Трябва ли винаги да си честен?

ВСЕКИ е честен понякога, мнозина дори през повечето време. Но колко от онези, които познаваш, се стремят винаги да са честни?

Днес в много области на живота се наблюдава липса на честност. Въпреки това Божият възглед за честността е добре известен. Например повечето хора знаят какво гласи осмата от Десетте Божи заповеди: „Не кради!“ (Изход 20:15) Но мнозина смятат, че при определени обстоятелства кражбата и други форми на нечестността са оправдани. Нека обсъдим три случая, в които хората обикновено оправдават кражбата.

Дали бедността е оправдание за кражбата?

Един римски държавник веднъж казал: „Бедността е майка на престъплението.“ Ако някой е беден, може да смята, че има извинение да краде. Тези, които го видят да прави това, може да мислят по същия начин. Каква била гледната точка на Исус по този въпрос? Той се отнасял с голямо състрадание към нуждаещите се. В Библията се казва: „Той ги съжали.“ (Матей 9:36) Но Исус никога и при никакви обстоятелства не извинявал кражбата. Тогава какво трябва да прави един беден човек?

Бог изпитва състрадание към онези, които искрено се стараят да му се подчиняват, и ще благослови усилията им да си осигурят необходимото за живота. (Псалм 37:25) Библията обещава: „Йехова няма да позволи душата на праведния да гладува, а желанието на злите ще отхвърли.“ (Притчи 10:3) Могат ли бедните хора да имат доверие в тези думи? Викторин е убедена в това.

Викторин е вдовица, която има пет деца на училищна възраст, поради което не ѝ е лесно. Тя живее в развиваща се страна, където социалните помощи са ограничени. Хората прекарват ежедневието си вън от дома, където възможностите да се краде са много. Но Викторин не се изкушава да прави това. Тя се опитва да свърже двата края като честна продавачка. Защо полага усилия да е честна?

Тя казва: „Първо, вярвам, че Бог е честен и че ако му подражавам, той ще постъпва честно спрямо мене. Второ, децата ми могат да се научат на честност само ако виждат, че аз съм честна.“

 Как тогава се справя? Викторин споделя: „Имаме храна, дрехи и подслон. Вярно е, че се е случвало да моля приятели за помощ, например за да платя непредвидени медицински разходи. Но винаги съм получавала онова, от което се нуждая. Това е така, защото приятелите ми знаят, че съм честна относно обстоятелствата си и не се опитвам да получа повече, отколкото ми е необходимо.

Децата ми растат като честни хора. Неотдавна една съседка видя на масата вкъщи малко пари и ме попита дали не се притеснявам, че децата ще ги вземат. Трудно ѝ беше да ми повярва, когато ѝ казах, че те никога не биха постъпили така. Без да знам, тя решила да провери това. Незабелязано оставила две монети от по сто франка на място, където децата лесно да ги намерят. На следващия ден тя дойде и остана изумена, когато видя, че монетите са все още там. Да имам честни деца ми носи повече щастие от това да имам много материални притежания.“

„Всички го правят“

Кражбите на работното място са често срещани. Затова много хора казват: „Щом всички го правят, защо и аз да не го правя?“ От друга страна, Библията ни съветва: „Не следвай множеството в злите му замисли.“ (Изход 23:2) Виктоар се вслушала в тези думи. Дали си струвало?

Когато била 19–годишна, тя започнала работа във фабрика за производство на палмово масло. Не след дълго Виктоар забелязала, че четирийсетте жени, които работели там, изнасяли от фабриката палмови ядки, като ги криели в кошниците си. През почивните дни ги продавали, като печалбата им се равнявала на заплащането им за три–четири дни. Виктоар споделя: „Абсолютно всички го правеха. Очакваха това и от мене, но аз отказах, като заявих, че се стремя да живея честно. Те ми се подиграваха и ми казваха, че ще загубя много.

Един ден, когато си тръгвахме, неочаквано дойде началникът. Той претърси кошниците на всички и намери ядки във всяка от тях, но не и в моята. Провинилите се трябваше веднага да бъдат уволнени или да работят две седмици без заплащане. През тези две седмици жените се убедиха, че не аз загубих.“

„Щом съм го намерил, мое е“

Какво правиш, когато намериш нещо ценно, което някой е загубил? Много хора веднага приемат намереното за свое притежание и бързо отхвърлят всяка мисъл да го върнат. Те разсъждават, че щом са намерили нещо, то е тяхно. Някои смятат, че не вредят на никого, защото собственикът така или иначе се е примирил със загубата. Други казват, че не е тяхно задължение да търсят собственика — нещо, което може да изисква много усилия.

