Роден отново — какво се постига с това?

ЗАЩО Исус използвал израза „роден от ... дух“, когато говорел за покръстването със светия дух? (Йоан 3:5) Когато се използва в символичен смисъл, думата „раждане“ означава „начало“, като например „раждането на един народ“. Затова изразът „роден отново“ показва, че става въпрос за ново начало. Следователно символичният израз „роден отново“ подчертава мисълта, че в отношенията между онези, които са покръстени със светия дух, и Бога бива поставено едно ново начало. Как настъпва тази цялостна промяна в отношенията?

Когато обяснявал как Бог подготвя определени хора, за да управляват в небето, апостол Павел използвал един пример от семейния живот. Той писал до християните по негово време, че ‘Бог ще ги осинови’ и затова ще може да се отнася с тях „като със синове“. (Галатяни 4:5; Евреи 12:7) За да видим как примерът с осиновяването ни помага да разберем каква промяна настъпва, когато един човек бива покръстен със светия дух, нека отново разгледаме примера с младежа, който иска да се запише в училище, предназначено за ученици от определена група от местното население.

Промяна, настъпваща при осиновяването

Младежът от примера не може да се запише в училището, тъй като не принадлежи към тази група от местното население. Представи си обаче, че един ден в живота му настъпва коренна промяна. Той бива осиновен от баща, чието семейство принадлежи към конкретната група от населението. Как се отразява това на младежа? Тъй като е осиновен, сега той има същите права каквито имат и останалите младежи от тази група, включително и правото да се запише в училището. Осиновяването изцяло променя неговите възможности.

Този пример ни помага да разберем далеч по–значимата промяна в живота на онези, които биват родени отново. Ето някои прилики. Младежът ще бъде приет в училището, но само ако отговаря на изискването да принадлежи към определената група от населението. Той обаче не може да изпълни това изискване сам. По същия начин някои хора получават място в Божието Царство, или небесно правителство, но само ако отговарят на изискването да са „родени отново“. Те обаче не биха могли да изпълнят това изискване сами, тъй като раждането отново зависи от Бога.

Как бива променено положението на младежа? Посредством правната процедура по осиновяването. Тази процедура, разбира  се, не променя неговата същност, тъй като той продължава да бъде същата личност. Въпреки това, след като правните изисквания за осиновяването са изпълнени, младежът получава нов статут. В известен смисъл той наистина преживява едно ново начало — сякаш бива родено отново. Той става законен син на своя приемен баща, което му дава правото да се запише в училището и да стане част от семейството на приемния си баща.

По подобен начин Йехова променил положението на една група от несъвършени хора посредством правна процедура, чрез която ги осиновил като свои деца. Апостол Павел, който принадлежи към тази група, писал на своите събратя по вяра: „Вие получихте ... дух на синове и чрез него ние викаме: ‘Авва! Татко!’ И сам духът свидетелства заедно с нашия дух, че ние сме Божии деца.“ (Римляни 8:15, 16) Да, посредством процедурата по осиновяване онези християни станали „Божии деца“, или част от Божието семейство. (1 Йоан 3:1; 2 Коринтяни 6:18)

Разбира се, това осиновяване от Бога не променило същността им, тъй като те си останали несъвършени хора. (1 Йоан 1:8) Въпреки това, както обяснил Павел, след като правните изисквания за осиновяването били изпълнени, осиновените християни получили нов статут. Тогава Божият дух вложил в тях убеждението, че ще живеят заедно с Христос в небето. (1 Йоан 3:2) Това ясно убеждение, породено от светия дух, им дало съвсем нов възглед за живота. (2 Коринтяни 1:21, 22) Да, те преживели едно ново начало, били родени отново.

Относно осиновените деца на Бога в Библията се казва следното: „Те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Христос през хилядата години.“ (Откровение 20:6) Заедно с Христос тези синове на Бога ще бъдат назначени за царе в Божието Царство, или небесно правителство. Апостол Петър писал на своите събратя по вяра, че ще получат „нетленно, неопетнено и неунищожимо наследство“, което е „запазено на небесата“ за тях. (1 Петър 1:3, 4) Наистина, какво ценно наследство!

Въпросът относно управлението повдига и друг въпрос. След като онези, които са родени отново, ще управляват като царе в небето, над кого ще царуват те? Отговорът на този въпрос ще бъде разгледан в следващата статия.

[Снимка на страница 10]

Какво казал Павел относно осиновяването?