Писмо от Австралия

„Ще седна край огъня довечера и ще я прочета“

ВЪТРЕШНОСТТА на Австралия извиква в ума картината за огромни безлюдни, пустинни райони и големи горещини. Въпреки това там живеят около 180 000 души, което е около 1 процент от населението на страната.

Когато бях малък, родителите ми, които са Свидетели на Йехова, ме вземаха на проповедна служба в тези отдалечени райони във вътрешността на Австралия. Недокоснатата красота на огромните площи разпалваше въображението ми. Аз обикнах живеещите там жилави и безгрижни хора. Сега, когато вече имам свое семейство, исках жена ми и двете ни деца, на 10 и на 12 години, да изпитат същите чувства.

Подготовка за пътуването

Най–напред седнахме да пресметнем разноските, за да видим колко далече бихме могли да си позволим да отидем и колко дълго можем да останем там. Една семейна двойка и две целодневни служителки от нашия сбор пожелаха да дойдат с нас. Решихме да пътуваме по време на зимната училищна ваканция. a После писахме до клона на Свидетелите на Йехова, който се намира в Сидни, за да попитаме къде бихме могли да проповядваме. Беше ни дадена възможност да посетим една отдалечена област близо до Гундиуинди, малък провинциален град, намиращ се на около 400 километра на запад от Брисбън, където живеем.

Научихме, че в Гундиуинди има малък сбор на Свидетелите на Йехова. Това беше още една благословия. Срещата със събратя християни щеше да бъде много специална част от пътуването ни. Свързахме се с братята от този сбор, за да им кажем, че ще ги посетим. Техният въодушевен отклик ни увери, че очакват с нетърпение нашето пристигане.

Няколко дни преди да тръгнем, се събрахме, за да обсъдим начина, по който щяхме да представяме добрата новина за Божието Царство на хората, живеещи в отдалечените райони. Искахме най–вече да проявим уважение към културата и обичаите на аборигените, които щяхме да срещнем. Някои племена например смятат земята, където живеят, за свой дом. Затова щеше да бъде неучтиво от наша страна да нахлуем там без покана.

Проповедната служба в отдалечените райони

Най–накрая дългоочакваният ден дойде. Подредихме багажа в двете коли и се отправихме към вътрешността на страната. Обработваемите площи постепенно отстъпиха място на покрити с трева равнини и с разпръснати тук–там евкалиптови дървета. Топлото зимно слънце грееше в безоблачното  небе. След няколко часа пристигнахме в Гундиуинди и отседнахме в бунгала под наем в един къмпинг.

На следващия ден, неделя, времето беше идеално за служба — беше слънчево и въздухът беше свеж. През лятото температурите тук обикновено се покачват до повече от 40 градуса! Първо посетихме една отдалечена на около 30 километра аборигенска общност. Казаха ни да говорим с Джени, една възрастна жена с прошарена коса, която беше водач на общността. Тя изслуша внимателно представянето ни, свързано с Библията, и с радост прие книгата „Учи се от великия учител“ b, след което ни покани да свидетелстваме и на останалите аборигени.

Местните деца тичаха пред нас и разгласяваха за посещението ни. Всеки домакин, с когото разговаряхме, изслуша с уважение нашето послание и прие библейска литература. Скоро раздадохме литературата, която носехме, и стана време да се връщаме в града, където щеше да се проведе събранието на сбора. Преди да тръгнем обаче, обещахме, че пак ще дойдем, за да посетим онези, с които не сме успели да говорим.

През този следобед в Залата на Царството оживено разговаряхме с новите си познати, с които бързо се сприятелихме. Разбрахме, че двайсет и петимата местни Свидетели проповядват посланието за Царството на около 11 000 души, които са разпръснати върху площ от около 30 000 квадратни километра. Един признателен Свидетел ни каза: „Благодарим ви за усилията, които положихте, за да дойдете и да ни помогнете.“ След вълнуващото събрание, на което присъствахме, всички имахме нужда малко да се подкрепим. Вечерта, преди да си легнем, нахранихме малките опосуми, които скитаха из къмпинга.

„Край огъня довечера“

През следващите два дни отидохме с двете коли до разпръснатите край границата между Куинсланд и Нов Южен Уелс имения. В по–голямата си част тази област представлява полупустинни райони с ниски евкалиптови дървета, редуващи се с равни, открити пасища, където пасат овце и едър рогат добитък. Край пътя видяхме няколко кенгурута, които се ослушваха, тъй като усещаха нашето присъствие. А по–нататък, в едно прашно оградено място, важно се разхождаха величествени емута.

Във вторник следобед видяхме едно голямо стадо крави и говеда, които вървяха надолу по пътя. През тази област минават много наемни говедари с добитъка си, особено по време на суша. Скоро срещнахме един говедар, който яздеше кон, а до него вярно го следваше кучето му, което му помагаше с добитъка. След като отбих колата встрани, слязох от нея и поздравих този възрастен човек. Той също ме поздрави приятелски и спря да поговорим.

След като разменихме няколко думи за сушата, започнах да му говоря за Библията. Мъжът възкликна: „Още от детството си не съм чувал нищо за Библията!“ Той смяташе, че за моралния упадък в света са отговорни религиозните водачи, но все още изпитваше дълбоко уважение към Библията. След хубавия ни разговор му оставих книгата „Какво в действителност учи Библията?“ c. Той я сложи в джоба на ризата си и каза: „Щом ще ми покаже какво учи Библията, ще седна край огъня довечера и ще я прочета.“

Завръщане у дома

Вечерта разказахме на нашите духовни братя и сестри в Залата на Царството какви случки сме имали. Те обещаха да посетят отново онези, които бяха проявили интерес. След края на събранието не ни беше лесно да се разделим, тъй като между нас се бяха развили топли чувства на привързаност. Всички бяхме духовно обогатени от взаимната размяна на насърчение. (Римляни 1:12)

На следващия ден тръгнахме обратно към дома. Размишлявайки за пътуването си, всички бяхме съгласни, че Йехова богато е благословил нашите усилия. Чувствахме се духовно освежени. Когато се прибрахме вкъщи, попитах децата: „Къде искате да отидем през следващата ваканция? На планина ли?“ Те отговориха: „Не, татко, хайде пак да отидем на служба в отдалечените райони!“ А жена ми добави: „Да, хайде наистина! Това беше най–хубавата ваканция, която някога сме имали!“

[Бележки под линия]