Дали постенето те приближава до Бога?

‘Постенето е нещо, което ти помага да размишляваш задълбочено върху взаимоотношенията си с Бога и ти напомня, че материалните неща не са най–важното в живота.’ (КАТОЛИЧКА)

‘Постенето ти помага да установиш духовна връзка с Бога.’ (ЮДЕЙСКИ РАВИН)

‘В моята вяра постенето е задължение, основен начин, по който да изразя своята преданост към Бога и признателността, която изпитвам към него. Постя, защото обичам Бога.’ (ПОСЛЕДОВАТЕЛКА НА БАХАЙСКАТА ВЯРА)

ПОСТЕНЕТО е обичай, който се практикува в много религии по света, включително в будизма, индуизма, исляма, джайнизма и юдаизма. Много хора вярват, че ако се въздържат от храна за определен период от време, това ще ги приближи до Бога.

Какво мислиш ти? Трябва ли да постиш? Какво казва Божието Слово, Библията, по този въпрос?

Постенето в библейски времена

В библейски времена хората постели поради различни причини, които били угодни на Бога. Някои постели, за да изразят дълбоко съжаление и разкаяние за греховете си (1 Царе 7:4–6), за да получат Божието одобрение или ръководство (Съдии 20:26–28; Лука 2:36, 37) или за да бъдат по–съсредоточени, когато размишляват (Матей 4:1, 2).

В Библията обаче се говори и за случаи, при които постенето не било угодно на Бога. Цар Саул постел, преди да потърси съвет от спиритически медиум. (Левит 20:6; 1 Царе 28:20) Зли хора, като например Йезавел или фанатиците, които замислили да убият апостол Павел, също определяли време за постене. (3 Царе 21:7–12; Деяния 23:12–14) Фарисеите били известни с обичая си да постят. (Марко 2:18) Въпреки това те били осъдени от Исус и не успели да направят добро впечатление на Бога. (Матей 6:16; Лука 18:12) По подобен начин Йехова не обърнал внимание и на постенето на някои израилтяни, които постъпвали лошо и имали погрешни подбуди. (Йеремия 14:12)

 Тези примери показват, че онова, което е угодно на Бога, не е самото постене. Въпреки това много искрени служители на Бога, които постели, получили неговото одобрение. Трябва ли тогава християните да постят?

Дали постенето е задължително за християните?

Според Моисеевия закон юдеите трябвало ‘да смирят душите си’, тоест да постят, веднъж годишно в Деня на изкуплението. (Левит 16:29–31; Псалм 35:13) Това бил единственият случай, при който Йехова заповядал на хората от своя народ да постят. * Юдеите, живеещи под Моисеевия закон, трябвало да спазват тази заповед. От християните обаче не се изисква да спазват Моисеевия закон. (Римляни 10:4; Колосяни 2:14)

Макар че постел според постановеното в Закона, Исус не бил познат с този обичай. Той казал на учениците си как трябвало да се държат, ако решат да постят, но никога не им нареждал да правят това. (Матей 6:16–18; 9:14) Защо тогава Исус казал, че учениците му щели да постят след смъртта му? (Матей 9:15) Това не било заповед. Думите на Исус просто показват, че при смъртта му неговите последователи щели да изпитат силна мъка и щели да изгубят желанието си да ядат.

Два библейски разказа относно някои християни от първи век, които постели, разкриват, че ако човек реши да се въздържа от храна, имайки добри подбуди, това е приемливо за Бога. (Деяния 13:2, 3; 14:23) * Така че християните не са длъжни да постят. Но ако някой реши да направи това, трябва да внимава относно определени опасности.

