Апологетите — защитници на християнството или философи?

КРЪВОСМЕШЕНИЕ, убиване на деца, канибализъм — това били някои от абсурдните обвинения, повдигнати срещу християните през II век. Впоследствие се надигнала вълна от преследване и някои писатели, които били християни, се почувствали задължени да защитят своята вяра. Тези мъже, известни по–късно като апологети, си поставили за цел да докажат, че тяхната религия не е опасна, и да спечелят одобрението на римските власти и обществото. Това било рисковано начинание, защото империята и обществото можели да бъдат спечелени единствено чрез изпълняване на желанията им. Също така съществувала опасност това да предизвика още по–голямо преследване или християнството да бъде разводнено чрез допускането на компромиси. По какъв начин апологетите защитавали своята вяра? Какви доводи използвали? И какъв бил резултатът от техните усилия?

Апологетите и Римската империя

Апологетите били добре образовани мъже, които живели през II и началото на III век. Най–известните от тях били Юстин Мъченик, Климент Александрийски и Тертулиан. * Техните произведения били предназначени главно за езичниците и за римските власти. Те имали за цел да обяснят християнската вяра и включвали много цитати от Библията. Преди всичко апологетите били против преследвачите на християните. Те отхвърлили техните обвинения и представили християнството в положителна светлина.

Една от главните грижи на апологетите била да убедят политическите власти, че християните не са врагове на императора и империята. Тертулиан казал за императора, че е „назначен от нашия Бог“, а Атинагор защитил предаването на трона по наследство. По този начин те се намесили в политиката по онова време, като така пренебрегнали думите на Исус: „Моето царство не е част от този свят.“ (Йоан 18:36)

 Освен това апологетите заявили, че трябва да съществува единство между Римската империя и християнството. Според Мелитон те действали като едно цяло и допринасяли за добруването на империята. Анонимният писател на „Послание до Диогнет“ нарекъл християните душата, която ‘обединява света’. А Тертулиан писал, че християните се молели за благополучието на империята и за това краят на системата да бъде отложен за по–късно. В резултат идването на Божието Царство вече не изглеждало толкова необходимо. (Матей 6:9, 10)

„Християнството“ става философия

Философът Целс подигравателно описал християните като „работници, обущари, земеделци, най–неуките и невъзпитани хора“. Апологетите не могли да преглътнат тази подигравка и затова решили да се преборят с общественото мнение чрез една нова тактика. Макар че доскоро отхвърляли светската мъдрост, те прибегнали до нея, за да защитят „християнската“ кауза. Климент Александрийски например гледал на философията като на „истинска теология“. Въпреки че твърдял, че отхвърля езическата философия, Юстин първи използвал философския език и понятия, за да изрази „християнските“ идеи, и смятал това за „безопасно и полезно“.

Оттогава стратегията на апологетите била не да се противопоставят на философията, но да превърнат християнското мислене във философия, по–висша от тази на езичниците. Юстин писал: „По някои въпроси ние поучаваме същото като поетите и философите, които вие почитате, а по други въпроси нашите учения са по–съвършени и божествени.“ По този нов и привлекателен начин „християнските“ учения били представени като нещо установено и достойно за уважение. Апологетите подчертавали факта, че християнските книги са много по–стари от гръцките и че библейските пророци са живели по–рано от гръцките философи. Някои апологети дори твърдели, че философите са заимствали от писанията на пророците. Те стигнали дотам, че смятали Платон за ученик на Моисей.

Изопачаване на християнството

Тази нова стратегия довела до смесване на християнството с езическата философия. Гръцките богове били отъждествявани с библейски персонажи. Исус бил сравняван с Персей, а зачеването на Мария — със зачеването на неговата майка,  Даная, която също била смятана за девица.

Някои учения били доста променени. Например в Библията Исус е наречен „Словото“ (на гръцки „логос“), или Говорителя, на Бога. (Йоан 1:1–3, 14–18; Откровение 19:11–13) В самото начало това учение било изопачено от Юстин, който като философ използвал двете възможни значения на гръцката дума „логос“ — „слово“ и „разум“. Според него християните получили словото в лицето на самия Христос. Но „логос“, в смисъла на разум, можел да бъде открит във всички хора, включително и езичниците. Така той стигнал до заключението, че всички, които живеят в хармония с разума, са християни, дори и онези, които твърдят, че са атеисти, или са смятани за такива, като Сократ и някои други например.

