1, 2. а) За какво се притесняват някои родители, когато децата им навлязат в юношеска възраст? б) Как периодът на съзряването може да е от полза за християнските младежи?

ЕДИН от най–радостните моменти в живота на родителите е покръстването на детето им. Берениси, чиито четири деца се отдали на Бога, преди да навършат 14 години, казва: „Покръстването им беше наистина емоционално преживяване за нас. Разбира се, бяхме много благодарни, че децата ни искат да служат на Йехова. Но знаехме, че в младежките си години ще се сблъскат с много трудности.“ Вероятно разбираш притесненията на Берениси, ако детето ти е в юношеска възраст или скоро ще навлезе в нея.

² Макар да признава, че юношеството може да е трудно и за родителите, и за младежите, един специалист в областта на детското развитие казва: „Юношеството не е период на ‘безумие’ или ‘незрялост’. То е важна част от живота, свързана със силни емоции, създаване на социални връзки и изобретателност.“ В тази възраст децата ти могат да развият още по–близко приятелство с Йехова, да си поставят цели в службата и да ги следват и да поемат инициативата да се отдадат на Бога и да живеят в съгласие с решението  си. Юношеството може да бъде възнаграждаващ период на духовен растеж, както било в случая на Исус. (Прочети Лука 2:52.) Каква е твоята роля като родител през тези особено важни години? Обърни внимание как като възрастен Исус проявявал любов, смирение и прозорливост. Как тези качества ще ти помогнат да научиш подрастващото си дете да служи на Йехова?

3. Защо Исус можел да нарече апостолите си приятели?

³ Исус бил верен и любещ приятел. (Прочети Йоан 15:15.) В библейски времена господарят обикновено не споделял своите мисли и чувства с робите си. Исус обаче бил господар и приятел на верните си апостоли. Той прекарвал време с тях, споделял чувствата си с тях и внимателно слушал, когато изливали сърцето си пред него. (Мар. 6:30–32) Любещото общуване създало близка връзка между Исус и апостолите му и ги подготвило за бъдещите отговорности в службата за Бога.

4. Как можеш да бъдеш приятел с детето си и да запазиш авторитета си като родител? (Виж илюстрацията в началото.)

⁴ Майкъл, който има две деца, казва: „Макар че като родители не можем да сме връстници на децата си, можем да сме техни приятели.“ Приятелите прекарват време заедно. Обмисли с молитва дали не можеш да приспособиш светската си работа или други занимания така, че да прекарваш повече време с децата си. Приятелите имат също общи интереси. Затова положи усилия да харесваш нещата, които детето ти харесва — любимата му музика, филми или спортове. Илария, която живее в Италия, казва: „Родителите ми се интересуваха от музиката, която слушах. Всъщност баща ми стана най–добрият ми приятел и спокойно разговарях с него дори за деликатни въпроси.“ Когато си приятел с децата си и им помагаш да са близки с Йехова, не губиш авторитета си като родител. (Пс. 25:14) Точно обратното, така показваш, че ги обичаш и уважаваш, и ставаш по–достъпен. В резултат на това децата ти ще са по–склонни да споделят тревогите си с тебе.

5. Как Исус помогнал на учениците си да изпитат радостта от живота, посветен на службата за Йехова?

⁵ Исус искал учениците и приятелите му да изпитат радостта от живота, посветен на службата за Йехова. Затова ги насърчавал да участват пламенно в духовни дейности и да правят ученици. Той любещо ги уверил, че ще им осигурява нужната помощ. (Мат. 28:19, 20)

6, 7. Защо е любещо от страна на родителите да установят духовна рутина за децата си и да се придържат към нея?

⁶ Несъмнено искаш децата ти на юношеска възраст да останат духовно здрави. Бог иска да ги възпитаваш „чрез поправянето и наставленията от Йехова“. (Еф. 6:4) За да изпълниш дадената ти от Бога отговорност, е нужно да установиш духовна рутина и да се придържаш към нея. Помисли върху следното: Ти държиш децата ти да бъдат добре образовани, защото образованието е важно, и затова внедряваш в тях любов към ученето. По същия начин любещите родители се стремят децата им да се възползват от „наставленията от Йехова“ по време на събранията на сбора и други духовни дейности. Тъй като теократичното обучение е наистина важно, ти се опитваш да внедриш в децата си любов към духовните неща и признателност за мъдростта от Бога. (Пр. 24:14) Както Исус помагал на учениците си, и ти помагаш на децата си да имат успех в  службата, като ги учиш с радост да говорят за Божието Слово и редовно да участват в проповедната дейност.

