Как да постигнеш семейно щастие
Преодоляване на конфликтите
Фернандо казва: „След като със Сара * се оженихме, живеехме заедно със семейството ми в къщата на моите родители. Един ден приятелката на брат ми ме помоли да я закарам до дома ѝ с нашата кола. Тъй като исках да ѝ помогна, се съгласих, взех сина си заедно с мене и я откарах до тях. Когато се върнах у дома обаче, Сара беше много ядосана. Започнахме да се караме и пред цялото ми семейство тя ме нарече ‘женкар’. Аз избухнах и казах неща, които я ядосаха още повече.“
Сара казва: „Синът ни има сериозен здравословен проблем и по това време финансовото ни положение не беше добро. Затова, когато Фернандо взе колата и тръгна заедно с приятелката на брат му и сина ни, имах няколко причини да се почувствам обидена. Когато той се прибра вкъщи, изразих чувствата си. Имахме много разгорещен спор, при който и двамата използвахме обидни думи. След това се чувствах ужасно.“
ДАЛИ ако двама съпрузи се карат, това означава, че повече не се обичат? Съвсем не! Фернандо и Сара, споменати по–горе, изпитват силна любов помежду си. Дори в най–успешните бракове обаче понякога може да има конфликти.
Защо възникват такива конфликти и какво можеш да направиш, за да им попречиш да провалят брака ти? Тъй като бракът е уредба, установена от Бога, е разумно да изследваме какво пише в Неговото Слово, Библията, по този въпрос. (Битие 2:21, 22; 2 Тимотей 3:16, 17)
Разбери какви са предизвикателствата
Повечето брачни партньори се стремят да се отнасят помежду си по любещ и мил начин. Библията обаче реалистично отбелязва, че „всички съгрешиха и не са достойни за славата на Бога“. (Римляни 3:23) Затова, когато се появят разногласия, може да не е лесно брачните партньори да проявят самоконтрол. И когато възникне спор, за някои може наистина да е трудно да се въздържат от лошия навик да викат или да използват нагрубяващи думи. (Римляни 7:21; Ефесяни 4:31) Кои други фактори могат да породят напрежение?
Често се случва съпругът и съпругата да имат различен стил на общуване. „Когато се оженихме — казва Мичико, — разбрах, че със съпруга ми имаме много различна представа за начина, по който трябва да бъде обсъден даден въпрос. Аз обичам да говоря не само за това какво се е случило, но и защо и как е станало това. Съпругът ми изглежда се интересува най–вече от крайния резултат.“
Ситуацията на Мичико съвсем не е единствена. При много семейни двойки става така, че единият брачен партньор иска да обсъди по–подробно възникналия проблем, докато другият не желае да спори и се стреми да избегне темата. Понякога колкото повече единият партньор говори за даден въпрос, толкова повече другият партньор се опитва да отклони темата. Дали и в твоя брак е така? Дали единият от вас винаги иска да обсъждате проблемите по–подробно, а другият се стреми да избягва подобни обсъждания?
Друг важен фактор е семейната среда, в която е израснал даден човек. Това може да повлияе на разбирането му за начина, по който трябва да общуват брачните партньори. Джъстин, който е женен от пет години, казва: „В моето семейство сме по–сдържани и затова ми е трудно да говоря открито за чувствата си. Това изнервя съпругата ми. В нейното семейство общуват по–открито и за нея не е проблем да изрази онова, което чувства.“
Защо си струва да разрешаваш проблемите?
Според някои изследователи това колко често партньорите си казват „Обичам те“ не е най–надеждният показател за това колко щастлив ще бъде един брак. Сексуалната съвместимост и финансовата сигурност също не са най–важните фактори. Вместо това, най–надеждният показател за успеха на един брак е това колко добре съпругът и съпругата успяват да разрешат конфликтите, които възникват.
Освен това Исус казал, че когато се оженят, брачните партньори са впрегнати в общ ярем не от някой човек, а от Бога. (Матей 19:4–6) Следователно добрият брак прославя Бога. От друга страна, ако един съпруг не проявява любов и разбиране към своята съпруга, Йехова Бог може да не иска да слуша неговите молитви. (1 Петър 3:7) Ако една съпруга не уважава своя съпруг, всъщност тя проявява неуважение спрямо самия Йехова, който е определил съпругът за глава на семейството. (1 Коринтяни 11:3)
Как да постигнеш успех — избягвай навреждащата реч
Независимо какъв е стилът ти на общуване или каква е семейната среда, в която си израснал, трябва да избягваш навреждащата реч, ако искаш да прилагаш библейските принципи и да преодоляваш конфликтите. Запитай се следното:
„Дали се въздържам да си отмъщавам?“
Една мъдра притча гласи: „Както от удрянето на нос, излиза кръв, така и от предизвикването на гняв излиза разпра.“ (Притчи 30:33, Ве) Какво означават тези думи? Обърни внимание на следния пример. Един разговор, при който двама брачни партньори споделят своята различна гледна точка относно семейния бюджет, („Трябва да внимаваме как разпределяме средствата.“) може бързо да прерасне във взаимни нападки („Ти си толкова безотговорен.“). Вярно е, че ако брачният ти партньор ‘те удари по носа’, като те напада с думи, може да ти се прииска да му отвърнеш със същото. Това обаче само разпалва гнева още повече и води до задълбочаване на разногласията.
