Как изречените думи станали част от свещените писания? Писането и първите християни

МНОГО вярващи хора са посвещавали безброй часове на четенето, изучаването и анализирането на едни от най–известните писмени творби в цялата история, каквито са Християнските гръцки писания. Тези писания, които често биват наричани Новия завет, заедно с останалата част от Библията, са оказвали огромно влияние на света, определяли са етиката и морала и са вдъхновявали различни писатели и художници. И най–вече, те са помагали и още помагат на милиони хора — вероятно и на тебе самия — да придобият точно познание за Бога и Исус. (Йоан 17:3)

Евангелията, а също и останалата част от Християнските гръцки писания, не били написани веднага след смъртта на Исус. Матей явно написал своето евангелие след около 7 или 8 години, а Йоан — след около 65 години. Как те успели да запишат с безпогрешна точност онова, което Исус казал и направил? Очевидно учениците били ръководени от светия дух на Бога. (Йоан 14:16, 26) Как тогава ученията на Исус били предадени точно и в крайна сметка станали част от Свещеното писание?

Дали те „на практика били неграмотни“?

През изминалия век някои учени изказаха предположението, че първите ученици на Исус не са записвали онова, което Исус правел и поучавал, а са го предавали на другите устно. Например един такъв учен заявява: „Между публичната служба на Исус и записването на неговите думи от писателите на евангелията са изминали няколко десетилетия. През това време онова, което се знаело за Исус, било предавано устно.“ Някои изследователи дори твърдят, че първите ученици на Исус „на практика били неграмотни“. a Освен това те  казват, че през десетилетията, когато били предавани от уста на уста, сведенията относно службата на Исус били променени, или че към тях били прибавени някои неща. Според тези изследователи онова, което било записано, съвсем не е точен разказ на случилите се събития.

Други учени подкрепят теорията, че близките ученици на Исус от юдейски произход вероятно са следвали равинския метод на обучение — запаметяване чрез многократно повтаряне, — което допринесло за точността на устното предаване. Дали учениците разчитали единствено на това, което се предавало от уста на уста? Възможно ли е писането да е изиграло някаква роля в запазването на разказа за службата на Исус? Вероятно е така, но не можем да твърдим това със сигурност.

Писането като част от всекидневния живот

През първи век повечето хора можели да четат и да пишат. Във връзка с това Алан Милърд, професор по еврейски и други древни семитски езици, отбелязва: „Писането на гръцки, арамейски и еврейски език било широко разпространено и било характерно за всички слоеве на обществото.“ Той добавя: „Такава била средата, в която работел Исус.“

Относно твърдението, че евангелията „се появили сред едно напълно неграмотно общество“, професор Милърд казва: „Това е малко вероятно, тъй като писането било познато навсякъде. ... Следователно обикновено сред присъстващите имало хора, които е възможно да са си записвали онова, което са чували, било то за лична употреба или за да го споделят с другите.“

Както изглежда, за правенето на бележки по онова време се използвали  леснодостъпните восъчни таблички. Един пример за това можем да намерим в първа глава на Евангелието според Лука. Захария, който временно загубил способността си да говори, трябвало да даде име на своя син. В 63 стих четем: „Той поиска [вероятно с жестове] табличка за писане и написа: ‘Йоан е неговото име.’“ Библейските речници обясняват, че изразът „табличка за писане“ може да се отнася за дървена дъсчица, която била покрита с восък. Някой от присъстващите може да е носел със себе си такава табличка за писане, която да е дал охотно на Захария.

Един друг пример показва, че табличките за писане очевидно били широко разпространени по онова време. В книгата Деяния четем, че Петър се обърнал към множеството, което било в храма, като казал: „Разкайте се ..., така че греховете ви да бъдат заличени.“ (Деяния 3:11, 19) Изразът „да бъдат заличени“ произлиза от един гръцки глагол, който означава „да избърша, да изтрия“. В „Нов международен речник на теологията на Новия завет“ се обяснява: „Глаголът, който е употребен тук, както и на други места, най–вероятно извиква представата за заглаждането на повърхността на восъчните таблички за писане, за да могат те да бъдат използвани отново.“

Евангелията показват също, че сред последователите на Исус и онези, които се събирали да го слушат, имало хора, чиято всекидневна работа навярно била свързана с писане. Такива хора били например данъчните служители Матей и Закхей (Матей 9:9; Лука 19:2), един от председателите на синагогата (Марко 5:22), един стотник (Матей 8:5), Йоана, съпругата на един главен служител на Ирод Антипа (Лука 8:3), както и книжниците, фарисеите, садукеите и членовете на Синедриона (Матей 21:23, 45; 22:23; 26:59). Несъмнено много, ако не и всички, апостоли и ученици на Исус можели да пишат.

