Дали войната е съвместима с християнството?

„Според кой морален стандарт войната е престъпление или грях? Това наистина е загадка.“ (ОЛИВЪР О’ДОНОВАН, ПРОФЕСОР ПО ХРИСТИЯНСКА ЕТИКА)

В КАНАДСКИЯ музей на войната е изложена картината „Жертва“, вдъхновена от Първата световна война. На нея са изобразени убити войници, изтощени оцелели и семействата им, останали сами. Над тях е Исус Христос, разпънат на кръст. Някои посетители се възмущават, виждайки Исус, ‘Князът на мира’, изобразен заедно със сцени на война. (Исаия 9:6) Други, благодарни за саможертвата на своите сънародници, смятат, че Бог и неговият Син очакват от християните да воюват за сигурността и свободата на народа си.

Векове наред религиозните водачи са проповядвали послание, подкрепящо войната. През 417 г. църковният теолог Августин писал: „Не мислете, че нито един войник, въоръжен за война, не е угоден на Бога. ... Другите се бият за вас срещу невидими врагове, като се молят, а вие се биете за тях срещу видими варвари, като воювате.“ През XIII век Тома Аквински обяснил, че „войните са позволени и справедливи, стига да защитават бедните и благото на целия народ от предателството на врага“.

Какво мислиш ти? Дали военните действия заради на пръв поглед благородна кауза — да бъде защитена свободата на народа или да бъдат освободени онези, които са потискани — имат Божията благословия? Какъв „морален стандарт“ може да помогне на християните да разберат Божията воля по този въпрос?

Примерът на Исус Христос

Възможно ли е да разберем какъв е Божият възглед по един сложен въпрос като съвременните войни? Апостол Павел признал, че това е трудно за нас, като попитал: „‘Кой е познал ума на Йехова, та да го поучава’? Но ние притежаваме Христовия ум.“ (1 Коринтяни 2:16) За да ни помогне, Йехова Бог изпратил на земята Исус, нашият Образец. Онова, което Исус казал и направил, отразявало начина на мислене и постъпване на Йехова. Тогава какво казал Исус за войната? Каква позиция заел по този въпрос?

Някои може да смятат, че най–основателната причина да воюваш би била да защитиш Исус Христос. Един от апостолите му мислел по този начин. Когато Исус бил предаден и бил задържан посред нощ от въоръжена тълпа, неговият приятел Петър ‘посегнал към меча си, извадил го и като ударил роба на първосвещеника, му отрязал ухото’. Дали Петър имал основателни причини, за да защити Исус с  оръжие? Исус му казал: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които вадят меч, от меч ще загинат.“ (Матей 26:47–52)

Едва ли реакцията на Исус е изненадваща. Две години преди това той бил заявил: „Чували сте, че било казано: ‘Обичай ближния си и мрази врага си.’ Но аз ви казвам: обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват, за да бъдете синове на своя Баща, който е на небесата, понеже той изпраща слънцето си да изгрява и над злите, и над добрите, и изпраща дъжд да вали и над праведните, и над неправедните.“ (Матей 5:43–45) Разумно ли е да мислим, че един християнин може да обича враговете си и да се моли за тях, като в същото време воюва срещу тях?

Историята разкрива, че християните са имали много врагове. Например римляните осъдили и екзекутирали Исус Христос. Скоро след това дори само да казваш, че си християнин, било престъпление, заслужаващо смърт. Исус предвидил, че християните може да се изкушат да воюват и да се разбунтуват срещу римското потисничество, както направили някои юдеи. Затова казал относно последователите си: „Те не са част от света, както и аз не съм част от света.“ (Йоан 17:16) Християните останали неутрални спрямо политиката. Никаква проява на несправедливост, нито заплаха към тях или към страната, в която живеели, не оправдавали участието във военни действия.