Внимавай относно опасностите, свързани с постенето

Една опасност, която трябва да се избягва във връзка с постенето, е човек да бъде праведен в собствените си очи. Библията ни предупреждава да не проявяваме „лъжливо смирение“. (Колосяни 2:20–23) Исусовият пример за гордия фарисей, който смятал, че превъзхожда другите в морално отношение заради редовното си постене, не оставя никакво съмнение, че Бог не одобрява такава нагласа. (Лука 18:9–14)

Не би било правилно и това да разгласяваме, че постим, или да постим, понеже някой друг ни е казал да го правим. Според Матей 6:16–18 Исус поучавал, че постенето трябва да бъде нещо лично между нас и Бога и че не бива да съобщаваме за това на другите.

Никой не бива да смята, че постенето някак покрива извършените грехове. За да бъде приемливо за Бога, постенето трябва да е придружено от спазването на неговите закони.  (Исаия 58:3–7) Искреното разкаяние, а не самото постене, е онова, което води до опрощаване на греховете. (Йоил 2:12, 13) Библията подчертава, че ние получаваме прошка от Йехова благодарение на неговата незаслужена милост, изразена посредством жертвата на Христос. Не е възможно да заслужим прошка с каквито и да било дела, включително и с постене. (Римляни 3:24, 27, 28; Галатяни 2:16; Ефесяни 2:8, 9)

Думите от Исаия 58:3 разкриват друга често срещана грешка. Израилтяните намеквали, че Йехова им дължал нещо в замяна на това, че постели, сякаш чрез постенето си правели някаква услуга на Бога. Те попитали: „Защо постихме, ... а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш?“ По подобен начин мнозина днес смятат, че ако постят, Бог ще извърши някои неща за тях в замяна. Нека никога не проявяваме такава неуважителна и небиблейска нагласа!

Други вярват, че е възможно да спечелят Божието одобрение, подлагайки тялото си на мъчения, например като постят или се самонараняват, или правят нещо подобно. Божието Слово осъжда този възглед, като показва, че ‘измъчването на тялото е напълно безполезно в борбата’ с погрешните желания. (Колосяни 2:20–23)

Уравновесен възглед

Постенето не е задължително, нито е нещо погрешно. При някои обстоятелства то може да бъде от полза, ако се избягват споменатите по–горе опасности. Постенето обаче не е главното нещо, което определя дали поклонението ни е приемливо. Йехова е „щастливият Бог“ и иска служителите му да бъдат щастливи. (1 Тимотей 1:11) В неговото Слово се казва: „Няма друго по–добро за тях, освен ... всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.“ (Еклисиаст 3:12, 13)

Нашето поклонение трябва да ни носи радост, но Библията не свързва постенето с щастието. Нещо повече, ако въздържането от храна би навредило на здравето ни или би отнело напълно силите ни, необходими за радостната задача, която нашият Създател е поверил на истинските християни — да проповядват добрата новина за Царството, — постенето очевидно не би довело до добри резултати.

Независимо дали ще решим да постим, или не, трябва да избягваме да съдим другите. Сред християните не бива да има разногласия по този въпрос, „защото царството на Бога не означава ядене и пиене, а праведност, мир и радост чрез светия дух“. (Римляни 14:17)

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 28]

Фарисеите проявявали лъжливо смирение, когато постели

[Текст в блока на страница 29]

„Царството на Бога не означава ядене и пиене, а праведност, мир и радост чрез светия дух“

[Блок на страница 29]

Какво да кажем за Великите пости?

Казва се, че Великите пости, продължаващи 40 дни, служат като спомен за 40–дневното постене на Христос. Исус обаче никога не е заповядвал на учениците си да повтарят неговото постене, нито пък има някакви доказателства, че те правели това. Смята се, че първото достоверно споменаване на 40–дневните пости преди Великден е в писмата на Атанасий, датиращи от 330 г.

Тъй като Исус постел след покръстването си, а не преди смъртта си, изглежда странен фактът, че някои религии спазват Великите пости в седмиците преди Великден. Но 40–дневните пости в първата част на годината били нещо често срещано при древните вавилонци, египтяни и гърци. Очевидно „християнският“ обичай бил възприет от тях.