Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Могат ли мъртвите да помогнат на живите?

Могат ли мъртвите да помогнат на живите?

Могат ли мъртвите да помогнат на живите?

НА ТАМБА *, млад мъж от Западна Африка, му предстоял изпит в училище. Майка му настоявала той да потърси помощта на починалите си близки, за да вземе успешно изпита. В Палермо (Сицилия) туристите посещават катакомби, където са изложени стотици внимателно запазени тела на мъртъвци. Някои вярват, че тези мумифицирани тела осигуряват на живите божествена защита. Всяка година много хора отиват в град Лили Дейл, в западната част на щата Ню Йорк (САЩ), който е известен с огромния брой медиуми, които живеят там. Посетителите се надяват да влязат във връзка с умрелите си роднини или приятели и да получат помощ от тях.

Вярването, че мъртвите могат да помогнат на живите, е разпространено по целия свят. Какво мислиш ти за това? Може би си бил учен да вярваш в нещо подобно или познаваш хора, които имат такъв възглед. Съвсем естествено е да копнеем да видим близките си, които сме загубили в смъртта. Медиумите, или хората, които викат духове, обещават помощ в това отношение. В списание „Тайм“ били цитирани думите на една жена, която е медиум. Тя казала, че духовният свят „винаги е на разположение, ако бъде потърсен за помощ“. Вярно ли е това? Могат ли мъртвите наистина да помогнат на живите? Ясният отговор на Библията може да те изненада.

Дали мъртвите живеят някъде?

Библията обяснява с прости и ясни думи състоянието на мъртвите. Обърни внимание какво се казва в Еклисиаст 9:5: „Живите съзнават, че ще умрат, а мъртвите не съзнават нищо.“ Дали мъртвите имат чувства? В шести стих намираме следния отговор: „И любовта им, и омразата им, и ревността им ги няма и те никога вече няма да имат дял в онова, което се прави под слънцето.“ Забележи също, че в десети стих на същата глава се казва: „Няма нито работа, нито замисъл, нито познание, нито мъдрост в гроба, където отиваш.“ Думата „гроб“ е превод на еврейската дума „шео̀л“. Интересно е, че съответната дума на гръцки „ха̀дес“ е използвана в Писанието, за да посочи къде бил за известно време Исус Христос, след като умрял. (Деяния 2:31)

Докато бил жив, Исус помогнал на много хора, но той знаел, че ще умре. Дали смятал, че ще продължи да помага на хората през времето, когато е в гроба? Не. Той сравнил предстоящата си смърт с нощ, когато не може да се работи. (Йоан 9:4) Исус добре знаел, че мъртвите „лежат безсилни в смъртта“. (Исаия 26:14)

Исус използвал и друго сравнение, за да обясни какво е смъртта. Когато приятелят му Лазар умрял, Исус сравнил смъртта със сън. (Йоан 11:11–13) Не бихме очаквали един спящ човек да ни помогне, тъй като той не съзнава нищо и не може да действа в наша полза.

Дали душата преживява смъртта?

Мнозина са учени, че душата е невидима част от човека, която преживява смъртта. Библията обаче учи нещо различно. Първата книга на Библията, Битие, ни обяснява какво е душата. В Битие 2:7 се казва, че когато бил създаден, първият човек ‘станал жива душа’. Самият човек е душа. Животните също са души. (Битие 1:20–25) Следователно е логично, че когато човекът или животното умре, умира душата. Библията потвърждава това. (Езекиил 18:4)

Но някой може да каже, че има много хора, които разказват, че са общували с мъртвите, чували са гласовете им или дори са ги виждали. Такива разкази са разпространени в много части на света. Те вдъхват надежда на опечалените роднини или близки приятели, подтиквайки мнозина да се обърнат към медиуми, които твърдят, че могат да осъществят връзка с мъртвите.

Дали подобни разкази са верни? Ако е така, не противоречат ли на основаните на Библията твърдения, посочени по–горе? Исус Христос казал, че Божието Слово е истина. (Йоан 17:17) Истината не си противоречи. В Библията има ясни напътствия как да гледаме на твърденията, че мъртвите могат да помогнат на живите. В нея се разказва за един човек, който се опитал да получи помощ от мъртвите. Като прочетем внимателно това повествование, ще разберем истината по този въпрос.

Цар, който потърсил помощ от мъртвите

Цар Саул и воините му се намирали на бойното поле в северен Израил. Те били изправени срещу всяващата страх филистимска войска. Когато Саул видял стана на филистимците, ‘сърцето му силно се разтреперило’. По това време от царуването си той бил изоставил истинското поклонение. Затова молбите му към Йехова за помощ оставали без отговор. Къде Саул щял да потърси помощ? Божият пророк Самуил не бил жив. (1 Царе 28:3, 5, 6)

Саул се обърнал към една жена в Ен–дор, която викала духове. Той я помолил да ‘повика Самуил’ от мъртвите. Жената призовала духа на Самуил. Този „Самуил“ казал на Саул, че филистимците ще победят и че Саул и синовете му ще умрат в битката. (1 Царе 28:7–19) Дали това наистина бил завърналият се от мъртвите Самуил?

