1, 2. а) Защо лоялността към Бога е важна за християните и как това е свързано с неутралитета? (Виж илюстрацията в началото.) б) Към какво са лоялни много хора, но до какво може да доведе това?

ЛОЯЛНОСТТА и неутралитетът винаги са важни за християните, не само по време на война. Защо? Защото всички, които са се отдали на Йехова, са му обещали да го обичат, да са му лоялни и послушни. (1 Йоан 5:3) Ние искаме да се придържаме към Божиите праведни стандарти, без значение къде живеем и какъв е нашият произход, националност и култура. Лоялността към Йехова и неговото Царство е пред всичко останало. (Мат. 6:33) За да бъдем лоялни, трябва да стоим настрана от всякакви конфликти и спорове в този свят. (Иса. 2:4; прочети Йоан 17:11, 15, 16)

² Хората, които не споделят вярванията ни, може да са лоялни на своята страна, племе, култура или дори националния отбор. Това води до съперничество и омраза и понякога до убийства и геноцид. Начинът, по който другите разрешават тези конфликти, за добро или лошо, може да засегне нас или семейството ни, тъй като неизбежно сме  част от човешкото общество. Бог ни е създал със способността да разбираме какво е правилно и справедливо, затова решенията на управниците може да засегнат чувството ни за справедливост. (Бит. 1:27; Втор. 32:4) Как реагираме в такава ситуация? Съвсем лесно би било да вземем страна по светските въпроси и да бъдем въвлечени в спор.

3, 4. а) Защо християните остават неутрални в светските конфликти? б) Какво ще разгледаме в тази статия?

³ Институциите, които управляват хората, може да оказват натиск на гражданите да вземат нечия страна в един конфликт. Но като християни, ние не се намесваме в политическите спорове в този свят и не участваме във войни. (Мат. 26:52) Също така не се влияем от онези, които смятат, че една част от света на Сатана е по–добра от друга. (2 Кор. 2:11) Тъй като не сме част от света, не искаме да имаме нищо общо със светските конфликти. (Прочети Йоан 15:18, 19.)

⁴ Но поради несъвършенството на някои от нас може да им е трудно да променят нагласата си, която са имали преди към хора, различни от тях. (Йер. 17:9; Еф. 4:22–24) Затова в тази статия ще разгледаме принципи, които ще ни помогнат да се преборим с такива чувства. Също ще обсъдим как можем да обучаваме ума и съвестта си, така че да бъдем лоялни на Божието Царство.

5, 6. Как гледал Исус на различните хора от своя народ и защо?

⁵ Ако понякога се колебаеш как да постъпиш в дадена ситуация, ще бъде мъдро да се запиташ: „Какво щеше да направи Исус?“ Народът, към който принадлежал Исус, бил съставен от хора от различни области — Юдея, Галилея, Самария и други. От Библията разбираме, че между тях съществувало напрежение. (Йоан 4:9) Подобни били и отношенията между фарисеите и садукеите (Деян. 23:6–9), между хората и данъчните служители (Мат. 9:11) и между онези, които имали равинско образование, и онези, които нямали. (Йоан 7:49) През първи век Израил бил под управлението на римляните, които били мразени от местните хора. Макар и да защитавал истината за Йехова и да признавал, че „спасението произхожда от евреите“, Исус никога не насърчавал учениците си да се мислят за по–добри от другите. (Йоан 4:22) Напротив, той ги учел да обичат всички хора като свои ближни. (Лука 10:27)

⁶ Защо Исус не одобрявал предразсъдъците, които имали юдеите? Нито той, нито неговият Баща вземат страна в светските конфликти. Когато чрез своя Син Йехова създал първите мъж и жена, той искал те да напълнят цялата земя. (Бит. 1:27, 28) Бог направил хората така, че от тях да произлязат различни раси. Както Йехова, така и Исус не издигат една раса, националност или език над други. (Деян. 10:34, 35; Откр. 7:9, 13, 14) Ние трябва да следваме техния съвършен пример. (Мат. 5:43–48)

7, 8. а) По кой спорен въпрос християните трябва да вземат страна? б) Какво трябва да осъзнават християните относно решението на социалните и политическите проблеми?

