ПРЕДИ почти 2000 години на юдейския празник Пасха през 33 г. един невинен човек умрял, за да може други да живеят. Кой бил той? Това бил Исус от Назарет. Кой може да извлече полза от неговата благородна постъпка? Полза може да извлече цялото човечество. Един добре познат библейски стих обобщава тази животоспасяваща жертва по следния начин: „Бог показа толкова голяма любов към света, че даде своя единороден Син, та всеки, който проявява вяра в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

Макар че много хора познават този стих, малцина разбират значението му. Те се питат: „Защо се нуждаем от жертвата на Христос? Как смъртта на един човек може да избави човечеството от вечна смърт?“ Библията осигурява ясни и удовлетворяващи отговори на тези въпроси.

Някои хора смятат, че човекът е създаден, за да живее един кратък период от време на земята, да премине през различни изпитания, да се радва на известно щастие и накрая да умре и да отиде на едно по–добро място. Според този начин на мислене смъртта е част от целта на Бога за хората. Библията обаче показва, че смъртта властва над човечеството поради една съвсем различна причина: „Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички станаха грешни.“ (Римляни 5:12) Този библейски стих показва, че причината, поради която хората умират, е грехът. Кой обаче е този „един човек“, чрез когото пагубните последици от греха засегнали целия човешки род?

В „Световна енциклопедия“ се казва, че повечето учени са на мнение, че всички хора имат общ прародител и Библията разкрива кой е той — този „един човек“. В Битие 1:27 четем: „Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“ С тези думи Библията представя първата човешка двойка като венеца и славата на земното творение на Всемогъщия Бог.

Повествованието в книгата Битие посочва още подробности относно живота на хората, след като Йехова Бог създал първия човек. Струва си да отбележим, че в цялото повествование за живота Бог не споменава  за смъртта, освен като следствие от неподчинение. (Битие 2:16, 17) Създателят искал хората да живеят на красива райска земя, да бъдат щастливи и да се радват на съвършено здраве през цялата вечност. Той не искал те да страдат от последствията на старостта и накрая да умрат. Как тогава смъртта започнала да владее над цялото човечество?

От Битие, 3 глава, разбираме как първите мъж и жена съзнателно решили да не се подчинят на своя Дарител на живота, Йехова Бог. Затова Бог изпълнил присъдата, за която предварително ги бил предупредил. Той казал на мъжа: „Понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) В изпълнение на Божиите думи накрая и двамата бунтовници умрели.

Нанесената вреда обаче не засегнала единствено първата човешка двойка. Неподчинението на Адам и Ева лишило потомството им от възможността да се радва на съвършен живот. Йехова имал предвид и неродените деца на Адам и Ева, когато им казал: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“ (Битие 1:28) След време човешкото семейство щяло да напълни земята и да се радва на безкрайно щастлив живот без смърт. За съжаление обаче техният прародител Адам — този „един човек“ — продал своите потомци като роби на греха, чието неизбежно последствие е смъртта. Апостол Павел, един от потомците на първия човек, писал: „Аз съм плътски, продаден като роб на греха.“ (Римляни 7:14)

Точно както в наши дни вандали повреждат безценни шедьоври на изкуството, когато извършил грях, Адам повредил сериозно чудесното Божие творение — човечеството. Децата на Адам имали свои деца, после внуци, правнуци и така до наши дни. Всяко следващо поколение се раждало, растяло, имало свое потомство и накрая преминавало. Защо всички хора умират? Защото всички те са потомци на Адам. Библията казва: „Чрез прегрешението на един човек умряха много хора.“ (Римляни 5:15) Болестите, старостта, склонността към вършенето на погрешни неща, както и самата смърт, са тъжни последствия от това, че Адам предал собственото си семейство. Част от това семейство сме и всички ние.

В писмото си до християните в Рим апостол Павел писал следното относно окаяното състояние, в което се намират несъвършените хора, включително и той самият, както и относно отчаяната борба  срещу последиците на греха. Той възкликнал: „Колко нещастен човек съм аз! Кой ще ме избави от тялото, понасящо тази смърт?“ Добър въпрос, нали? Кой би могъл да спаси Павел и всички останали, които копнеят за избавление от робството на греха и смъртта? Павел посочил отговора на този въпрос: „Благодаря на Бога чрез нашия господар Исус Христос!“ (Римляни 7:14–25) Да, нашият Създател е взел мерки, за да ни избави посредством своя син, Исус Христос.