Ученици, учители и писатели

За да бъдат християнски учители, учениците трябвало не само да знаят какво казал и направил Исус, но също и да разбират как Законът и пророчествата в Еврейските писания се отнасяли за Христос. (Деяния 18:5) Интересно е, че Лука писал за една среща между Исус и някои от учениците му малко след неговото възкресение. Какво направил Исус? ‘Като започнал от Моисей и всичките пророци, той им разтълкувал нещата, които се отнасяли за него в цялото Писание.’ Скоро след това Исус казал на учениците си: ‘„Това са моите думи, които ви казах, още докато бях с вас — всичките неща, записани за мене в Закона на Моисей, в книгите на пророците и в Псалмите, трябва да бъдат изпълнени.“ Тогава той отворил умовете им, за да разберат значението на Писанието.’ (Лука 24:27, 44, 45) След време учениците ‘си припомнили’ онова, което им бил казал Исус. (Йоан 12:16)

Тези повествования показват, че апостолите и учениците трябва да са полагали старателни усилия да изследват и изучават Писанието, така че да имат пълно разбиране за онова, което видели и чули във връзка със своя Господар, Исус Христос.  (Лука 1:1–4; Деяния 17:11) Хари Гембъл, професор по религиозните въпроси във Вирджинския университет, пише: „Едва ли има съмнение, че още от началото е имало християни, вероятно цели групи, които се били отдали на внимателното изучаване и тълкуване на юдейските писания, стараейки се да намерят здрави основания за своите убеждения, които след това да могат да използват, когато проповядват на другите.“

Всичко това показва, че вместо да разчитат единствено на устното предаване, първите ученици на Исус отделяли много време, за да изучават, да четат и да пишат. Те били ученици, учители и писатели. И най–вече, те имали духовна нагласа и разчитали на ръководството от светия дух. Исус ги уверил, че ‘духът на истината щял да им припомни всичко, което той им бил казал’. (Йоан 14:17, 26) Божият свети дух им помогнал както да запомнят, така и да запишат онова, което Исус казал и направил, независимо дали той изрекъл само няколко думи или говорел продължително време, какъвто бил случаят с Проповедта на планината. (Матей, от 5 до 7 глава) Духът ръководел писателите на евангелията да запишат също и какви чувства изпитвал Исус при различни ситуации, както и онова, което той казвал в молитвите си. (Матей 4:2; 9:36; Йоан 17:1–26)

Затова макар че безспорно писателите на евангелията се възползвали от различни устни и писмени сведения, нещата, които записали, идвали от един далеч по–надежден и извисен източник — от самия Йехова Бог. Ето защо ние можем да бъдем напълно уверени, че „цялото Писание е вдъхновено от Бога“ и може да ни учи и ръководи да вършим онова, което той одобрява. (2 Тимотей 3:16)

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 14]

Сред последователите на Исус имало хора, чиято всекидневна работа навярно била свързана с писане

[Текст в блока на страница 15]

Божият свети дух помогнал на първите ученици на Исус да запомнят и да запишат онова, което той бил казал и направил

[Блок/Снимка на страница 15]

 Дали апостолите били неграмотни?

Когато управниците и старейшините на Йерусалим ‘видели, че Петър и Йоан не се страхуват да говорят открито, и като забелязали, че са неучени и обикновени хора, те започнали да се чудят’. (Деяния 4:13) Дали наистина апостолите били неучени, или неграмотни? Относно това твърдение в „Нова Библия на тълкувателя“ е даден следният коментар: „Тези изрази вероятно не бива да бъдат разбирани буквално, тоест, че Петър [и Йоан] нямали образование или че не можели да четат и да пишат. Изразите просто показват големите класови различия между апостолите и онези, които ги съдели.“

[Снимка на страница 13]

„Той поиска табличка за писане и написа: ‘Йоан е неговото име’“

[Снимка на страница 13]

Восъчна табличка и средства за писане от първи или втори век

[Източник]

© British Museum/Art Resource NY