Библейският писател Яков предупредил: „Ето, колко малък огън е достатъчен да запали толкова голяма гора! Да, езикът е огън.“ (Яков 3:5, 6) Когато брачните партньори не контролират езика си, незначителните разногласия могат бързо да прераснат в разгорещени спорове. Ако в отношенията между брачните партньори непрекъснато се стига до такива разпалени спорове, тяхната любов няма да има среда, в която да процъфтява.
Вместо да отвръщаш на нападките, защо не опиташ да подражаваш на Исус, който, когато ‘го ругаели, не отвръщал със същото’? (1 Петър 2:23) Най–бързият начин да успокоиш нещата е да признаеш, че брачният ти партньор може би има право, и да се извиниш за своите думи или постъпки, с които си го засегнал.
ОПИТАЙ СЛЕДНОТО: Следващия път, когато възникне спор, се запитай: „Защо да не призная, че брачният ми партньор има основание за своите притеснения? С какво допринесох за този проблем? Какво ми пречи да се извиня за грешките, които допуснах?“
„Дали омаловажавам или пренебрегвам чувствата на моя партньор?“
Божието Слово ни съветва: „Всички вие бъдете единомислени, проявявайте съчувствие.“ (1 Петър 3:8) Обърни внимание на две от причините, поради които може да ти е трудно да прилагаш този съвет. Едната е, че може да ти липсва проницателност по отношение на мислите или чувствата на твоя брачен партньор. Например, ако партньорът ти е по–разтревожен от тебе относно даден въпрос, може би първата ти реакция е да кажеш: „Мисля, че преувеличаваш нещата.“ Вероятно искаш да помогнеш на своя брачен партньор да гледа на проблема по–обективно. Малцина обаче биха се успокоили от подобни думи. Както съпругите, така и съпрузите имат нужда да знаят, че хората, които обичат, ги разбират и изпитват съчувствие към тях.
Ако човек е прекалено горд, това също може да е причина да пренебрегва чувствата на своя брачен партньор. Гордата личност се стреми да се издига над останалите, като непрекъснато ги подценява. Такъв човек може да използва обидни думи или отрицателни сравнения. Да вземем за пример фарисеите и книжниците по времето на Исус. Когато някой — дори техен събрат фарисей — изразявал мнение, което се различавало от тяхното, тези горди хора прибягвали до обидни думи и нападки. (Йоан 7:45–52) Исус бил различен. Той проявявал съчувствие спрямо хората, когато те споделяли чувствата си. (Матей 20:29–34; Марко 5:25–34)
Замисли се как реагираш, когато твоят брачен партньор изразява своите притеснения или мнение по даден въпрос. Дали думите ти, тона на гласа ти и изражението на лицето ти показват съчувствие? Или имаш склонността да действаш и говориш прибързано, пренебрегвайки по този начин чувствата на своя брачен партньор?
ОПИТАЙ СЛЕДНОТО: През следващите няколко седмици обърни внимание на това как говориш със своя брачен партньор. Ако се държиш пренебрежително или кажеш нещо, което унизява другия, се извини незабавно.
„Дали смятам, че в повечето случаи подбудите на моя брачен партньор са егоистични?“
„Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко, що има?“ (Йов 1:9, 10) С тези думи Сатана поставил под въпрос подбудите на верния Йов.
Ако брачните партньори не са внимателни, може да постъпят по същия начин. Например, ако твоят партньор направи нещо мило за тебе, дали се питаш какво цели с това или какво се опитва да прикрие? Ако брачният ти партньор сгреши, дали приемаш тази грешка като потвърждение за това, че той или тя е егоист и не проявява загриженост? Дали веднага се сещаш за подобни грешки, допуснати в миналото, и прибавяш поредната към списъка?
ОПИТАЙ СЛЕДНОТО: Направи списък с всички положителни неща, които брачният ти партньор е направил за тебе, и посочи какви биха могли да са добрите подбуди зад тези действия.
Апостол Павел писал: „Любовта ... не е злопаметна.“ (1 Коринтяни 13:4, 5) Истинската любов не е сляпа, но не е и злопаметна. Павел казал също, че тя „вярва на всичко“. (1 Коринтяни 13:7) Това не означава, че тази любов прави хората наивни, а по–скоро изгражда у тях доверие спрямо другите. Тя не е скептична, нито подозрителна. Любовта, която Библията ни насърчава да проявяваме, е готова да прощава и ни кара да смятаме, че подбудите на другите хора са по–скоро добри, отколкото лоши. (Псалм 86:5; Ефесяни 4:32) Когато брачните партньори проявяват такава любов помежду си, ще могат да се радват на щастлив брак.
ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО:
- Какви грешки допуснаха брачните партньори, споменати в началото на статията?
- Как мога да избегна такива грешки в моя брак?
- На кои мисли, споменати в статията, имам нужда да обърна по–сериозно внимание?
^ абз. 3 Имената са променени.