⁷ По един въпрос обаче трябва да вземем страна — като подкрепяме всемирното върховенство на Йехова. Първият спорен въпрос възникнал в Едем, когато Сатана поставил под съмнение управлението на Йехова. Сега всеки трябва да реши дали вярва, че  Божият начин на постъпване е по–добър от този на Сатана, или не. Заставаш ли на страната на Йехова, като избираш да си послушен на неговите закони и стандарти, вместо да постъпваш по свой начин? Убеден ли си, че неговото Царство е единственото решение за човешките проблеми? Или смяташ, че хората са способни сами да се управляват? (Бит. 3:4, 5)

⁸ От твоя отговор зависи как ще реагираш, когато някой попита за мнението ти по даден спорен въпрос. Политици, активисти и реформатори многократно са се опитвали да намерят решение за разединенията в обществото. Техните подбуди може да са искрени, но християните осъзнават, че само Божието Царство може да премахне проблемите на хората и да установи истинска справедливост. Ние оставяме нещата в ръцете на Йехова. В крайна сметка, ако всеки от нас смята своя възглед за най–добрия, това лесно би разрушило единството в сбора.

9. Какъв проблем възникнал в сбора в Коринт през първи век, но какъв съвет дал Павел?

⁹ Нека да разгледаме как реагирали някои християни в Коринт през първи век, когато възникнали разногласия в сбора. Те казвали: „‘Аз принадлежа на Павел.’ ‘Аз пък на Аполос.’ ‘Аз пък на Кифа.’ ‘Аз пък на Христос.’“ Каквато и да била причината за спора, апостол Павел бил възмутен от последствията. Той казал: „Така Христос бива разделен.“ Какво щяло да помогне на християните да променят това разрушително мислене? Павел ги посъветвал: „Подканям ви, братя, в името на нашия Господар Исус Христос, всички вие да говорите в съгласие и сред вас да няма разцепления, но да бъдете здраво обединени чрез едни и същи мисли и чрез едни и същи разсъждения.“ В християнския сбор днес няма място за разцепления. (1 Кор. 1:10–13; прочети Римляни 16:17, 18)

10. Какво сравнение използвал апостол Павел, за да покаже, че християните трябва да остават неутрални относно светските конфликти?

¹⁰ Павел насърчил помазаните християни да се съсредоточават върху небесното си гражданство, вместо върху земните неща. (Флп. 3:17–20) * Те били „посланици, заместващи Христос“. Посланиците не се месят в делата на страните, в които служат. Те са лоялни на своята страна. (2 Кор. 5:20) Християните със земна надежда също са поданици на Божието Царство, така че не е уместно да вземат страна по отношение на конфликтите в този свят.

11, 12. а) Какви обстоятелства може да пречат на един християнин да бъде лоялен на Божието Царство? б) С какъв проблем се сблъскала една християнка и как се справила?

¹¹ В повечето части на света хората живеят в общества, обединени от обща история, култура и език, с което се гордеят. В такива обстоятелства християните трябва да обучават ума и съвестта си да реагират правилно, когато възникнат въпроси относно неутралитета. Как могат да правят това?

¹² Нека разгледаме примера на Мирета * от една област в бивша Югославия. Тя била възпитана да мрази сърбите. Когато научила, че Йехова не  проявява пристрастие и че Сатана е отговорен за етническите проблеми, Мирета решила да изкорени предразсъдъците си. Но когато избухнало етническо насилие в нейната област, старите чувства започнали да се събуждат отново и на нея ѝ било трудно да проповядва на сърби. Тя осъзнала обаче, че не може просто да седи и да се надява отрицателните чувства да си отидат. Мирета умолявала Йехова да ѝ помогне не само да преодолее този проблем, но и да увеличи службата си и да стане пионерка. Тя казва: „Разбрах, че съсредоточаването върху службата е най–добрият помощник. Когато проповядвам, се старая да подражавам на любовта на Йехова и виждам как лошите чувства си отиват.“

13. а) Какво се случило с една сестра и как реагирала тя? б) Какво научаваме от примера на Тула?

