Скрито съкровище заблестява отново

В МИНАЛОТО набавянето на материали за писане не било толкова лесно, колкото е днес. Затова изписаните с мастило листове пергамент или друг материал били използвани повторно, след като от тях били изстъргвани или отмивани текстовете, които вече не били нужни. Такива ръкописи се наричат палимпсести, дума, която произлиза от гръцки и буквално означава „изтривам отново“. От тънки пергаменти били заличавани дори текстове на Библията, с цел да бъде записана друга информация.

Един важен библейски палимпсест е кодексът „Ефреми Сири рескриптус“ („Ephraemi Syri rescriptus“), като думата „рескриптус“ означава „написан отново“. Този кодекс е изключително ценен, защото е един от най–старите запазени преписи на някои части от Християнските гръцки писания. Поради това той се нарежда между най–добрите свидетелства за автентичния текст на тази част от Божието Слово.

Библейският текст, който първоначално се съдържал в този кодекс от V век, бил изтрит през XII век и на негово място били записани 38 проповеди на сирийския духовник Ефрем в превод на гръцки език. Специалистите забелязали намиращия се под проповедите текст от Библията за първи път в края на XVII век и през следващите няколко години бил постигнат известен напредък в разчитането му. Оказало се изключително трудно обаче да бъде разчетен целият текст, защото от заличеното мастило били останали само бледи и неясни следи, много от листовете били скъсани и двата текста се препокривали. Били използвани някои химични вещества, с цел буквите да станат по–ясни и четливи, но не бил постигнат голям успех. Затова повечето учени сметнали, че е невъзможно  изтритият текст да бъде напълно възстановен.

В началото на 40–те години на XIX век Константин фон Тишендорф, способен немски лингвист, се заел със задачата да изследва кодекса. За две години той успял да разчете ръкописа. Как Тишендорф направил онова, което се оказало непосилно за другите?

Тишендорф имал изключителни познания за гръцкото унциално писмо, което се състои от едри отделени една от друга главни букви. * Той установил, че благодарение на доброто си зрение може да различава първоначалния текст само като държи пергамента срещу светлината. Днес за разчитането на ръкописите учените използват оптични средства, като инфрачервена, ултравиолетова и поляризирана светлина.

През 1843 и 1845 г. Тишендорф публикувал онова, което разчел от Ефремовия кодекс. Този труд го направил един от най–видните палеографи на гръцки ръкописи.

Ефремовият кодекс е с дължина 31 сантиметра и с ширина 23 сантиметра. Той е най–старият ръкопис, в който има само по една колона на страница. От запазените 209 листа, 145 съдържат някои части на книгите на Християнските гръцки писания с изключение на 2 Солунци и 2 Йоан. Останалите листове съдържат гръцки превод на части от Еврейските писания.

Днес този кодекс се съхранява в Националната библиотека в Париж. Тишендорф смятал, че ръкописът е египетски, но в действителност произходът му не е известен. Учените причисляват Ефремовия кодекс към група от четири важни гръцки унциални ръкописа на библейския текст, като останалите три са Синайският, Александрийският и Ватиканският № 1209, които датират от IV и V век.

Посланието на Свещеното писание било запазено по редица забележителни начини, като например посредством палимпсестите. Въпреки че в този случай нечия ръка неуважително се опитала да заличи текста на Библията, нейното послание било съхранено. Това потвърждава истинността на думите на Петър: „Словото на Йехова остава вечно.“ (1 Петър 1:25)

[Бележка под линия]

[Диаграма/Снимка на страница 16]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Кодексът „Ефреми Сири рескриптус“ е важен палимпсест, разчетен от Тишендорф (1815–1874 г.)

ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТ

ГРЪЦКИ ПРЕВОД НА ПРОПОВЕД, НАПИСАН ВЪРХУ НЕГО

[Източник]

© Bibliothèque nationale de France

[Снимка на страница 17]

Синайският кодекс, открит в манастира „Св. Екатерина“

[Снимка на страница 17]

Тишендорф