Помисли върху следното: Библията казва, че като умре, човекът „се връща в пръстта си“ и ‘мислите му изчезват’. (Псалм 146:4) И Саул, и Самуил знаели, че Бог осъжда допитването до хора, които викат духове. Нали самият Саул по–рано ръководел изчистването на земята от спиритизма! (Левит 19:31)

Помисли също и за това: Ако верният Самуил съществувал като дух, дали щял да наруши Божия закон и да си сътрудничи с някой медиум, за да говори със Саул? Йехова бил отказал да говори със Саул. Тогава дали един медиум можел да накара Всемогъщия Бог да разговаря със Саул чрез мъртвия Самуил? Не. Съвсем ясно е, че този „Самуил“ не бил верният пророк на Бога. Това бил един дух — зъл демон, който се представил за мъртвия Самуил.

Демоните са ангели, които в началото на човешката история се разбунтували срещу властта на Бога. (Битие 6:1–4; Юда 6) Те могат да наблюдават как живеят хората и знаят как всеки говори, изглежда и постъпва. Те силно желаят да прокарат идеята, че записаното в Библията не е вярно. Не е чудно, че Библията ни предупреждава да избягваме всякакъв контакт с тези духовни сили! (Второзаконие 18:10–12) Злите духове продължават да действат и днес.

Сега можем да разберем защо мнозина твърдят, че „чуват“ или „виждат“ умрелите си близки. Въпреки че тези духове понякога може да изглеждат приятелски настроени, това са злите духовни сили, които са решени да мамят хората. * (Ефесяни 6:12) Помисли също и за това, че Йехова е любещ Бог, който е загрижен за нас. Ако мъртвите живееха някъде и можеха да помогнат на приятелите и семейството си, нима нашият любещ Създател щеше да забрани общуването с тях и да го смята за нещо ‘отвратително’? Разбира се, че не! (1 Петър 5:7) Тогава откъде можем да получим надеждна помощ?

Истинска помощ за живите и мъртвите

От казаното дотук разбрахме, че мъртвите нямат силата да помагат на живите. Нещо повече, всякакви усилия да търсим помощта на мъртвите са не само безрезултатни, но и изключително опасни, тъй като са в нарушение на Божия закон и ни излагат на опасността да попаднем под влиянието на демоните.

Библията ни насочва към най–добрия Източник на помощ — нашият Създател, Йехова. Той може да ни избави от смъртта. (Псалм 33:19, 20) Той е готов да ни помага и ни дава истинска надежда, за разлика от фалшивата надежда, която дават хората, които викат духове.

Тамба, споменат в началото на статията, разбрал от личен опит разликата между фалшивата надежда, идваща от медиумите, и истината, идваща от Йехова. Медиумите твърдели, че ако не принесе жертва на умрелите си предци, ще се провали на изпита. Тамба бил започнал да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Той разбрал какво е истинското състояние на мъртвите и че зли сили се представят за умрелите му предци. Въпреки силния натиск от страна на майка му да потърси помощта на медиум, Тамба не се съгласил и ѝ казал: „Ако не взема изпита, ще се постарая повече следващата година.“

Какво станало? Той получил най–добрата оценка! Майка му била изумена. Загубила вяра в медиумите и повече не споменала за принасяне на жертви на предците. Тамба научил, че Йехова забранява ‘да се допитваме до мъртвите относно живите’. (Исаия 8:19) Изучаването на Библията му дало увереността, че ако намира радост в Божия закон, ще има успех във всичко, което прави. (Псалм 1:1–3)

Но какво да кажем за починалите ни близки? Има ли надежда за тях? Освен че помага на нас живите, Йехова е обещал да помогне на онези, които са в гроба. Обърни внимание какво казва пророк Исаия в 26 глава и 19 стих, след като описва колко безсилни са мъртвите: „Твоите мъртви ще оживеят. ... Събудете се и викайте от радост вие, които живеете в пръстта!“ По–нататък в пророчеството се казва, че „онези, които лежат безсилни в смъртта“, ще живеят отново.

Представи си само! Милиардите хора, които безпомощно спят в гроба, ще бъдат върнати към живот. Всъщност Библията разкрива, че Йехова ‘копнее’ да даде живот на мъртвите. (Йов 14:14, 15) Дали изглежда невъзможно тези обещания да се изпълнят? Тази надежда била толкова сигурна за Исус, че той казал за мъртвите, че са живи в очите на Йехова. (Лука 20:37, 38)

Искаш ли да имаш същата надежда? * Продължавай да приемаш точно познание от Библията. Като изучаваш, ще се убедиш, че Йехова може да помогне на живите и на мъртвите и че обещанията му са „верни и истинни“. (Откровение 21:4, 5)

[Бележки под линия]

^ абз. 2 Името е променено.

^ абз. 18 За повече информация по този въпрос виж брошурата „Духовете на мъртвите — могат ли те да ти помогнат, или да ти навредят? Дали наистина съществуват?“, издадена от Свидетелите на Йехова.

^ абз. 26 За повече информация относно обещанието на Библията за възкресение виж 7 глава от книгата „Какво в действителност учи Библията?“, издадена от Свидетелите на Йехова.

[Текст в блока на страница 19]

Съвсем естествено е да копнеем да видим близките си, които сме загубили в смъртта

[Снимка на страница 20]

Дали пророк Самуил се върнал от мъртвите и разговарял с цар Саул?