⁷ Как придържането към духовна програма е от полза за юношите? Ерин, която живее в Южна Африка, признава: „Ние, децата, често хленчехме и недоволствахме от изучаването на Библията, събранията и проповедната служба. Понякога нарочно пречехме по време на семейното изучаване, с цел да го провалим. Но родителите ни не се отказваха.“ Тя добавя: „Това обучение ми помогна да развия постоянство. Днес, ако духовната ми рутина бъде нарушена, се стремя да я възстановя възможно най–скоро. Не мисля, че щях да имам това желание, ако родителите ни не бяха стриктни относно придържането към духовна програма. Сигурна съм, че ако се бяха отказали, щеше да ми е много по–лесно да пропускам събрания и други духовни дейности.“

8. а) Как Исус признавал ограниченията си? б) Как смирението на Исус въздействало на учениците му?

⁸ Макар че бил съвършен, Исус смирено признавал, че има ограничения и че разчита на Йехова. (Прочети Йоан 5:19.) Дали смирението на Исус намалило уважението на учениците му към него? В никакъв случай! Всъщност, колкото повече се уповавал на Йехова, толкова повече растяло доверието на учениците му към него. След време те подражавали на смирението на Исус. (Деян. 3:12, 13, 16)

9. Ако смирено се извиняваш и признаваш ограниченията си, как това може да се отрази на децата ти?

⁹ Ние имаме много ограничения и за разлика от Исус сме несъвършени и допускаме грешки. Признавай смирено ограниченията и грешките си. (1 Йоан 1:8) Кого би уважавал повече самият ти — началник, който признава, когато греши, или който не се извинява? Когато детето ти чува да се извиняваш, вероятно ще те уважава повече. Може също така да се научи да признава собствените си грешки. Розмари, която е майка на три вече пораснали деца, казва: „Ние признавахме грешките си и това караше децата ни да споделят открито с нас, когато имаха проблем. Осъзнавахме какви са ограниченията ни и учехме децата си къде да намерят най–доброто решение на проблемите си. Когато се нуждаеха от помощ, винаги ги насочвахме към основаните на Библията издания и се молехме заедно.“

10. Как Исус проявявал смирение, когато давал заповеди на последователите си?

¹⁰ Исус имал властта да дава заповеди на последователите си. Но често той смирено обяснявал причините за дадена заповед. Например Исус не просто казал на учениците си да търсят първо Царството и Божията праведност, а допълнил: „И всичко останало ще ви бъде прибавено.“ След като казал „Престанете да съдите“, той посочил причината за това: „За да не бъдете съдени, защото както вие съдите, така и вас ще съдят.“ (Мат. 6:31 — 7:2)

11. Защо е мъдро да обясняваш на детето си причините за дадено правило или решение?

¹¹ Когато е подходящо, обяснявай причините за дадено правило или решение. Ако детето ти разбира гледната ти точка по въпроса, ще е по–вероятно да проявява послушание от сърце. Бари, който отгледал четири деца, казва: „Като обясняваш защо си взел определено решение, младежите ще ти имат повече доверие, защото виждат, че постъпваш разумно, а не деспотично или  своеволно.“ Имай също предвид, че в периода на съзряването юношите се учат да използват собствените си „мисловни способности“. (Рим. 12:1) Бари допълва: „Младежите трябва да се научат да вземат мъдри решения, като се осланят на разума, а не на емоциите си.“ (Пс. 119:34) Когато смирено обясняваш причините за решенията си, подрастващото ти дете ще усети, че виждаш как напредва към зрялост, и ще се учи само да взема решения, използвайки своите „мисловни способности“.

12. Как Исус проявил прозорливост, за да помогне на Петър?

¹² Исус проявявал прозорливост и разбирал в какви отношения учениците му се нуждаят от помощ. Например апостол Петър от загриженост казал на Исус да бъде добър към себе си, за да не бъде убит. Исус обаче разбрал, че думите на Петър са породени от погрешно мислене. За да помогне както на него, така и на другите ученици, Исус дал прям съвет и посочил какви са последствията, ако човек егоистично пести силите си, както и какви са благословиите от проявяването на самопожертвувателност. (Мат. 16:21–27) Петър си извлякъл поука. (1 Пет. 2:20, 21)

13, 14. а) Какво може да показва, че вярата на детето ти отслабва? б) Как можеш да проявяваш прозорливост, за да разбереш от каква помощ наистина се нуждае детето ти?

