Разбрах колко е ценен животът

ТОВА СЕ СЛУЧИ СУТРИНТА НА 16 АПРИЛ 2007 г. Стоях свит в ъгъла на един от офисите на третия етаж на сградата Норис Хол, която се намира в двора на Политехническия институт и Държавния университет на Вирджиния, известен още като Вирджиния Тек. Тогава за пореден път си дадох сметка колко трябва да бъдем благодарни за всеки ценен ден от живота, който имаме.

Бях в офиса си и се канех да отида на втория етаж, за да си взема пощата. Но един професор дойде и ме помоли да му помогна да се справи с някакъв компютърен проблем. Влизайки в неговия офис, чухме изстрели, които отекваха на втория етаж. Тъй като не знаехме какво става, бързо влязохме в офиса, заключихме вратата и тревожно зачакахме, за да видим какво ще се случи през следващите няколко минути. Скрих се в един ъгъл и излях сърцето си в молитва към Йехова Бог, молейки го за ръководство да посрещнем онова, което щеше да стане.

Докато чакахме, си спомних нещо, което се беше случило преди 15 години. Тогава работех като механик в един автомобилен сервиз. Един от колегите ми държеше малък съд с бензин, който се запали. В паниката той без да иска хвърли горящия бензин право в лицето ми! Аз вдишах пламтящите изпарения и получих изгаряния от втора и трета степен на горната част на тялото. Закараха ме с хеликоптер до един лечебен център за тежки изгаряния, където останах три месеца и половина в интензивното отделение, борейки се за живота си. След петмесечно лечение и рехабилитация можех да се прибера вкъщи, като се радвах, че съм още жив. Това преживяване ме научи да ценя всеки ден от живота. Тъй като съм Свидетел на Йехова, то засили и решимостта ми да използвам живота си в служба на онзи, който ми го е дал — Йехова Бог. (Псалм 90:12; Исаия 43:10)

Понеже не можех повече да работя като механик поради изгарянията, които получих, се научих да работя с компютри и бях назначен във Вирджиния Тек. Ето защо бях в Норис Хол онази сутрин.

Изстрелите продължаваха, но с професора не осъзнавахме, че само на един етаж под нас се разиграва най–смъртоносната драма в учебно заведение в историята на Съединените щати. Касапницата свърши, когато нападателят се самоуби, след като беше отнел живота на 32 невинни жертви. Около 20 минути след първите изстрели, които чухме, разбрахме, че в коридора са дошли полицаи. Ние ги извикахме и те ни изведоха на безопасно място.

Тази потресаваща случка ми показа колко мимолетен и несигурен е нашият живот. (Яков 4:14) Само колко важно е да полагаме доверието си в Дарителя на живота, Йехова Бог, и да гледаме на всеки ден като на ценен подарък от него! (Псалм 23:4; 91:2)

[Информация за източника на снимката на страница 30]

AP Photo/The Roanoke Times Alan Kim