АКО преди 200 години не е можело да се вярва на всичко, записано във вестника, какво да кажем за онова, което четем в интернет през XXI век? Днес благодарение на съвременните технологии разполагаме с огромно количество информация — вярна и лъжлива, полезна и ненужна, безвредна и опасна. Трябва внимателно да избираме върху какво съсредоточаваме вниманието си. Особено онези, които отскоро ползват интернет, може да повярват на някакви сведения или новини, независимо колко странно или сензационно звучат, само защото ги четат в интернет или някой приятел им ги е пратил по електронната поща. Библията с основание предупреждава: „Неопитният вярва на всяка дума, а благоразумният обмисля стъпките си.“ (Пр. 14:15)

Как да сме „благоразумни“ и да разпознаваме измами, градски легенди, измислици и друга лъжлива информация, която може да се появи на екрана на компютъра? Първо се запитай: „Дали тази информация идва от официален и надежден уебсайт, или е от нечий блог или непознат източник? Дали вече не е била разобличена от някой достоверен уебсайт?“ * След това използвай своите „мисловни способности“. (Пр. 1:4) Ако една новина ти се струва невероятна, сигурно наистина е такава. Освен това, ако тя уронва нечия репутация, помисли кой би имал полза новината да бъде разпространена и дали източникът ѝ няма лоши подбуди.

Често, за да привлекат внимание, някои се стремят първи да разпространяват новините и ги препращат на всичките си контакти, без да проверяват дали са достоверни и без да мислят за последствията. (2 Царе 13:28–33) Но ако сме „благоразумни“, ще мислим за вредата, която бихме могли да причиним, например на репутацията на някой човек или организация.

 Нужни са усилия да проверяваш достоверността на новините. Затова някои решават да оставят получателите сами да преценят дали нещо е вярно, или не. Но колко време ще им отнеме това? Времето е ценно. (Еф. 5:15, 16) Вместо веднага да препращаш информация, в която се съмняваш, по–добре я изтрий.

Запитай се: „Препращам ли безразборно имейли? Налагало ли ми се е да се извинявам, че съм изпратил информация, която се е оказала неточна или лъжлива? Случвало ли се е да ме помолят да престана да препращам имейли?“ Не забравяй, че всички, които са в списъка ти с контакти, имат достъп до интернет и могат сами да търсят интересна информация и без твоята помощ. Не е нужно да бъдат заливани със забавни истории, видеоклипове или снимки. Също така не е мъдро да препращаш записи или бележки от библейски доклади. * И нещо повече — ако изпращаш материали от нечие изследване на Библията, извадени стихове за библейско изучаване или отговори за събранията, ще пречиш на другите да извлекат полза от личната си подготовка.

Какво да правим, ако в интернет намерим клеветническа информация за организацията на Йехова? Важно е решително да отхвърляме такива материали. Някои мислят, че трябва да ги споделят с другите, за да разберат мнението им, но така само разпространяват зловредната информация. Ако видим нещо притеснително в интернет, е нужно да молим Йехова за мъдрост и да говорим със зрели братя. (Як. 1:5, 6; Юда 22, 23) Исус, който бил обект на фалшиви обвинения, предупредил последователите си, че враговете ще ги преследват и ‘лъжливо ще говорят всякакви лоши неща против тях’. (Мат. 5:11; 11:19; Йоан 10:19–21) Нужно е да използваме своите „мисловни способности“ и да проявяваме „проницателност“, за да разпознаваме онези, които говорят „извратени неща“ и „чиито пътеки са коварни“. (Пр. 2:10–16)

Нужно е да сме внимателни във връзка с теократичните новини или случки, които  получаваме от другите. Дори нещо да е вярно, това не означава, че непременно трябва да го разпространяваме. Понякога няма да е нито правилно, нито любещо да споделяме дори вярна информация с другите. (Мат. 7:12) Например не е любещо или изграждащо да разпространяваме клюки, макар и да са истина. (2 Сол. 3:11; 1 Тим. 5:13) Някои новини може да са поверителни и трябва да уважаваме правото на другите да разкриват дадена информация в подходящото време и по правилния начин. Преждевременното разкриване на информация може да причини много вреда.

Днес е възможно да разпространяваме новини с невероятна скорост независимо дали са верни или лъжливи, полезни или ненужни, безвредни или опасни. Всеки, който изпраща имейл или есемес дори на един човек, трябва да осъзнава, че съобщението му може мигновено да се разпространи по целия свят независимо дали го иска, или не. Затова е важно да устояваме на изкушението безразборно да препращаме информация. Когато четем сензационни сведения, трябва да помним, че любовта не е ненужно подозрителна, нито е наивна или лековерна. Преди всичко любовта отказва да вярва на зловредни клевети за организацията на Йехова или за братята и сестрите ни, разпространявани от хора, които служат на „бащата на лъжата“, Сатана Дявола. (Йоан 8:44; 1 Кор. 13:7) Мисловните способности и проницателността ще ни помагат да сме „благоразумни“ и отговорно да използваме огромното количество информация, която ни се предоставя всеки ден. Както казва Библията, „неопитните наследяват глупост, а познанието краси главата на благоразумните“. (Пр. 14:18)