Исус описал своята роля в спасението на човечеството от смъртоносното робство на греха. Той казал: ‘Човешкият Син дойде ... да даде живота Си откуп за мнозина.’ (Матей 20:28, РИ) Как животът на Исус служи като откуп? Как смъртта му ни носи полза?

Библията казва за Исус, че бил „без грях“ и бил „отделен от грешниците“. През целия си живот Исус бил напълно послушен на Закона на Бога. (Евреи 4:15; 7:26) Затова смъртта на Исус не била последствие от греха и непослушанието, както било при Адам. (Езекиил 18:4) В действителност Исус приел да умре, без да заслужава смърт, с цел да изпълни волята на своя Баща да избави човечеството от греха и смъртта. Както беше споменато по–горе, Исус доброволно дошъл на земята, ‘за да даде живота си като откуп’. Подтикван от любов, нямаща равна на себе си през цялата човешка история, Исус доброволно ‘изпитал смърт заради всички’. (Евреи 2:9)

Животът, който Исус пожертвал, бил точно съответствие на живота, който Адам загубил, когато съгрешил. Какъв бил резултатът от смъртта на Исус? Йехова приел неговата жертва като „съответстващ откуп за всички“. (1 Тимотей 2:6) Така Бог използвал стойността на живота на Исус, за да купи обратно, или да откупи, човечеството от робството на греха и смъртта.

Тази велика проява на любов от страна на Създателя на човека се споменава на много места в Библията. Павел припомнил на християните, че ‘за тях е била платена цена’. (1 Коринтяни 6:20; 7:23) Петър писал, че Бог не използвал злато или сребро, а кръвта на своя Син, за да избави християните от техния живот, завършващ със смърт. (1 Петър 1:18, 19) Посредством изкупителната жертва на Христос, Йехова взел мерки, за да спаси човечеството от вечна смърт.

Относно огромната полза от откупа на Христос апостол Йоан писал: „Той [Исус Христос] е помирителна жертва за нашите грехове, но не само за нашите, а и за греховете на целия свят.“ (1 Йоан 2:2) Да, откупът на Исус е достъпен за цялото човечество. Дали това означава, че всеки автоматично ще извлече полза от този безценен дар? Съвсем не. Нека се върнем на спасителната операция, която беше спомената в предишната статия. Спасителите  спуснали към хванатите като в капан миньори една метална клетка, но всеки един от миньорите трябвало да влезе в нея. Подобно на това онези, които искат да се възползват от изкупителната жертва на Христос, не може просто да чакат благословия от Бога. Те трябва да предприемат действия.

Какви действия изисква Бог? В Йоан 3:36 четем: „Който проявява вяра в Сина, има вечен живот, а който не е послушен на Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.“ Бог изисква от нас да проявяваме вяра в жертвата на Христос. Има и още нещо. „По това разбираме, че го познаваме [Исус] — ако спазваме неговите заповеди.“ (1 Йоан 2:3) От тези стихове става ясно, че за да бъдем избавени от греха и смъртта, трябва да проявяваме вяра в откупа на Христос и да се подчиняваме на неговите заповеди.

Един важен начин, по който можем да проявим вяра в откупа на Исус, е да изразим своята признателност, като честваме смъртта на Исус, както той наредил. Преди да умре, Исус установил една символична вечеря със своите верни апостоли, като казал: „Правете това като възпоменание за мене.“ (Лука 22:19) Свидетелите на Йехова дълбоко ценят своето приятелство със Сина на Бога и се подчиняват на тази заповед. Тази година Възпоменанието на смъртта на Исус Христос ще бъде чествано на 22 март, събота, след залез слънце. Каним те сърдечно да присъстваш на това специално събрание, като по този начин ще изпълниш заповедта на Исус. Свидетелите на Йехова в района, в който живееш, могат да ти дадат информация относно часа и мястото на провеждане на това събитие. На Възпоменанието ще научиш повече относно това какво трябва да направиш, за да може откупът на Христос да те освободи от смъртоносните последици на Адамовия грях.

Малцина днес разбират напълно каква голяма жертва са направили техният Създател и неговият Син, за да ги спасят от унищожение. Онези, които проявяват вяра в тази жертва, имат достъп до един специален източник на щастие. Апостол Петър писал следното относно своите събратя християни: „Вие проявявате вяра в него [Исус] и се радвате неимоверно много с неописуема и прекрасна радост, като достигате целта на своята вяра, спасението на душите си.“ (1 Петър 1:8, 9) Като развиваш любов към Исус Христос и вяра в неговата изкупителна жертва, можеш да изпълниш живота си с радост още днес и с увереност да очакваш времето, когато ще бъдеш избавен от греха и смъртта.