1, 2. Кой ни е дал съвестта и защо сме благодарни, че я имаме?

ЙЕХОВА БОГ е създал хората със свободна воля, тоест със свободата сами да вземат решения. Той осигурил ценно ръководство за първите мъж и жена и тяхното потомство — съвестта, вътрешното чувство за правилно и погрешно. Ако я използваме по подходящ начин, съвестта може да ни помага да вършим добро и да избягваме злото. Тя е доказателство, че Бог ни обича и иска всички хора да постъпват правилно.

² Хората днес все още имат съвест. (Прочети Римляни 2:14, 15.) Макар че мнозина не се съобразяват с библейските стандарти за поведение, има някои, които вършат добро и се отвращават от злото. Съвестта възпира много хора от извършването на големи злини. Представи си колко по–лоши щяха да са условията в света, ако никой нямаше съвест. Сигурно щяхме да чуваме за още повече ужасни неща. Само колко благодарни трябва да сме, че Бог е дарил хората със съвест!

3. Защо съвестта оказва положително влияние в сбора?

 ³ За разлика от повечето хора служителите на Йехова искат да обучават съвестта си. Те искат съвестта им да ги подтиква към дела, които са в съгласие с библейските стандарти за правилно и погрешно, за добро и зло. Ако съвестта ни е обучена правилно, ще оказваме положително влияние в сбора. Но обучаването и използването на християнската ни съвест не е само умствен процес. Библията свързва чистата съвест с вярата и любовта. Павел писал: „Целта на това нареждане е любов, подтиквана от искрено сърце, от чиста съвест и от вяра без лицемерие.“ (1 Тим. 1:5) Като обучаваме съвестта си и се вслушваме в нея, любовта ни към Йехова ще става по–силна и вярата ни ще укрепва. Всъщност начинът, по който използваме съвестта си, разкрива духовното ни състояние, какво има в сърцето ни и колко силно е желанието ни да сме угодни на Йехова. Наистина този вътрешен глас показва какви сме в действителност.

4. Как можем да обучаваме съвестта си?

⁴ Как можем да обучаваме съвестта си? Много важно е да изучаваме Библията редовно и задълбочено, да размишляваме върху прочетеното и след това да прилагаме наученото. Разбира се, това включва нещо повече от запаметяването на факти и правила. Целта на изучаването е да придобиваме все по–ясно разбиране за личността и качествата на Йехова, както и за нещата, които той обича или мрази. Така съвестта ни започва да се настройва към начина на постъпване на Бога. Това ще ни подбужда да му подражаваме по–пълно.

5. Какво ще разгледаме в тази статия?

⁵ Може би се питаме: „Как добре обучената съвест ще ни помага при вземането на решения? Как можем да покажем, че уважаваме решенията, които събратята ни вземат по съвест? И как съвестта ще ни подбужда да сме по–пламенни в службата?“ Като имаме предвид тези въпроси, нека разгледаме три области, в които съвестта може да ни помага: 1) грижите за здравето, 2) развлеченията и 3) проповедната служба.

6. Какви решения трябва да вземаме относно здравето?

⁶ Библията ни насърчава да избягваме неща, които може да ни навредят, както и да сме умерени в навиците си, например по отношение на яденето и пиенето. (Пр. 23:20; 2 Кор. 7:1) Като прилагаме библейските принципи, до известна степен ще пазим здравето си, макар че може да изпитваме последствията от старостта и болестите. В някои страни са на разположение както традиционни, така и алтернативни методи на лечение. Клоновете редовно получават писма от братя и сестри, които обмислят различни методи на лечение. Мнозина питат дали служител на Йехова може да приеме дадено лечение.

7. Как можем да вземаме решения относно медицинските грижи?

⁷ Нито клоновете, нито старейшините в местните сборове са упълномощени да вземат решения във връзка със здравето на друг Свидетел дори ако самият той моли за това. (Гал. 6:5) Разбира се, те може да насочат вниманието му към онова, което казва Йехова, за да му помогнат да вземе мъдро решение. Например християните трябва да помнят библейската заповед ‘да се въздържат от кръв’. (Деян. 15:29) Тези думи ясно показват, че лечение, което включва приемането на цялостна кръв или някоя от четирите ѝ основни съставки, е  неприемливо. Това познание дори може да повлияе на съвестта на един християнин, когато решава дали да използва второстепенни кръвни съставки, извлечени от някоя от четирите основни съставки. * Но кой друг библейски съвет може да ни ръководи, когато избираме лечение?