¹³ Друг пример е Тула. Тя е от Мексико, но сега посещава един сбор в Европа. Тула забелязала, че някои братя, които били от други части на Латинска Америка, говорели с пренебрежение и подигравки за нейната родна страна, обичаи и дори за музиката. Как щеше да реагираш, ако беше на нейно място? Разбира се, подобни изказвания наранявали Тула. Но колко хубаво е, че тя потърсила помощта на Йехова, за да премахне всякакви отрицателни чувства от сърцето си. Трябва да признаем, че някои от нас все още се борят с подобни емоции. Затова не искаме никога да казваме или да правим нещо, което може да прокарва идеята, че една група от хора е по–добра от друга. Ние не искаме да причиняваме разединения в сбора или където и да било другаде. (Рим. 14:19; 2 Кор. 6:3)

14. Как могат християните да обучават ума и съвестта си относно въпроси, свързани с лоялността?

¹⁴ Дали твоето възпитание или обкръжение те карат да си лоялен на страната си или народа си? Таиш ли все още такива чувства в сърцето си? Християните не бива да позволяват на националистичния дух да влияе на възгледа им за другите. Но какво ще направиш, ако осъзнаеш, че изпитваш отрицателни чувства към хора от друг народ, култура, език или раса? Несъмнено ще бъде добре да размишляваш как гледа Йехова на национализма и предразсъдъците. Изследването на тези и подобни теми може да бъде подходящ проект за личното ти изучаване или семейното поклонение. След това усърдно се моли на Йехова да ти помогне да възприемеш неговата гледна точка по тези въпроси. (Прочети Римляни 12:2.)

15, 16. а) Каква реакция трябва да очакваме от другите, ако сме лоялни на Бога? б) Как родителите могат да помогнат на децата си да останат лоялни, когато са под натиск?

¹⁵ Рано или късно всички служители на Йехова ще се сблъскат със ситуации, в които поради съвестта си ще трябва да постъпят различно от околните — било то колеги, съученици, съседи, роднини, или други. (1 Пет. 2:19) Но трябва да заемем твърда позиция! Не бива да се изненадваме, ако светът ни мрази, че сме различни. Исус ни е предупредил за това. Повечето противници не разбират защо е важно да запазваме християнския си неутралитет. За нас обаче този въпрос е от изключително значение.

¹⁶ За да сме лоялни на Йехова, трябва да сме непоколебими въпреки заплахите. (Дан. 3:16–18) Страхът от човека може да повлияе на всеки, но особено за младите може да е трудно  да постъпват различно от другите. Ако детето ти е под натиск да отдаде чест на знамето или да участва в национални празници, то се нуждае от помощта ти. Използвай семейното поклонение, за да му помогнеш да разбере възгледа на Йехова по тези въпроси и как да действа смело в подобни ситуации. Научи го да изразява собствените си убеждения ясно и с уважение. (Рим. 1:16) За да подкрепиш детето си, поеми инициативата да разговаряш с учителите за вярванията ни, ако е необходимо.

17. Каква нагласа трябва да избягваме и защо?

¹⁷ Естествено е да обичаме природата, културата, езика и храната в страната, където сме израснали. Но трябва да избягваме нагласата „моето е най–доброто“. Йехова е създал голямо разнообразие от всичко, за да се радваме на живота. (Пс. 104:24; Откр. 4:11) Тогава защо да настояваме, че даден начин на постъпване е по–добър от друг?

18. На какви благословии можем да се радваме, ако възприемем възгледа на Йехова?

¹⁸ Бог иска всякакви хора да достигнат до точно познание за истината и да получат вечен живот. (Йоан 3:16; 1 Тим. 2:3, 4) Когато сме отворени към различни идеи, стига да са приемливи в очите на Йехова, обогатяваме живота си и запазваме единството в християнския сбор. Тъй като сме лоялни на Йехова, не бива да се намесваме в конфликтите в този свят. Фанатичната преданост няма място сред нас. Колко сме благодарни на Йехова, че ни освобождава от разединяващия, горделив и съревнователен дух, който преобладава в света на Сатана! Нека бъдем решени да се стремим към мир. Ние изпитваме същите чувства като псалмиста, който казал: „Ето, колко е хубаво и колко е приятно, когато братята живеят заедно в единство!“ (Пс. 133:1)