Поддръжници на Божието Царство

Истинските християни оставали неутрални, както искал Исус. Ето какво се случило в древния град Икония в Мала Азия: ‘Когато хората от народите и юдеите заедно със своите управници се опитаха да нападнат [Павел и Варнава], за да ги опозорят и да ги убият с камъни, те, като разбраха за това, избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и околностите им. И там известяваха добрата новина.’ (Деяния 14:5–7) Обърни внимание, че когато се сблъскали с яростно противопоставяне, християните не се защитили с оръжие, нито пък потърсили отмъщение. Вместо това продължили да проповядват „добрата новина“. Каква била тази добра новина?

Християните проповядвали същото послание, което Исус проповядвал. Той казал: „Трябва да известя добрата новина за  Божието царство.“ (Лука 4:43) Исус и последователите му подкрепяли именно Божието Царство. Но Христос никога не използвал военната сила на някой народ, за да защити това Царство. Той заявил: „Моето царство не е част от този свят. Ако царството ми беше част от този свят, служителите ми щяха да се бият, за да не бъда предаден на юдеите. Но моето царство не е от този свят.“ (Йоан 18:36)

‘Нека има любов между вас’

Запазването на неутралитет по време на война е отличителен белег на истинското поклонение. Исус казал: „Всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ (Йоан 13:35) Милиони са били много радостни, когато са научили, че съществува група от хора, които проявяват такава любов помежду си, въпреки че техният отказ да носят оръжие им е донасял подигравки, затвор и смърт.

По време на нацистката окупация в Европа властите хвърлили в затвора 10 000 Свидетели на Йехова заради християнския им неутралитет, като около 3000 от тях били изпратени в концентрационни лагери. По същото време в Съединените щати над 4300 Свидетели били хвърлени в затвора, защото отказали да се присъединят към армията. Никой от Свидетелите в Германия и Америка не воювал срещу християнските си братя или срещу някого другиго. Та как биха могли да направят това и да твърдят, че проявяват любов помежду си и към ближните си?

Много хора смятат, че предприемането на военни действия е форма на самозащита. Но да помислим върху следното: Въпреки че през първи век християните били жестоко преследвани и отказвали да се бият в своя защита, те оцелели. Могъщата Римска империя не успяла да заличи християнството. И днес истинските християни процъфтяват и запазват неутралната си позиция. Те не вземат нещата в свои ръце, а разчитат на Бога, уверени, че той ще им помогне. Неговото Слово, Библията, ни казва: „Не си отмъщавайте, любими мои, но оставете място за Божия гняв, защото е записано: ‘„Отмъщението е мое, аз ще дам възмездие за злото“ — казва Йехова.’“ (Римляни 12:19)

[Блок на страница 30]

ВОЙНИ, КОИТО БОГ БЛАГОСЛОВИЛ

Векове преди възникването на християнството древният Израил, народът, избран от Бога, понякога трябвало да събира войска и да воюва. Преди да влязат в ханаанската земя, която Бог бил обещал на Авраам, на израилтяните било казано: ‘Йехова, твоят Бог, ще предаде в твоите ръце [седем народа] и ти ще ги победиш. Трябва да ги унищожиш напълно. Недей да сключваш никакви договори с тях и не бъди благосклонен към тях.’ (Второзаконие 7:1, 2) Така военачалникът на израилтяните, Исус Навиев, победил вражеските народи, ‘точно както му бил заповядал Йехова, Богът на Израил’. (Исус Навиев 10:40)

Дали това било безмилостно и алчно завладяване на чужди народи и земи? Не. Тези народи били затънали в идолопоклонство, кръвопролития и сексуални извращения. Те дори принасяли децата си в жертва, като ги изгаряли в огън. (Числа 33:52; Йеремия 7:31) Подтикнат от своята святост, справедливост и любов към народа си, Бог изчистил земята от всичката тази нечистота. Въпреки това Йехова изследвал сърцето на всекиго поотделно — нещо, което не е по силите на никой военачалник днес — и пощадил онези, които били готови да изоставят злите си дела и да му служат.

[Снимка на страница 31]

Дали Исус очаквал от последователите си да воюват, защитавайки него или събратята си?

[Снимка на страница 31]

Група Свидетели на Йехова след освобождаването им от концентрационния лагер Бухенвалд през 1945 г.