Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Той разбира нашите ограничения

Той разбира нашите ограничения

Приближи се до Бога

Той разбира нашите ограничения

Левит 5:2–11

ЕДНА жена казала следното относно усилията, които полагала, за да е угодна на Бога: „Толкова много се стараех, но постоянно ми се струваше, че не правя достатъчно.“ Дали Йехова Бог цени усилията на хората, които правят най–доброто според възможностите си, за да му служат? Дали той взема предвид техните способности и обстоятелства? За да отговорим на тези въпроси, нека разгледаме какво се казвало в Моисеевия закон относно някои приноси, както е записано в стиховете от Левит 5:2–11.

Бог изисквал онези, които били подчинени на Закона, да принасят различни жертви, или приноси, за изкупление на греховете. В откъса от книгата Левит се говори за случаи на неумишлен грях. (2–4 стих) Ако се окажело, че е извършил такъв грях, човек трябвало да признае това и да принесе като принос за престъпление „женско агне или яре“. (5, 6 стих) Но как стоял въпросът с израилтяните, които били бедни и нямали възможност да принесат такова животно? Дали Законът изисквал те да вземат овца или коза от друг човек и така да натрупат дългове? Дали тези хора трябвало да работят, докато успеят да си позволят да принесат такава жертва, което би отложило изкуплението на греховете им?

Следната заповед от Закона отразява нежната загриженост на Йехова: „Ако му не стига ръка да принесе овца или коза, то за греха, що е сторил, нека принесе Господу две гургулици или две гълъбчета.“ (7 стих) Изразът „ако му не стига ръка“ може също да се предаде като „ако не може да осигури [овца или коза]“. В случай че един израилтянин бил беден и нямал възможност да жертва овца, тогава Бог щял да приеме нещо, което съгрешилият можел да си позволи — две гургулици или два гълъба.

Но ако някой израилтянин нямал възможност да принесе дори тези две птици? В Закона се казвало: „Тогава съгрешилият да донесе в принос за себе си една десета от ефа [осем или девет чаши] чисто брашно в принос за грях.“ (11 стих) Йехова решил да направи изключение за най–бедните хора и да им позволи да принасят приноси за грях, при които не се проливало кръв. * Така бедността не лишавала израилтяните от изкуплението на греховете им или от привилегията да се помирят с Бога.

Какво научаваме за Йехова от закона относно приносите за престъпление? Разбираме, че той е състрадателен Бог, който проявява разбиране към своите служители и взема под внимание техните ограничения. (Псалм 103:14) Йехова иска да се приближим до него и да развиваме близки взаимоотношения с него, дори ако изпитваме трудности, като например напреднала възраст и лошо здраве, или имаме семейни или други задължения. Утешително е да знаем, че ако правим всичко по силите си, за да служим на Йехова Бог, ще се радваме на неговото благоволение.

[Бележка под линия]

^ абз. 4 Изкупителната стойност на жертвеното животно била в кръвта му, която Бог смятал за свята. (Левит 17:11) Дали това означава, че приносите от брашно на най–бедните израилтяни нямали стойност? Не, това не било така. Без съмнение Йехова ценял смирената и охотна нагласа, с която били принасяни такива приноси. Освен това греховете на всички израилтяни, включително и на бедните, били изкупвани чрез кръвта на животните, принасяни на Бога всяка година в Деня на изкуплението. (Левит 16:29, 30)