8. Как думите от Филипяни 4:5 могат да ни помогнат в грижите за здравето?

⁸ В Притчи 14:15 се казва: „Неопитният вярва на всяка дума, а благоразумният обмисля стъпките си.“ За някои заболявания може да не е намерено лечение. Така че ще бъде мъдро да сме внимателни относно методи на лечение, за които се твърди, че са ефективни, но няма сигурни доказателства за това. Павел бил вдъхновен да запише следното: „Нека вашата разумност стане известна на всички.“ (Флп. 4:5) Разумността ще ни помага да не отделяме толкова много време за здравето си, че да изместим духовните неща на заден план. Ако допуснем животът ни да се върти около грижите за здравето, има опасност да станем егоисти. (Флп. 2:4) Затова трябва да имаме разумни очаквания относно здравето и да поставяме духовните неща на първо място. (Прочети Филипяни 1:10.)

9. Как записаното в Римляни 14:13, 19 ни помага при вземането на решения относно здравето и как единството в сбора може да бъде застрашено?

⁹ Разумният християнин не налага своята гледна точка на другите. Двама брачни партньори в една европейска страна ентусиазирано препоръчвали определен вид хранителни добавки и режим на хранене. Те убедили някои братя да използват добавките, но други отказали. След време, когато резултатите не оправдали очакванията, имало много разочаровани. Това семейство имало право да реши за себе си дали да следва определен начин на хранене и да взема добавки, но било ли разумно да застраши единството в сбора заради грижите за здравето? Сред християните в древния Рим известно време имало различия относно яденето на определени храни и отбелязването на някои празници. Какъв съвет им дал Павел? Той казал: „Някой смята, че даден ден е по–важен от друг, друг обаче смята, че всички дни са еднакви. Нека всеки бъде напълно убеден в ума си.“ Важно било да не ‘поставят препятствие’ пред другите. (Прочети Римляни 14:5, 13, 15, 19, 20.)

10. Защо трябва да уважаваме личните решения на другите? (Виж илюстрацията в началото.)

¹⁰ Ако не можем да разберем решението, което някой наш събрат е взел по съвест относно личен въпрос, не бива прибързано да го съдим или да му оказваме натиск да промени мнението си.  Може би съвестта му още е „слаба“ и трябва да бъде обучена или е прекалено чувствителна по определени въпроси. (1 Кор. 8:11, 12) От друга страна, може би нашата съвест се нуждае от допълнително обучение в съгласие с принципите от Бога. По лични въпроси, като например грижите за здравето, всеки от нас трябва сам да вземе решение и да носи отговорността, свързана с него.

11, 12. Кой библейски съвет трябва да помним, когато избираме развлечения?

¹¹ Йехова е създал хората така, че да изпитват радост от развлеченията и да имат полза от тях. Соломон писал, че има „време за смеене“ и „време за танцуване“. (Екл. 3:4) Не всяко развлечение обаче е ползотворно, възвръща силите и освежава. Също така не е разумно да отделяме твърде много време за подобни занимания. Как съвестта ни помага да се радваме на освежаващи развлечения?

¹² Библията ни предупреждава относно „делата на плътта“. В тях се включват „блудство, нечистота, разпуснато поведение, идолопоклонство, спиритизъм, вражди, разпри, ревност, гневни изблици, свади, разединение, секти, завист, пиянства, гуляи и други такива неща“. Павел писал, че „онези, които продължават да вършат такива неща, няма да наследят Божието царство“. (Гал. 5:19–21) Затова може да се запитаме: „Подбужда ли ме съвестта ми да отхвърлям спортове, които са изпълнени с агресия, съревнователен дух, национализъм или насилие? Дали вътрешният ми глас ме предупреждава, когато съм изкушен да гледам филм, който съдържа порнографски сцени или оправдава неморалността, пиянството или спиритизма?“

13. Как съветите от 1 Тимотей 4:8 и Притчи 13:20 ни помагат при избора на развлечения?

