В „Стражева кула“ от 15 септември 1950 г. се обясняваше, че понякога един персонаж, събитие или предмет в Библията представя нещо по–велико в бъдеще. Преди много години в нашите издания се казваше, че верни мъже и жени като Девора, Елиу, Йефтай, Йов, Раав и Ревека, както и много други, са предобраз, или сянка, на помазаните или на „голямото множество“. (Откр. 7:9) Например смяташе се, че Йефтай, Йов и Ревека представят помазаните, а Девора и Раав са предобраз на „голямото множество“. Но в последно време подобни сравнения не се правят. Каква е причината?

Писанието наистина посочва, че някои библейски личности са предобраз на нещо по–велико в бъдеще. В Галатяни 4:21–31 апостол Павел споменава, че онова, което се случило с две жени, има „преносно значение“. Агар, робинята на Авраам, представяла, или съответствала на народа на Израил, който бил обвързан с Йехова посредством Моисеевия закон. От друга страна, Сара, „свободната жена“, символизирала Божията съпруга, небесната част на неговата организация. В писмото си до евреите Павел прави връзка между Мелхиседек, който бил цар и свещеник, и Исус, като посочва конкретно приликите помежду им. (Евр. 6:20; 7:1–3) Освен това Павел сравнява Исаия и синовете му с Исус и помазаните му последователи. (Евр. 2:13, 14) Апостолът писал под вдъхновение от Бога, затова приемаме всичко, което е казал за тези предобрази.

Все пак дори да четем в Библията, че някой човек е предобраз на друг, не бива да си правим извод, че всяка подробност или събитие в живота му представя нещо по–велико. Например Павел казва, че Мелхиседек е предобраз на Исус, но не казва нищо за случая, когато Мелхиседек донесъл хляб и вино на Авраам след победата му над четирима  царе. Следователно нямаме библейски основания да търсим скрито значение на това събитие. (Бит. 14:1, 18)

Някои писатели през вековете след смъртта на Христос попаднали в клопка — те виждали предобрази във всичко. Относно ученията на Ориген, Амброзий и Йероним в „Международна стандартна библейска енциклопедия“ се обяснява: „Те търсели предобрази и разбира се ги намирали във всяка случка и събитие в Писанието, колкото и незначителни да били. Смятали, че и най–простото и обикновено обстоятелство крие в себе си най–забулената истина ..., дори и броят на рибите, които учениците хванали в нощта, когато възкресеният Спасител им се явил — какво голямо значение се опитвали да придадат на това число, 153!“

Августин от Хипон обсъждал надълго и нашироко повествованието, в което се казва, че Исус нахранил около 5000 мъже с пет ечемичени хляба и две риби. Тъй като се смятало, че ечемикът има по–ниска стойност от пшеницата, Августин стигнал до заключението, че петте хляба трябва да представят петте книги на Моисей (мислейки, че Старият завет има по–ниска стойност от Новия). А двете риби? Поради някаква причина той ги оприличил на цар и свещеник. Друг учен, привърженик на предобразите, твърдял, че случаят, при който Яков купил първородството на Исав за купа червена леща, е предобраз на факта, че Исус купил небесната надежда за човечеството с червената си кръв.

Ако такива интерпретации ти изглеждат пресилени, можеш да разбереш какъв е проблемът. Хората не могат да определят кои библейски разкази са предобрази на нещо в бъдеще и кои не. Изводът е следният: Когато Библията учи, че дадена личност, събитие или предмет е предобраз на нещо, ние приемаме това обяснение. От друга страна, не бива да твърдим, че определен персонаж или събитие служи като предобраз, ако няма ясни библейски основания за това.

Тогава каква е ползата от събитията и примерите, за които четем в Библията? В Римляни 15:4 апостол Павел казал: „Всичко, което е било написано преди, е било написано, за да бъдем учени и чрез издръжливостта си и утехата от Писанието да имаме надежда.“ Павел посочил, че помазаните му братя през първи век можели да извлекат ценни поуки от записаните в Библията повествования. Но оттогава всички Божии служители, както от помазаните, така и от „другите овце“, независимо дали са живели през „последните дни“, или не, са извличали поука от „всичко, което е било написано преди“. (Йоан 10:16; 2 Тим. 3:1)

Вместо да смятат, че повечето библейски повествования се отнасят само за една определена група — помазаните или „голямото множество“ — и само за конкретен период от историята, всички Божии служители, както в миналото, така и днес, могат да се поучат от тези разкази. Например не бива да ограничаваме ползата от книгата Йов само до помазаните християни, които издържали по време на Първата световна война. Много Божии служители, мъже и жени, от помазаните и от „голямото множество“, са понасяли трудности подобно на Йов и са видели „какъв завършек [дава] Йехова на всичко, и че Йехова изпитва нежна привързаност и е милостив“. (Як. 5:11)

Несъмнено в нашите сборове днес има възрастни жени, служещи лоялно като Девора, млади старейшини, мъдри като Елиу, смели пионери, пламенни като Йефтай, и верни мъже и жени, търпеливи като Йов. Колко сме благодарни на Йехова, че се е погрижил „всичко, което е било написано преди“, да бъде запазено и до днес, за да можем чрез „утехата от Писанието да имаме надежда“!

Поради тази причина в нашите издания през последните години се набляга на поуката, която можем да извлечем от библейските повествования, вместо да се търсят в тях предобрази на нещо по–велико.