„Ранните християнски философи възприели гръцкото учение за безсмъртието на душата и смятали, че душата е създадена от Бога, който я поставя в тялото при зачеването.“ („Нова британска енциклопедия“, 1988 г., т. 11, стр. 25)

„Която душа греши, тя ще умре.“ (Езекиил 18:4, „Синодално издание на Библията“)

В Библията се казва следното относно създаването на първата човешка душа: „Йехова Бог направи човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му дъха на живота, и човекът стана жива душа [на еврейски „нѐфеш“].“ (Битие 2:7)

Еврейската дума „нѐфеш“, превеждана като „душа“, означава „създание, което диша“. Когато създал първия човек Адам, Бог не поставил в тялото му безсмъртна душа, а вдъхнал в него жизнена сила, поддържана чрез дишането. Следователно според Библията думата „душа“ се отнася за цялото живо същество. Ако бъде отделена от дадената от Бога жизнена сила, душата умира. (Битие 3:19; Езекиил 18:20)

Учението за безсмъртието на душата повдигнало различни въпроси, като например: Къде отиват душите след смъртта? Какво става с душите на злите хора? Когато онези, които твърдели, че са християни, възприели погрешното учение за безсмъртието на душата, те трябвало да приемат още едно погрешно учение — учението за ада.

Сравни следните библейски стихове: Еклисиаст 3:19; Матей 10:28; Деяния 3:23