Древните пътешествия отвъд Средиземно море

За хората днес пътуването със самолет от един континент до друг е нещо съвсем обикновено. Ще се изненадаш ли от факта, че дори в библейски времена хората пътували на дълги разстояния?

ОКОЛО хиляда години преди времето на Христос цар Соломон построил кораби, които заедно с корабите на царя на Тир плавали надалече и донасяли ценни стоки в Израил. (3 Царе 9:26–28; 10:22) През IX век пр.н.е. на средиземноморското пристанище Йопия в Израил пророк Йона се качил на кораб, пътуващ към Тарсис. * (Йона 1:3) През I век от н.е. апостол Павел пътувал от Кесария в Израил до град Потиоли (днес Поцуоли) в Неаполитанския залив в Италия. (Деяния 27:1; 28:13)

На историците е известно, че по времето на Павел търговци от Средиземноморието редовно пътували до Индия през Червено море и че към средата на II век някои били стигнали чак до Китай. * Какво обаче знаем за първите пътешествия на запад от Средиземно море?  Колко далече стигнали древните мореплаватели в тази посока?

Първите пътешествия на финикийците

Векове преди времето на Павел различни народи били основали търговски колонии на запад. Смята се, че финикийците, чиято родина била на територията на днешен Ливан, стигнали до Атлантическия океан към 1200 г. пр.н.е. През около 1100 г. пр.н.е. преминали Гибралтарския проток и основали град Гадир, днешният пристанищен град Кадис в Испания. Сред благата, които открили, били среброто, добивано там, и калаят, донасян от търговците, пътуващи по Атлантическия океан.

Гръцкият историк Херодот записал, че през VII век пр.н.е. египетският фараон Нехао събрал при Червено море флотилия от финикийски кораби с финикийски екипаж, като целта била да се направи пълна обиколка на Африка по посока от изток на запад.

Финикийците вече векове били изследвали крайбрежието на Африка. Но поради неблагоприятните ветрове и течения мореплавателите, които се отправяли на юг по атлантическото крайбрежие на континента, не стигали много далече. Според Херодот при новата експедиция финикийците тръгнали от Червено море надолу по източното крайбрежие на Африка и влезли в Индийския океан. След около половин година те слезли на брега, посели зърно и останали до времето на жетвата, след което отплавали. Херодот казва, че на третата година те завършили обиколката на континента, влезли в Средиземно море и се върнали в Египет.

В края на разказа си Херодот казва, че финикийците описали неща, на които не можел да повярва, например, че докато плавали покрай най–южната част на Африка, слънцето било от дясната им страна. За един грък от древността наистина било трудно да повярва на това. Хората, които винаги са живели на север от екватора, са свикнали да виждат слънцето на юг. Затова когато се движат на запад, слънцето е от лявата им страна. Но при нос Добра Надежда, разположен на юг от екватора, по пладне слънцето е на север, отдясно на някого, който се движи на запад.

Векове наред разказът на Херодот е бил обект на спорове сред историците. На мнозина може да им се струва невероятно моряците от това време да са успели да обиколят Африка. Но учените вярват, че фараонът Нехао е осъществил такава експедиция и че това пътуване е било възможно, като се имат предвид уменията и познанията на хората по онова време. Историкът Лайънел Касън казва: „Такова пътуване е напълно възможно. Няма причина екипаж от финикийци да не е могъл да го осъществи в посоченото от Херодот време и по описания от него начин.“ Доколко разказът на Херодот отговаря на действителността, не може да се каже със сигурност. Въпреки това той ни помага да добием представа за неуморните усилия да се пътува до все по–далечни непознати земи, и то толкова рано в историята.

Питий тръгва на север

Финикийците не били единственият средиземноморски народ от древността, който пътувал на запад към Атлантическия океан. Сред колониите, които гърците основали по Средиземноморието, била Масалия, днешният френски град Марсилия. Този град процъфтявал благодарение на търговията по суша и море. От Масалия търговците изпращали на север средиземноморско вино, зехтин и изделия от бронз, а оттам получавали необработени метали и кехлибар. Без съмнение жителите на Масалия се интересували откъде идват тези стоки. Затова през 320 г. пр.н.е. Питий от Масалия тръгнал към тези далечни северни земи.

След завръщането си Питий написал разказ за пътешествието си, озаглавен „По водите на океана“. Въпреки че  оригиналният гръцки текст на книгата му вече не съществува, той е цитиран от най–малко 18 писатели от древността. От тези цитати разбираме, че Питий внимателно описал моретата, приливите и отливите, географските особености и населението на местата, които посетил. Той също така използвал дължината на сянката, хвърляна от пръта на гномона (измервателен уред), за да изчисли ъгъла на издигане на слънцето по пладне, и така определял докъде на север е стигнал.

Питий се интересувал от науката, но едва ли научните изследвания били главната цел на пътешествието му. Учените предполагат, че то било поръчано и финансирано от търговци от Масалия, които изпратили Питий да открие морски път до тези далечни брегове, тъй като знаели, че там има кехлибар и калай. Докъде стигнал Питий?