Как Бог гледа на това? Във Второзаконие 22:1–3 се казва, че ако някой намери нещо, не трябва да го задържа за себе си, а да го пази, ‘докато [собственикът] не го потърси. Тогава трябва да му го върне’. Ако човекът, който бил намерил загубеното, не кажел на другите, можел да бъде обвинен в кражба. (Изход 22:9) Дали този принцип е практичен днес? Кристин е убедена в това.

Кристин е директорка на частно училище. Една сряда тя получила месечната си заплата в брой. Както обикновено правят хората в Западна Африка, тя завила парите в кърпа и ги сложила в чантата си. След това спряла такси мотоциклет, с което отишла на едно събрание. Като пристигнала, потърсила в чантата си монети, за да плати на шофьора, и в тъмното кърпата с парите паднала незабелязано на земята.

След няколко минути 19–годишният Блез, който не бил от този район, минал по  същата улица. Той се бил уговорил да се срещне със свой приятел на същото събрание, на което отишла Кристин. Блез видял кърпата с парите, взел я и я сложил в джоба си. След събранието казал на приятеля си, че е намерил нещо отвън и че ако някой е загубил нещо, може да му се обади и да му каже какво е.

Когато Кристин се прибрала вкъщи, с ужас открила, че заплатата ѝ я няма. След една седмица споделила това на своята приятелка Жозефин, която ѝ казала, че един човек на събранието бил намерил нещо. Кристин се обадила на Блез и му обяснила каква сума пари е загубила. Когато той ѝ върнал заплатата, тя много се зарадвала. А Блез, при когото били парите през тази седмица, казал: „Много се радвам, че върнах тези пари. Нямаше да изпитам такава радост, ако ги бях задържал за себе си.“

Защо те се стремят винаги да са честни

Викторин, Виктоар и Блез живеят на различни места и не се познават, но имат нещо общо. Те са Свидетели на Йехова, които се придържат към онова, което казва Библията относно честността. Те очакват да се изпълни обещанието на Бога за един нов свят. „Според обещанието му очакваме нови небеса и нова земя, в които ще живее праведност.“ Всички хора, които ще живеят тогава, ще бъдат праведни и честни. (2 Петър 3:13)

Викторин знае, че финансовото ѝ положение няма да се подобри много, докато Бог не промени нещата. Въпреки това тя е богата в духовно отношение, а това не може да се купи с пари. Децата ѝ са честни и възпитани. Всяка неделя изпълнени с радост те говорят със съседите си за добротата на Бога и им обясняват, че той ще се погрижи за „всички, които го призовават в истина“, и ще пази „всички, които го обичат“. (Псалм 145:7, 18, 20)

След време Виктоар напуснала фабриката за палмово масло. Тя започнала своя търговия, като продавала на пазара гари (ястие от маниока). Нейната честност привличала много клиенти и скоро тя можела да си позволи да работи по–малко и да отделя повече време, за да говори на другите за възможността да живеят в един свят без нечестност. По–късно се оженила и днес двамата със съпруга ѝ служат като целодневни проповедници.

Кристин загубила парите си пред една Зала на Царството на Свидетелите на Йехова. Блез не познавал много от присъстващите на събранието, но знаел, че те са негови християнски братя и сестри, които се стремят винаги да са честни.

Колко от онези, които познаваш, искрено се стремят да са честни по всяко време? Представи си да се намираш сред 50, 100 или 200 души, които полагат такива усилия. Именно на това се радват Свидетелите на Йехова в своите Зали на Царството. Защо не отидеш там и не се запознаеш с тях?

[Текст в блока на страница 12]

„Да имам честни деца ми носи повече щастие от това да имам много материални притежания“ (ВИКТОРИН)

[Блок на страница 14]

Дали Притчи 6:30 оправдава кражбата?

В Притчи 6:30 се казва: „Не презират крадеца, ако открадне, за да насити душата си, когато е гладен.“ Дали тези думи оправдават кражбата? Не. Контекстът показва, че Бог държи крадеца отговорен за провинението му. В следващия стих се казва: „Но когато го хванат, той ще върне седмократно, ще даде всичко ценно, което има в дома си.“ (Притчи 6:31) Въпреки че онзи, който краде, защото е гладен, не бива съден толкова строго, колкото онзи, който краде от алчност или с намерението да навреди на някого, той все пак е длъжен да заплати за откраднатото. Всеки, който иска да има Божието одобрение, не трябва да краде при каквито и да било обстоятелства.