БИЛО пролетта на 1931 г. Антрето на известната концертна зала Плейел било пълно с делегати от 23 страни. С големи таксита пристигали добре облечени хора и не след дълго в главната зала не останали свободни места. Почти 3000 души били дошли не за концерт, а за да чуят Джоузеф Ръдърфорд, който тогава бил начело на проповедната дейност. Неговите въздействащи доклади се превеждали на френски, немски и полски. Гръмкият глас на брат Ръдърфорд ехтял в залата.

Конгресът в Париж бил повратен момент в дейността за Царството във Франция. Брат Ръдърфорд призовал международните делегати, и по–конкретно младите християни, да служат като колпортьори във Франция. Джон Кук, който бил английски делегат на юношеска възраст, никога не забравил въздействащата подкана: „Младежи, нищо под слънцето не бива да ви спира да участвате в колпортьорската дейност!“ *

Освен Джон Кук, който след време станал мисионер, много други откликнали на тази подкана, подобна на призива, който Павел получил да отиде в Македония. (Деян. 16:9, 10) Всъщност броят на колпортьорите във Франция нараснал от 27 през 1930 г. на 104 през 1931 г., което било забележително увеличение само за една година. След като повечето от първите пионери не говорели френски, как щели да се справят с езиковата бариера, ограничените средства и изолацията?

Чуждестранните колпортьори разчитали на свидетелски карти, които „да говорят“ вместо тях за надеждата за Царството. Един немскоговорящ брат, който смело проповядвал в Париж, си спомня: „Знаехме, че нашият Бог е могъщ. Ако сърцето ни се качваше в гърлото, когато участвахме в службата, това не беше поради страх от човека, а защото се бояхме да не забравим кратката фраза ‘Voulez–vous lire cette carte s’il vous plaît? [Бихте ли прочели тази карта?]’. Бяхме убедени, че дейността ни е наистина важна.“

Когато проповядвали в жилищни сгради, колпортьорите често били гонени от портиерите. Веднъж две сестри от Англия, които знаели много малко френски, се сблъскали с един агресивен пазач, който ги попитал кого търсят. Опитвайки се да успокои ядосания мъж, едната сестра забелязала малка метална табелка на една от вратите с надпис „Tournez le bouton [Натисни звънеца]“. Смятайки, че това е името на домакина, тя отвърнала с усмивка: „Дойдохме да посетим госпожа ‘Tournez le bouton’.“ Доброто чувство за хумор много помагало на тези пламенни колпортьори!

През 30–те години на XX век повечето хора във Франция живеели в лоши условия и чуждестранните колпортьори не били изключение. Споделяйки преживяното от нея и от партньорката ѝ в пионерската служба, една англоговоряща сестра на име Мона Бжоска казва: „Квартирата ни беше много примитивна и един от основните ни проблеми беше отоплението през зимата. Стаята ни често беше леденостудена и за да се измием сутринта, трябваше първо да разчупим леда в каната.“ Дали първите пионери се обезсърчили от липсата на удобства? В никакъв случай! Един от тях добре описал чувствата им с думите: „Не притежавахме нищо, но и не бяхме лишени от нищо.“ (Мат. 6:33)

Тези смели колпортьори били изолирани един от друг и трябвало да се справят с това. В началото на 30–те години вестителите на Царството във Франция били не повече от 700 и голяма част от тях били разпръснати из страната. Какво помогнало на изолираните колпортьори да запазят радостта си? Мона, която се сблъскала с тази трудност заедно с партньорката си в службата, обяснява: „Справяхме се с изолацията, като редовно изучавахме изданията на Дружеството заедно. Тъй като в онези дни [не правехме повторни посещения и не водехме библейски изучавания], вечер имахме време да пишем на семействата си и най–вече на други пионери, за да споделяме преживяното и да се насърчаваме един другиго.“ (1 Сол. 5:11)

Тези самопожертвувателни колпортьори запазвали положителна нагласа въпреки трудностите. Това личи от писмата, които изпращали до местния клон, понякога десетилетия, след като служили във Франция. Спомняйки си за онова време, Ани Кръджин, помазана сестра, която пътувала надлъж и нашир из Франция заедно със съпруга си от 1931 до 1935 г., писала: „Животът ни беше щастлив и изпълнен с дейности! Ние, пионерите, бяхме много сплотени. Както казал апостол Павел, ‘аз садях, Аполос поливаше, но Бог причиняваше растежа’. Колко вълнуващо е това за онези от нас, които имаха възможността да помагат преди толкова много години.“ (1 Кор. 3:6)

С издръжливостта и пламенността си първите пионери оставили скъпоценно наследство, върху което да размишляват онези, които искат да разширят службата си. Днес във Франция има около 14 000 редовни пионери. Мнозина служат в чуждоезикови групи и сборове. * Подобно на предшествениците си те не позволяват на нищо под слънцето да ги спира! (От нашите архиви във Франция.)