ДАЛИ се чувстваш като Джордж и Емили? Подобно на тях на много родители им е трудно да гледат как детето им се бори с някакъв проблем или е тъжно. Съвсем естествено е родителите да се опитат да защитят детето си. Но ситуации като описаните по–горе всъщност им дават възможност да помогнат на децата си да станат отговорни личности. Разбира се, начинът, по който ще подходят към едно 4–годишно дете или едно 13–годишно дете, ще бъде различен.

Истината е, че родителите няма да бъдат винаги до детето си, за да го предпазват от проблемите. Като порасне, детето ще остави баща си и майка си и „ще носи собствения си товар“ от отговорности. (Галатяни 6:5; Битие 2:24) За да подготвят децата си да се грижат сами за себе си, родителите трябва да си поставят за  цел да ги учат да не бъдат егоисти, да са загрижени за другите и да са отговорни личности. Това не е лесна задача.

За щастие родителите могат да подражават на Исус, който дал чудесен пример с отношението си към своите ученици. Вярно е, че Исус нямал деца, но той избрал учениците си и ги обучавал, така че да могат да вършат задачата си, когато вече няма да е с тях. (Матей 28:19, 20) Онова, което Исус постигнал, е подобно на онова, което се надяват да постигнат родителите — да помогнат на децата си да станат отговорни личности. Да разгледаме три начина, по които родителите могат да подражават на примера на Исус.

Към края на живота си Исус казал на своите ученици: „Дадох ви пример — каквото аз направих за вас, това и вие трябва да правите.“ (Йоан 13:15) По подобен начин родителите трябва да обясняват на децата си и да им показват чрез примера си какво означава да си отговорна личност.

Запитай се: „Дали говоря положително за отговорностите, които имам? Дали говоря за удовлетворението, което изпитвам от работата за другите? Дали често се оплаквам и се сравнявам с онези, чийто живот изглежда по–лесен от моя?“

Разбира се, никой не е съвършен. Понякога всеки от нас може да се чувства много натоварен. Но със своя пример можеш по най–добрия начин да помогнеш на детето си да разбере колко е важно да бъде отговорна личност.

Исус признал, че щяло да мине време, преди учениците му да са готови за задачите и отговорностите, които щял да им възложи. Веднъж той им казал: „Още много неща имам да ви казвам, но сега не сте в състояние да ги разберете.“ (Йоан 16:12) Исус не очаквал още в началото учениците да се справят сами, но отделил време, за да ги научи на много неща. Едва когато преценил, че са готови, Исус ги изпратил сами да вършат задачата, която им възложил.

По подобен начин родителите не бива да очакват децата им да поемат сериозни отговорности, преди да са готови за това. В зависимост от възрастта на децата родителите трябва да определят какви задачи са подходящи за тях. Например важно е да ги научат да са отговорни за личната си хигиена, за чистотата на стаята си, да бъдат точни и мъдро да разпределят парите си. Когато детето започне да ходи на училище, родителите могат да му помогнат да разбере, че то носи отговорността да подготвя домашните си.

Необходимо е родителите не само да възлагат задачи на детето си, но и да го подкрепят в усилията му да ги изпълни. Джордж, споменат по–рано, осъзнал, че една от причините, поради които синът му толкова недоволствал, когато трябвало да си прибере играчките, била, че това му изглеждало непосилно. Джордж казва: „Вместо да му крещя да си събере играчките, му показах лесен начин, по който да го направи.“

Какво точно направил Джордж? Той обяснява: „Най–напред определих точен час за събиране на играчките всяка вечер. След това направих план на действие и заедно подреждахме стаята. Превърнах задачата в игра, като се състезавахме кой ще свърши по–бързо. Скоро прибирането на играчките стана негов навик преди лягане. Обещах на Майкъл, че ако бързо изпълни задачата си, ще му прочитам още един разказ, преди да заспи. Но ако се бави, ще му чета по–малко.“

Като всеки добър учител Исус знаел, че най–добрият начин човек да научи нещо е чрез практиката. Например, когато сметнал, че бил подходящият момент, той изпратил учениците си ‘двама по двама пред себе си във всеки град и място, където той самият щял да отиде’. (Лука 10:1) Но той не ги оставил без напътствия. Преди да ги изпрати, им обяснил точно какво да направят. (Лука 10:2–12) Когато учениците се върнали и разказали за успеха, който постигнали, Исус ги похвалил и ги насърчил. (Лука 10:17–24) Той изразил както увереността си в техните способности, така и одобрението си.

Как реагираш, когато децата ти са изправени пред някакъв проблем? Опитваш ли се да ги защитиш от това, от което се страхуват, и да ги предпазиш от разочарованията и грешките? Инстинктивно може би искаш да защитиш детето си или да поемеш товара върху себе си.

Но помисли: Ако всеки път се втурваш да защитаваш детето си, какво ще означава това? Дали показваш, че му имаш доверие и вярваш в способностите му? Или показваш, че все още го смяташ за безпомощно дете, което трябва да разчита на тебе за всяко нещо?

Например как постъпила Емили, спомената по–рано, когато дъщеря ѝ имала проблем? Вместо да се намесва, тя решила да насърчи Джени сама да отиде при учителката. Заедно написали какви въпроси Джени може да зададе. След това обсъдили кога е най–подходящо да говори с учителката. Те дори се опитали да предвидят как може да протече разговорът. Емили казва: „Джени се престраши да говори с учителката си и тя я похвали за смелостта ѝ. Дъщеря ми се гордееше със себе си. И аз бях много горда с нея.“

Ако винаги предпазваш децата си от трудностите, можеш да им попречиш да се научат да се справят с предизвикателствата в живота. Вместо това им помогни да станат отговорни личности. Това е едно от най–ценните неща, на които можеш да ги научиш.