Подражавай на вярата им

Той останал лоялен при изпитания

ПЕТЪР наблюдавал разтревожено лицата на слушателите на Исус. Те били в синагогата в Капернаум. В този град се намирал домът на Петър. Тук, на брега на Галилейското езеро, той развивал риболовния си занаят. Тук живеели и много от неговите приятели, роднини и съдружници. Петър имал силното желание съгражданите му да изпитат вълнението, което той изпитал, когато научил за Божието Царство от най–великия учител. Но не това щяло да се случи.

Мнозина спрели да слушат Исус. Някои мърморели и оспорвали думите му. Но Петър се обезпокоил най–вече от реакцията на някои от учениците на Исус. По лицата им вече не било изписано щастието от това да научиш и разбереш нещо важно, нито вълнението и радостта от това да научиш истината. Сега те изглеждали смутени, дори огорчени. Някои се изказали, че думите на Исус са възмутителни. Те отказали да го слушат, напуснали синагогата и дори престанали да го следват.

Това бил труден момент за Петър и за другите апостоли. Той не схванал напълно значението на казаното от Исус през този ден. Без съмнение разбирал, че ако не бъдат обяснени, думите на Исус изглеждат обидни. Но какво щял да направи? Това не бил първият път, когато лоялността му към неговия Господар била поставена под изпитание, нито щял да бъде последният. Нека да разгледаме как вярата на Петър му помогнала да се справи с подобни предизвикателства и да остане лоялен.

Той останал лоялен, когато другите проявили нелоялност

Петър често бил изненадван от Исус. Неговият Господар многократно говорел и постъпвал по начин, който напълно се различавал от очакванията на хората. Точно предишния ден Исус чудодейно бил нахранил многохилядно множество. От своя страна, хората се опитали да го направят цар. Но той изненадал мнозина, като се оттеглил насаме и накарал учениците си да се качат в една лодка и да отплават към Капернаум. Докато учениците плавали през нощта, Исус отново ги изненадал, като започнал да ходи по бушуващото Галилейско езеро, давайки на Петър важен урок относно вярата. *

На сутринта те видели, че множествата ги били последвали. Но очевидно хората дошли, защото искали Исус отново да ги нахрани по чудодеен начин, а не защото били гладни за духовни истини. Исус ги  порицал поради материалистичната им нагласа. Обсъждането продължило в синагогата в Капернаум, където Исус отново постъпил обратно на очакванията на хората, опитвайки се да ги научи на важни, но трудни за разбиране истини.

Исус искал хората да не гледат на него като на източник на физическа храна, а като на духовна мярка от Бога — онзи, чиито живот и смърт като човек правят възможен за другите вечния живот. Затова той дал един пример, като сравнил себе си с манната, хлябът, който дошъл от небето в дните на Моисей. Когато някои възразили, той обяснил по ярък начин, че който иска да получи вечен живот, трябва да яде от плътта му и да пие от кръвта му. Точно тогава възраженията станали най–силни. Някои казали: „Какви възмутителни думи! Кой може да ги слуша?“ Много от учениците на Исус решили да престанат да го следват. * (Йоан 6:48–60, 66)

Какво щял да направи Петър? Той също трябва да е бил объркан от думите на Исус. Петър още не разбирал, че Исус трябва да умре, за да изпълни Божията воля. Дали щял да се изкуши да се присъедини към онези колебливи ученици, които изоставили Исус на този ден? Не, нещо важно различавало Петър от тези мъже. Какво било то?

Исус попитал апостолите си: „Да не би и вие да искате да си тръгнете?“ (Йоан 6:67) Той се обърнал към дванайсетте, но този, който отговорил, бил Петър. Често ставало така. Вероятно Петър бил най–възрастният от тях. Във всеки случай той бил най–прям. Изглежда Петър рядко се колебаел да споделя мислите си. В този момент в ума му били красивите и незабравими думи: „Господарю, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.“ (Йоан 6:68)

Нима тези думи не докосват сърцето ти? Вярата на Петър в Исус му помогнала да развие едно забележително качество — лоялност. Петър ясно разбирал, че нямало друг Спасител освен Исус и че той спасявал чрез думите си, или ученията за Божието Царство. Петър знаел, че дори някои неща да го объркват, нямало къде другаде да отиде, ако иска да се радва на Божието одобрение и да получи вечен живот.

Дали и ти изпитваш такива чувства? За съжаление много хора днес твърдят, че обичат Исус, но не остават лоялни към него при изпитания. За да бъдем наистина лоялни към Христос, трябва да гледаме на неговите учения така, както гледал Петър на тях. Необходимо е да ги изучаваме, да разберем значението им и да живеем според тях дори когато се различават от очакванията ни или от личните ни предпочитания. Единствено ако останем лоялни, можем да се надяваме да получим вечния живот, който Исус иска за нас.