¹³ Моли се на Йехова да ти дава прозорливост, за да разбереш в кои области детето ти се нуждае от помощ. (Пс. 32:8) Например дали нещо показва, че вярата му отслабва? Може би младежът губи радостта си, говори критично за събратята си или е станал потаен. Недей прибързано да правиш заключението, че детето ти върши сериозен грях и води двойствен живот. * От друга страна, не пренебрегвай подобни признаци и не смятай, че то просто преминава през някаква фаза.

¹⁴ Задавай въпроси по мил и изпълнен с уважение начин подобно на Исус. Точно както ако извадиш кофа с вода от кладенец твърде бързо, ще изгубиш част от водата, така и ако подходиш грубо  с детето си, може да пропилееш ценна възможност да разбереш мислите и подбудите му. (Прочети Притчи 20:5.) Илария, цитирана по–рано, казва: „През юношеските си години се разкъсвах между ходенето в истината и прекарването на повече време със съучениците ми. Тази вътрешна борба се отрази на настроението ми и родителите ми видяха това. Една вечер те просто споменаха, че са забелязали, че съм унила, и ме попитаха какъв е проблемът. Избухнах в сълзи, обясних ситуацията и помолих за помощ. Те ме прегърнаха, казаха ми, че ме разбират, и обещаха да ми помогнат.“ Родителите на Илария веднага започнали да ѝ помагат да си създаде нови по–добри приятелства в сбора.

15. Обясни как Исус проявявал прозорливост в отношенията си с другите.

¹⁵ Исус също проявявал прозорливост, като обръщал внимание не само на слабите, но и на силните страни на учениците си. Например, когато чул, че Исус е от Назарет, един мъж на име Натанаил казал: „Може ли нещо добро да дойде от Назарет?“ (Йоан 1:46) Как би описал Натанаил въз основа на думите му? Дали би казал, че е критичен, предубеден или без вяра? Исус прозорливо потърсил доброто в Натанаил. Той го нарекъл „истински израилтянин, в когото няма никаква измама“. (Йоан 1:47) Исус виждал какво има в сърцата на другите и използвал тази способност да търси доброто в тях.

16. Как можеш да помогнеш на детето си да развие положителни качества?

¹⁶ Ти не можеш да виждаш какво има в сърцата на другите, но с Божията помощ можеш да си прозорлив. Ще използваш ли тази способност да търсиш доброто в детето си? На никого не му е приятно другите да мислят за него, че създава само проблеми. Недей да наричаш детето си „бунтовен младеж“ или „проблемно дете“, нито допускай да мислиш това за него. Дори то да се бори с някакъв проблем, кажи му, че забелязваш неговия потенциал и искреното му желание да върши каквото е правилно. Обръщай внимание на напредъка му и го хвали. Помагай му да развива положителни качества, като му възлагаш повече отговорности, когато е възможно. Исус правел това с учениците си. Около година и половина след като се запознал с Натанаил (наричан още Вартоломей), Исус го избрал за свой апостол и той станал пламенен християнин. (Лука 6:13, 14; Деян. 1:13, 14) Похвалата и насърчението ще помогнат на детето ти да не мисли, че никога не се справя добре, а че е способен християнин, когото Йехова може да използва.

17, 18. До какво могат да доведат неуморните ти усилия да учиш детето си да служи на Йехова?

¹⁷ Във връзка с възпитанието на децата си понякога може да се чувстваш като апостол Павел, който станал духовен баща на мнозина. Той изпитал „голяма мъка и терзания на сърцето“, защото много обичал духовните си деца в Коринт. (2 Кор. 2:4; 1 Кор. 4:15) Виктор, който отгледал двама синове и една дъщеря, казва: „Юношеските години не бяха лесни. Но хубавите моменти надвишаваха трудностите. С помощта на Йехова развихме близко приятелство с децата си.“

¹⁸ Продължавай неуморно да учиш децата си да служат на Йехова. Като им показваш колко много ги обичаш, може да изпиташ неописуемата радост да видиш как отдават живота си на Бога и се присъединяват към духовните деца, които „живеят според истината“. (3 Йоан 4)