Въпроси на нашите читатели

Дали животът ни е предопределен?

Някои хора казват, че денят на смъртта ни е предопределен от съдбата. Други твърдят, че Бог решава кога ще умрем. Тези хора смятат, че на всеки човек му е писано да преживее някои неща през живота си и че не може да направи нищо, за да ги избегне. Дали и ти си на същото мнение?

Помисли върху следното: „Ако действително не бихме могли да направим нищо, за да променим съдбата си, ако Бог или провидението вече са предопределили изхода от дадено събитие, какъв е смисълът да се молим? И ако съдбата ни вече е решена, защо да вземаме мерки за безопасност? Защо да си слагаме колана, когато пътуваме с кола, или защо да не шофираме, след като сме употребявали алкохол?“

Библията по никакъв начин не насърчава подобно безразсъдно поведение. Вместо да казва, че всичко в живота ни е предопределено, Писанието напътствало израилтяните да обръщат сериозно внимание на безопасността. Например на тях им било заповядано да слагат ниска стена по краищата на плоските покриви на къщите си. Целта била да се предотврати това някой случайно да падне от покрива. Защо Бог ще дава подобна заповед, ако съдбата на даден човек била да падне от покрива и да умре? (Второзаконие 22:8)

Какво да кажем за хората, които умират при природни бедствия или при други трагични обстоятелства извън техния контрол? Дали денят на смъртта им е бил предопределен? Не, тъй като библейският писател цар Соломон разкрива, че „времето и случаят“ сполитат всекиго от нас. (Еклисиаст 9:11) Така че независимо колко особени или необичайни са обстоятелствата около даден трагичен случай, той не е бил предопределен.

Някои обаче смятат, че тези думи на Соломон си противоречат с онова, което бил казал преди: „Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето: време за раждане, и време за умиране.“ (Еклисиаст 3:1, 2) Но дали Соломон наистина подкрепял един фаталистичен възглед? Нека разгледаме думите му по–внимателно.

Соломон не казал, че раждането и смъртта са предопределени. Вместо това той имал предвид, че непрекъснато едни хора умират, а други се раждат. Несъмнено в живота има и хубави, и лоши моменти. Соломон продължава: „Има време ... за плачене, и време за смеене.“ Той показал, че подобни повтарящи се събития и непредвидени обстоятелства са нещо нормално в живота и във „всяка работа под небето“. (Еклисиаст 3:1–8; 9:11, 12) Затова Соломон стига до заключението, че не бива да позволяваме да бъдем толкова погълнати от ежедневните си дела, че да забравим за своя Създател. (Еклисиаст 12:1, 13)

Макар че нашият Създател има власт над живота и смъртта, той не предопределя съдбата ни. Библията учи, че Бог ни предоставя възможността да живеем вечно. Но той не ни принуждава да се възползваме от тази възможност. Вместо това в Божието Слово се казва: „Всеки, който иска, нека вземе даром водата на живота!“ (Откровение 22:17)

Да, за да ‘вземем водата на живота’, ние трябва да искаме да направим това. Следователно бъдещето ни не е предопределено от съдбата. Нашите собствени решения, нагласа и действия оказват влияние върху бъдещето ни.