 Той останал лоялен, когато бил поправен

Не след дълго заедно с апостолите си и някои ученици Исус се отправил на дълъг път на север. Понякога заснеженият връх на планината Ермон, разположена на северната граница на Обетованата земя, се виждал дори от сините води на Галилейското езеро. Вървейки по стръмния път, водещ към селата до Кесария Филипова, мъжете се приближавали до планината и тя изглеждала още по–висока. * В тази прекрасна обстановка с изглед към голяма част от Обетованата земя на юг Исус задал на учениците си един важен въпрос.

Той попитал: „Какво казват хората, кой съм аз?“ Можем да си представим как Петър среща проницателния поглед на Исус и усеща отново колко милостив и мъдър е неговият Господар. Исус се интересувал до какви изводи стигали хората от онова, което виждали и чували. Учениците отговорили на въпроса, като повторили някои разпространени погрешни мнения относно това кой е Исус. Но Исус искал да знае повече. Дали неговите най–близки последователи правели същата грешка? Той им задал въпроса: „А вие какво казвате, кой съм аз?“ (Лука 9:18–22)

Петър пак бързал да отговори. Той изразил смело и с ясни думи заключението, до което стигнали в сърцето си много от тях: „Ти си Христос, Синът на живия Бог.“ Можем да си представим усмивката на Исус, показваща неговото одобрение, докато сърдечно хвали Петър. Исус напомнил на Петър, че Йехова Бог, а не някой човек, е направил тази изключително важна истина разбираема за онези, които имат искрена вяра. Петър успял да разбере една велика истина, която Йехова вече бил разкрил — кой е дългоочакваният Месия, или Христос. (Матей 16:16, 17)

В древното пророчество този Христос е описан като камък, който строителите щели да отхвърлят. (Псалм 118:22; Лука 20:17) Имайки предвид подобни пророчества, Исус разкрил, че Йехова щял да основе сбор върху този камък, или скала, за който Петър вече разбрал кого представлява. * След това Исус поверил на Петър някои важни отговорности в този сбор. Но той не го издигнал над другите апостоли, както смятат някои, а му възложил задача. Исус му дал ‘ключовете на царството’. (Матей 16:19) Петър трябвало да отвори вратата към надеждата за живот в Божието Царство за три различни групи от хора — първо за юдеите, след това за самаряните и накрая за езичниците, или хората, които не били юдеи.

Но по–късно Исус казал, че от всекиго, на когото е дадено много, ще се изисква  много, и тези думи важели с пълна сила за Петър. (Лука 12:48) Исус разкрил още важни истини относно Месията — че му предстои да понесе страдания и да бъде убит в Йерусалим и че това със сигурност ще се изпълни. Тогава Петър се разтревожил. Той отвел Исус настрани и го укорил с думите: „Бъди добър към себе си, Господарю, такова нещо изобщо няма да ти се случи.“ (Матей 16:21, 22)

Несъмнено Петър имал добри подбуди, така че отговорът на Исус трябва да го е озадачил. Исус му обърнал гръб, погледнал останалите ученици, които вероятно мислели по същия начин, и казал: „Махни се от мене, Сатана! Ти си препятствие на пътя ми, защото не мислиш за това, което е Божие, а за това, което е човешко.“ (Матей 16:23; Марко 8:32, 33) Думите на Исус са от полза за всички нас. Много лесно можем да позволим на човешкото мислене да надделее над Божието. Ако допуснем това, дори и да имаме желанието да помогнем на някого, може несъзнателно да вършим волята на Сатана, а не на Бога. Но как откликнал Петър?

Без съмнение той знаел, че Исус не го нарича Сатана Дявола в буквален смисъл. Все пак Исус не говорел на Петър по начина, по който бил говорил на Сатана. Той казал на Сатана: „Махни се!“ А когато отговарял на Петър, използвал по–различни думи на езика на оригинала, които могат да бъдат предадени като: „Отиди зад мене.“ (Матей 4:10) Исус не отхвърлил този апостол, в когото виждал много добри качества, а просто поправил погрешното му мислене в този случай. Не е трудно да разберем, че Петър трябвало да не стои пред Господаря си като препятствие, а да застане зад него и да му бъде опора.

Дали Петър започнал да спори, да се ядосва или да се сърди? Съвсем не. Той смирено приел поправянето. По този начин още веднъж проявил лоялност. Всички последователи на Христос понякога се нуждаят от поправяне. Само ако смирено приемаме поправянето и извличаме поука от него, ще можем да се приближим до Исус Христос и неговия Баща, Йехова Бог. (Притчи 4:13)

Лоялността му била възнаградена

Не след дълго Исус отново казал нещо озадачаващо: „Казвам ви истината, че някои от тези, които стоят тук, изобщо няма да изпитат смърт, докато не видят как Човешкият син идва като цар.“ (Матей 16:28) Няма съмнение, че тези думи събудили любопитството на Петър. Какво имал предвид Исус? Може би Петър се чудел дали строгото поправяне, което получил, не означавало, че няма да бъде удостоен с тази чест.