Нещо повече, като измислили връзка между Исус, който бил тясно свързан с личността на Бога, и „логос“ от гръцката философия, апологетите, включително Тертулиан, поели по път, довел християнството до доктрината за Троицата. *

В Библията думата „душа“ се среща над 850 пъти, включително на 100 места в Гръцките писания. Тя се отнася главно за живо същество, което е смъртно — било то човек, или животно. (1 Коринтяни 15:45; Яков 5:20; Откровение 16:3) Но апологетите изопачили това библейско учение, като го свързали с идеята на Платон, че душата е нещо отделно от тялото и е невидима и безсмъртна. Минуций Феликс дори твърдял, че учението за възкресението произлиза от учението на Питагор за преселението на душата. Само колко много се отклонили от ученията на Библията!

Погрешно решение

Някои апологети предвидили опасността, че философията може да навреди на християнската вяра. Но въпреки че критикували философите, те харесвали техния интелектуален подход. Тациан например укорил философите, че не са постигнали нищо добро, но в същото време нарекъл християнската религия „нашата философия“ и се отдал на философски разсъждения. Тертулиан от една страна омаловажил влиянието на езическата философия върху християнското мислене, но от друга страна заявил, че иска да следва стъпките на „философа и мъченика Юстин и на Милтиад, софистът на църквите“, както и на други. Атинагор се нарекъл „християнският философ от Атина“. А що се отнася до Климент, той твърдял, че „християнинът може разумно да използва философията като източник на мъдрост и средство за защита на вярата“.

Какъвто и успех да са постигнали в защитаването на своята вяра, апологетите без съмнение допуснали сериозни грешки. Защо можем да кажем това? Апостол Павел напомнил на християните, че сред духовните оръжия, с които разполагат, няма по–мощно оръжие от „словото на Бога“, което „е живо и оказва силно въздействие“. Павел обяснил, че с негова помощ „побеждаваме всякакви разсъждения и всяко нещо, което високомерно се издига срещу познанието за Бога“. (Евреи 4:12; 2 Коринтяни 10:4, 5; Ефесяни 6:17)

 В нощта преди да бъде убит, Исус казал на своите ученици: „Не се бойте! Аз победих света.“ (Йоан 16:33) Изпитанията и страданията, които преживял в света, не разколебали вярата и лоялността му към неговия Баща. По подобен начин апостол Йоан, който живял най–дълго от апостолите, писал: „Това, с което побеждаваме света — нашата победа, — е нашата вяра.“ (1 Йоан 5:4) Въпреки че искали да защитят християнската вяра, апологетите взели погрешно решение, като възприели идеите и подхода на светската философия. По този начин те се оставили да бъдат измамени от човешките философии и позволили на света да победи тях и тяхното християнство. Следователно вместо да бъдат поддръжници и защитници на истинската християнска вяра, апологетите на ранната християнска църква, вероятно неволно, попаднали в капана на Сатана, който „се преправя на ангел на светлината“. (2 Коринтяни 11:14)

Духовниците и теолозите на църквите днес до голяма степен вървят по същия път. Вместо да защитават истинското християнство, като използват Божието Слово, те често пренебрегват Библията и основават ученията си на светската философия, за да спечелят одобрението на обществото и управляващите. Те не предупреждават хората за опасностите от следването на небиблейското поведение на света, а са станали учители, които „гъделичкат слуха“ на слушателите си, стремейки се да привлекат повече привърженици. (2 Тимотей 4:3) За съжаление, подобно на апологетите, тези учители пренебрегват предупреждението на апостол Павел: „Внимавайте да не би някой да ви отвлече като плячка чрез философията и празната измама, основани на човешките обичаи, според принципите на този свят, а не според Христос.“ Също така Библията ни напомня, че „техният край ще бъде според делата им“. (Колосяни 2:8; 2 Коринтяни 11:15)

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 31]

„Побеждаваме всякакви разсъждения и всяко нещо, което високомерно се издига срещу познанието за Бога.“ (2 КОРИНТЯНИ 10:5)

[Снимка на страница 28]

Според Юстин наподобяването на философията било „безопасно и полезно“

[Снимка на страница 29]

Климент гледал на философията като на „истинска теология“

[Снимка на страница 29]

Философските разсъждения на Тертулиан довели до възникването на доктрината за Троицата

[Снимка на страница 29]

Тациан нарекъл християнската религия „нашата философия“

[Снимка на страница 30]

Духовниците и теолозите днес вървят по пътя на апологетите

[Снимка на страница 31]

Апостол Павел предупредил относно философията и човешката измама

[Информация за източници на снимките на страница 29]

Климент: Historical Pictures Service; Тертулиан: © Bibliothèque nationale de France