Въпроси на нашите читатели

Защо Бог дава на хората дара на вечния живот?

▪ Библията казва, че Бог ни дава възможността да получим „вечен живот“. (Йоан 6:40) Какво обаче го подтиква да ни предостави тази възможност? Дали просто така е справедливо?

Справедливостта включва да постъпваш с хората според онова, което е честно и правилно. Дали ние наистина заслужаваме живот? Не. В Библията се казва: „Няма праведен човек на земята, който прави само добро и никога не върши грях.“ (Еклисиаст 7:20) Грехът води до наказание. Бог предупредил първия човек Адам, че в деня, в който съгреши, непременно ще умре. (Битие 2:17) По–късно апостол Павел бил вдъхновен да напише: „Заплатата на греха е смърт.“ (Римляни 6:23) Тогава ако всички потомци на Адам заслужават смърт, защо Бог дава възможността за безкраен живот?

Вечният живот е дар. Той показва величието и силата на любовта и незаслужената милост на Бога. В Библията се казва: „Всички съгрешиха и не достигат славата на Бога, но е дар това, че благодарение на неговата незаслужена милост са обявени за праведни посредством освобождението чрез откупа, платен от Христос Исус.“ (Римляни 3:23, 24)

Въпреки че всички заслужаваме смърт, Бог решава да даде вечен живот на онези, които го обичат. Дали това е нечестно? Библията казва: „Тогава какво да кажем? Нима Бог е несправедлив? В никакъв случай! Защото той казва на Моисей: ‘Ще окажа милост на онзи, на когото реша да окажа милост, и ще проявя състрадание към онзи, към когото реша да проявя състрадание.’ ... О, човече, кой си ти, че говориш против Бога?“ (Римляни 9:14–20)

В някои части на света един висш държавен служител или съдия може да помилва престъпник, който излежава тежка присъда. Ако престъпникът е готов да се подчинява на условията на съдията и прави промени в нагласата и поведението си, съдията или президентът може да реши да го помилва, като намали присъдата му или я отмени напълно. Такова действие е израз на незаслужена милост.

По подобен начин Йехова може да реши да не наложи на всички грешници наказанието, което заслужават. Вместо това, подтикван от любов, той може да дари с вечен живот онези, които го обичат и се придържат към стандартите му. В Библията е записано: „Бог не проявява пристрастие, но във всеки народ приема този, който се бои от него и върши каквото е праведно.“ (Деяния 10:34, 35)

Най–голямата проява на любовта на Йехова към нас било това, че изпратил своя Син да страда и да умре за нас. Относно Баща си Исус казал: „Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

Йехова приема еднакво всички, които го обичат и вършат волята му, независимо какъв е произходът им. Така че надеждата за вечен живот е най–вече израз на незаслужената милост и превъзходната любов на Бога.

[Текст в блока на страница 29]

Надеждата за вечен живот е най–вече израз на незаслужена милост и превъзходна любов