Около една седмица по–късно Исус завел Яков, Йоан и Петър на „една висока планина“ — вероятно планината Ермон, която се намирала само на няколко километра. По всяка вероятност това станало през нощта, защото на тримата мъже много им се спяло. Но докато Исус се молел, станало нещо, което бързо прогонило желанието им за сън. (Матей 17:1; Лука 9:28, 29, 32)

Исус започнал да се преобразява пред очите им. Лицето му започнало да блести и да сияе като слънцето. Дрехите му също заблестели от белота. След това се появили двама мъже, единият представял Моисей, а другият Илия. Те разговаряли с Исус за „неговото заминаване, определено да стане в Йерусалим“ — явно за смъртта и възкресението му. Само колко ясно било, че Петър грешал, когато отрекъл, че Исус ще понесе страдания. (Лука 9:30, 31)

Петър се почувствал задължен да участва по някакъв начин в това забележително видение. Изглеждало, че Моисей и Илия си тръгвали от Исус, затова Петър казал: „Учителю, хубаво е, че сме тук, затова нека издигнем три шатъра — един за тебе, един за Моисей и един за Илия.“ Разбира се, мъжете от видението, представящи двама служители на Йехова, които отдавна били умрели, не се нуждаели от шатри. Всъщност Петър не съзнавал какво точно казва. Нима въпреки всичко не си привлечен към този мъж заради неговия ентусиазъм и добро сърце? (Лука 9:33)

 Същата нощ той, Яков и Йоан били възнаградени по още един начин. На планината се появил облак, който ги покрил. От него се чул глас — гласът на Йехова Бог! Той казал: „Това е моят Син, когото избрах. Него слушайте.“ Тогава видението свършило и те останали сами с Исус на планината. (Лука 9:34–36)

Какъв подарък било това видение за Петър и какъв подарък е за нас! Десетилетия по–късно той писал за честта, която имал през онази нощ да бъде един от ‘очевидците на неговото великолепие’, да види предобраз на Исус като славен небесен Цар. Това видение потвърдило много пророчества от Божието Слово и укрепило вярата на Петър за изпитанията, които му предстоели. (2 Петър 1:16–19) То може да въздейства по същия начин и на нас, ако като Петър останем лоялни на Господаря, когото Йехова е назначил над нас, като се учим от него, като приемаме порицание и поправяне от него и като смирено го следваме ден след ден.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 28]

 Кой е скалата?

„Аз ти казвам: ти си Петър. Върху тази скала ще изградя своя сбор.“ (Матей 16:18) Често се смята, че тези думи на Исус към неговия апостол Петър означават, че той щял да бъде основата на християнския сбор. Католическата църква учи, че Исус дал на Петър превъзходство над останалите апостоли, като всъщност го направил първия папа. В базиликата „Свети Петър“ в Рим Исусовите думи са изписани на латински от вътрешната страна на купола с букви, по–големи от човешки ръст.

Дали Исус имал предвид, че Петър щял да бъде скалата, върху която Исус щял да изгради своя сбор? Не. Нека разгледаме три причини, поради които можем да бъдем сигурни в това. Първо, другите апостоли също присъствали и те не разбрали думите на Исус по този начин. Ако Исус бил издигнал Петър над тях, защо те по–късно спорели многократно кой от тях е най–велик? (Марко 9:33–35; Лука 22:24–26) Второ, апостол Павел след време обяснил, че не Петър бил скалата, а Исус Христос. (1 Коринтяни 3:11; 10:4) Трето, десетилетия след това самият Петър показал, че не смята, че той е тази скала. Той писал, че Исус е дългоочакваният „крайъгълен камък на основата“, избран от Бога. (1 Петър 2:4–8)

Но въпреки това някои хора настояват, че тъй като името на Петър означава „скала“, Исус трябва да е имал предвид него. Всъщност името на Петър не е синоним на думата „скала“, използвана от Исус. Името на Петър буквално означава „скален къс“ и на оригиналния език е в мъжки род, а думата, предадена като „скала“, е в женски род. Как тогава да разбираме думите на Исус? Всъщност той казал на Петър: „Ти, когото нарекох Петър, или Скален къс, си разбрал кой в действителност е ‘скалата’, Христос, който ще служи за основа на християнския сбор.“ Каква чест имал Петър да помогне за разкриването на тази важна истина!

[Снимка на страници 24, 25]

Петър останал лоялен дори когато трябвало да бъде поправен

[Снимка на страница 26]

Лоялността на Петър била възнаградена с едно вълнуващо видение