаха пионерска служба, след като завършиха училище. Гуен също беше пионерка и можеше да ги подкрепя всеки ден.

След като двете ни по–големи дъщери Гили и Дениз се омъжиха, затворихме студиото. Изпратихме запитване до клона къде можем да сме полезни. Насочиха ни към градовете в югоизточната част на Англия. Вече трябваше да се грижим само за една дъщеря, Деби, така че и аз станах пионер. След пет години бяхме помолени да подкрепим други сборове, намиращи се по̀ на север. Когато и Деби се омъжи, имахме привилегията да участваме десет години в международна строителна програма в Зимбабве, Молдова, Унгария и Кот д’Ивоар. После се върнахме в Англия, за да помагаме в строежа на лондонския Бетел. Тъй като имах опит като фермер, бях помолен да работя във фермата на Бетел, която функционираше тогава. Понастоящем служим като пионери в северозападната част на Англия.

Гуен: Отдадеността ни на балета ни носеше радост, но тя беше мимолетна. От друга страна, отдаването ни на Йехова ни носи истинска радост, която може да трае вечно. Продължаваме да сме партньори, но сега вече използваме краката си да пионерстваме заедно. Като помагаме на много хора да научат скъпоценните, животоспасяващи истини от Библията, изпитваме несравнимо щастие. Тези „препоръчителни писма“ са много по–скъпи от светската слава. (2 Кор. 3:1, 2) Ако не бяхме научили истината, сега щяхме да имаме само спомени, стари снимки и театрални програми от кариерата ни в балета.

Дейвид: Службата за Йехова промени напълно живота ни. Тя ми помогна да стана по–добър съпруг и баща. Библията разкрива, че Мариам, цар Давид и други изразявали радостта си с танци. Копнеем за новия свят на Бога, в който заедно с много други хора ще можем да танцуваме от радост! (Из. 15:20; 2 Царе 6:14)