До Бретан, Британия и по–далече

Изглежда Питий плавал покрай Иберийския полуостров, нагоре край бреговете на Галия и стигнал до Бретан, където слязъл на брега. Знаем това, тъй като едно от неговите изчисления на ъгъла на слънцето над хоризонта, вероятно направено на сушата, съответства на място в северен Бретан. *

Жителите на Бретан били опитни корабостроители и моряци, които търгували с Британия. Следващото място, на което Питий отишъл, бил полуостров Корнуъл в югозападната част на Британия, който бил богат на калай — важна съставка на бронза. Питий описва големината и почти триъгълната форма на Британия, което предполага, че е плавал около острова.

Макар че не можем да сме сигурни какъв бил точният маршрут на Питий, по всяка вероятност той минал между Британия и Ирландия и спрял на остров Мен, чиято географска ширина съответства на второто му изчисление на ъгъла на слънцето. Третото изчисление може да е било направено на остров Луис, който е част от Хебридските острови край западното крайбрежие на Шотландия. Вероятно оттам Питий продължил на север до Оркнейските острови, северно от Шотландия, защото според разказа му, цитиран от Плиний Стари, те били съставени от 40 острова.

Питий писал, че на шест дни път от Британия има земя, наречена Туле. Няколко  писатели от древността споменават, че Питий описал Туле като земя на среднощното слънце. Според думите на Питий след още един ден път човек стига там, където морето е „замръзнало“. Точното местоположение на Туле предизвиква много спорове. Някои казват, че тази земя е на Фарьорските острови, други — в Норвегия, а трети — в Исландия. Където и да се намирала Туле, древните писатели смятали, че тя е „най–северното познато място“.

Вероятно Питий се върнал в Британия почти по същия път, по който бил минал, и така завършил своята обиколка на този остров. Не знаем дали преди да се върне в Средиземно море, той продължил да изследва северното европейско крайбрежие. Във всеки случай Плиний Стари цитира Питий като авторитет по отношение на областите, богати на кехлибар. В древността той бил добиван в Ютланд, част от днешна Дания, както и на южния бряг на Балтийско море. Разбира се, Питий може да е научил за тези области на всяко пристанище в източна Британия, през което минал, но доколкото знаем, той не твърдял, че е бил там лично.

Следващият човек, за когото е известно, че плавал от Средиземно море до Британия и писал за това, бил Юлий Цезар. Той пристигнал в южната част на този остров през 55 г. пр.н.е. През 6 г. от н.е. други римски експедиции вече били стигнали до северен Ютланд.

Нови хоризонти

С пътуванията си финикийците и гърците допринесли за увеличаването на познанията по география не само за Средиземноморието и земите в Атлантическия океан, но и за най–южните части на Африка, както и за Арктика на север. Това било време на изследвания, търговия, откриване на нови хоризонти, пътувания на огромни разстояния, като в резултат на това възниквали нови идеи и познанието се увеличавало.

Запазените сведения за древните експедиции описват само малка част от пътешествията, завършени успешно от храбрите мореплаватели. Колко моряци обаче се завърнали, без да напишат нищо за местата, където са били? И колко са отплавали от родината си към далечни брегове, без да се завърнат? Тези въпроси остават без отговор. Все пак от всичко това можем да научим нещо за разпространението на християнството през I век. (Виж  блока горе.)

[Бележки под линия]

[Блок на страница 29]

 Добрата новина е „проповядвана сред цялото творение“

Около 60–61 г. апостол Павел писал, че добрата новина била „проповядвана сред цялото творение под небесата“. (Колосяни 1:23) Дали имал предвид, че християните вече били проповядвали в Индия, Далечния изток, Африка, Испания, Галия, Британия, района на Балтийско море и земята, която Питий нарекъл Туле? Едва ли. Но не можем да кажем това със сигурност.

Няма съмнение обаче, че добрата новина била разпространена надлъж и нашир. Например, юдеите и прозелитите, които приели християнството на Петдесетница през 33 г., занесли своята нова вяра до Партия, Елам, Мидия, Месопотамия, Арабия, Мала Азия, частите от Либия, които били при Киринея, както и до Рим — светът, който познавали онези, на които Павел пишел. (Деяния 2:5–11)

[Диаграма/Карта на страници 26, 27]

Херодот казва, че докато моряците плавали покрай най–южната част на Африка, слънцето било от дясната им страна

[Карта]

АФРИКА

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

ИНДИЙСКИ ОКЕАН

АТЛАНТИЧЕСКИ ОКЕАН

[Диаграма/Карта на страници 28, 29]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Пътешествието на гръцкия мореплавател Питий

[Карта]

Марсилия

ИБЕРИЙСКИ ПОЛУОСТРОВ

ИРЛАНДИЯ

ИСЛАНДИЯ

НОРВЕГИЯ

Северно море

БРИТАНИЯ

БРЕТАН

ИБЕРИЙСКИ ПОЛУОСТРОВ

СЕВЕРНОАФРИКАНСКО КРАЙБРЕЖИЕ

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

Марсилия