Животът на християните през първи век

Къде живеели

„Не се въздържах ... да ви поучавам пред всички и от къща на къща.“ (ДЕЯНИЯ 20:20)

ВЛЕЗЕШ ли през масивната порта, веднага се озоваваш в един град от първи век. Като много други градове той е разположен на хълм. На върха на хълма се открива горната част на града — множество луксозни бели къщи, много от които с оградени градини, блестят на слънцето. Това е кварталът на богатите хора. Надолу по склона се виждат все повече къщи с различна големина и форма. Тези големи многоетажни каменни къщи, принадлежащи на търговците и земевладелците от средната класа, са наредени от двете страни на павираните улици. По–надолу, в ниската част, се намират по–бедните квартали. Къщите тук са сиви, малки, приличащи на кутии постройки, които са струпани една до друга по тесните улички или са групирани около малки дворове.

Докато вървиш по препълнените улици, долавяш звуци и ухания, от които разбираш как кипи животът около тебе. Жените готвят и наоколо се разнасят изкушаващи миризми. Чуваш животни и деца, които си играят. А мъжете забързано работят в шумни и миришещи неприятно магазини.

Животът на християнските семейства бил съсредоточен в тези къщи. В тях минавало ежедневието им и те били място за духовно обучение и за поклонение на Бога.

По–малките къщи. Подобно на днешните къщи жилищата тогава се различавали по големината и вида си в зависимост от мястото си и материалното положение на семейството. Най–малките къщи (1) се състояли от една тясна, тъмна стая, в която живеело цялото семейство. Много такива къщи били построени от изсушени на слънцето тухли от кал. Други били направени  от грубо дялани камъни. Обикновено и двата вида къщи имали каменна основа.

Стените отвътре били измазани, а подът бил покрит с каменна настилка и те се нуждаели от постоянна поддръжка. В покрива или в някоя от стените имало малък отвор, който позволявал на дима от готвенето да излиза. Покъщнината се състояла само от най–необходимите неща за домакинството.

Покривът бил от греди, върху които били наредени напречно други греди, покрити с клони и тръстика и най–отгоре с пръст, а стълбове служели за подпори. Най–отгоре бил нанасян слой глина, който осигурявал известна защита от проникването на вода. Обикновено до покрива се стигало по външна стълба.

Макар и малки, тези домове били приятно място за християните, които живеели в тях. В такъв дом дори едно бедно семейство можело да се радва на духовно богатство и щастие.

Къщите на хората от средната класа. По–големите двуетажни къщи (2) на хората от средната класа били каменни и имали гостна стая. (Марко 14:13–16; Деяния 1:13, 14) В тази просторна горна стая можело да се провеждат събрания, като често тя била използвана и по време на празници. (Деяния 2:1–4) Тези къщи, както и още по–големите къщи (3) на търговците и земевладелците били построени от каменни блокове от варовик, свързани с хоросан. Подът и вътрешните стени били измазани, а външните били варосани.

До горните стаи и покрива водело стълбище. Всички плоски покриви били ограждани с ограда, която предпазвала от падане и други злополуки. (Второзаконие 22:8) На покрива имало временен навес, който в най–горещата част на деня бил приятно място, където човек можел да се оттегли за изучаване, размисъл, молитва или почивка. (Деяния 10:9)

Въпреки че в тези здрави и просторни къщи живеели големи семейства, там имало повече място за живеене, отделни спални, по–голяма кухня и всекидневна.

По–луксозните домове. Къщите в римски стил (4) били най–различни по големина, вид и конструкция. Те имали голяма всекидневна (триклиниум), около която били разположени просторни стаи, и тя играела централна роля в ежедневния живот на семейството. Някои къщи имали втори или трети етаж (5) или оградена градина.

 Характерни за по–луксозните домове били сложно изработените мебели, някои от които били инкрустирани със слонова кост и злато. Имало и удобства като течаща вода и баня. Подът бил дървен или от цветен мрамор, а стените били облицовани с кедър. За отопление били използвани мангали. За безопасност на прозорците били поставяни решетки, обикновено дървени, а имало и завеси, които осигурявали известно уединение на семейството. При прозорците в дебелите каменни стени били изсичани места за сядане. (Деяния 20:9, 10)

Каквато и да била къщата им, християните били гостоприемни и щедро споделяли каквото имали. Така че за пътуващите надзорници не било трудно да намерят сърдечно и гостоприемно семейство, при което да отседнат, докато изпълнят службата си в града. (Матей 10:11; Деяния 16:14, 15)

„Къщата на Симон и Андрей.“ Исус бил посрещнат сърдечно в „къщата на Симон и Андрей“. (Марко 1:29–31) Домът на тези рибари може да е бил част от няколко скромни постройки, (6) разположени близо една до друга около двор с каменна настилка.

Вратите и прозорците на тези къщи били откъм двора, където хората често вършели ежедневните си дейности като готвене, печене, мелене на жито, както и общували и се хранели.

В Капернаум едноетажните къщи били от грубо дялани камъни от местен базалт (вид вулканична скала). Външни стълби водели до плосък покрив, направен от ред греди, върху които имало ред други греди и тръстика, покрити с глина или керемиди. (Марко 2:1–5) Подът имал настилка, като често върху него били постлани вълнени килими.

Къщите били групирани, като така се образували улици и пътеки край брега на Галилейското езеро. Капернаум бил много подходящо място за рибарите, чиято прехрана идвала от езерото.

„От къща на къща.“ Като цяло къщите на християните от първи век били най–различни — от едностайни тухлени къщи до огромни и луксозни каменни къщи.

Тези къщи не служели просто за подслон на семейството. Домът бил място за духовно обучение и там членовете на семейството заедно се покланяли на Бога. Християните се събирали в частни домове, за да изучават Писанието и да се радват на общуването с братята си по вяра. Те прилагали наученото, когато изпълнявали своята важна работа, а именно да проповядват и поучават „от къща на къща“ в целия римски свят. (Деяния 20:20)