¹³ Библията съдържа и принципи, които ни помагат да обучаваме съвестта си във връзка с развлеченията. Например в нея се казва, че „телесното обучение е полезно за малко неща“. (1 Тим. 4:8) Мнозина смятат, че редовните упражнения допринасят за доброто здраве и освежават тялото и ума. Ако искаме да спортуваме с други хора, има ли значение какви са те? В Притчи 13:20 пише: „Който ходи с мъдрите, ще стане мъдър, а който дружи с безразсъдните, ще пострада.“ Нима това не показва, че трябва да сме внимателни при избора на развлечения, като се ръководим от обучената си от Библията съвест?

14. Как едно момиче на юношеска възраст постъпило според записаното в Римляни 14:2–4?

¹⁴ Кристиян и Даниела имат две дъщери на юношеска възраст. Кристиян казва: „По време на вечерта за семейно поклонение говорихме за развлеченията. Стигнахме до заключението, че някои забавления са приемливи, а други не са. Кого можем да считаме за добра компания? Една от дъщерите ни сподели, че през междучасията в училище някои младежи от сбора се държат неподходящо и тя се чувства под натиск да постъпва като тях. Обсъдихме, че всеки от нас има съвест и трябва да се ръководим от нея, когато решаваме какво да вършим и с кого.“ (Прочети Римляни 14:2–4.)

15. Как размисълът върху съвета от Матей 6:33 ни помага, когато планираме развлечения?

¹⁵ Важно е също да помислим кога отделяме време за развлечения. Планираш ли първо теократичните дейности, като например събрания, проповедна служба и лично изучаване? Или се опитваш  да вмъкнеш духовните неща в плановете си за почивка? Какво поставяш на първо място? Исус казал: „Търсете първо царството и Божията праведност и всичко останало ще ви бъде прибавено.“ (Мат. 6:33) Дали съвестта ти те подтиква да следваш съвета на Исус, когато решаваш как да използваш времето си?

16. Как съвестта ни може да повлияе на участието ни в службата?

¹⁶ Добре обучената съвест не само ни предупреждава да не вършим зло, но и ни подбужда към добри дела. Най–важното от тях е да участваме в службата от къща на къща и да се възползваме от всяка възможност да свидетелстваме неофициално. Съвестта на Павел го подтиквала да прави това. Той писал: „Наложено ми е като необходимост. Наистина, горко ми, ако не известявам добрата новина!“ (1 Кор. 9:16) Като му подражаваме, съвестта ни ще ни уверява, че вършим каквото е правилно. Освен това, като проповядваме добрата новина, призоваваме съвестта на онези, с които разговаряме. Павел казал, че „като изявяваме истината, ставаме добър пример пред Бога за съвестта на всеки човек“. (2 Кор. 4:2)

17. Как една млада сестра се вслушала в съвестта си?

¹⁷ Когато била на 16 години, Жаклин учила биология в училище. Там разглеждали теорията за еволюцията. Тя казва: „Съвестта ми не ми позволяваше да участвам активно в обсъжданията както обикновено. Не можех да подкрепя теорията за еволюцията. Отидох при преподавателя и му обясних своята позиция. Бях изненадана от любезното му отношение и от възможността, която ми даде, да говоря пред целия клас за сътворението.“ Жаклин изпитала дълбоко удовлетворение, тъй като се вслушала в обучената си от Библията съвест. Дали и твоята съвест те подбужда да вършиш каквото е правилно?

18. Защо трябва да се стремим да имаме добре обучена съвест?

¹⁸ Колко хубаво е, когато имаме за цел все повече да привеждаме живота си в хармония с принципите и стандартите на Йехова! В това отношение съвестта може да е безценен инструмент. Като редовно изучаваме Божието Слово, размишляваме върху наученото и се стремим да го прилагаме, ние обучаваме съвестта си. Така тя става надеждно ръководство в живота ни като християни!