Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Истината за греха

Истината за греха

Истината за греха

ДАЛИ един болен човек може да докаже, че няма температура, като счупи термометъра? Разбира се, че не! По подобен начин само защото мнозина отхвърлят Божията гледна точка за греха, това не означава, че той не съществува. От Божието Слово, Библията, можем да научим много по този въпрос. Какво точно казва Библията за греха?

Всички ние грешим

Преди около две хиляди години апостол Павел споделил, че се чувства безсилен, защото ‘не върши доброто, което иска, а върши злото, което не иска’. (Римляни 7:19) Ако сме честни, ще признаем, че се намираме в същото положение като Павел. Вероятно искаме да живеем според Десетте Божи заповеди или според други норми на поведение, но независимо дали ни харесва, или не, всички грешим. Ние не решаваме нарочно да нарушим някакъв принцип, но просто сме слаби. На какво се дължи това? Самият Павел обяснява: „Ако обаче върша онова, което не искам, не го върша вече аз, а грехът, който живее в мене.“ (Римляни 7:20)

Подобно на Павел всички хора притежават вродена слабост — доказателство за наследения грях и несъвършенството. Апостол Павел казва: „Всички съгрешиха и не достигат славата на Бога.“ По–нататък той обяснява причината за това: „Чрез един човек [Адам] грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички съгрешиха.“ (Римляни 3:23; 5:12)

Много хора отхвърлят идеята, че прегрешението на нашите прародители ни е отдалечило от Бога и ни е отнело първоначалното съвършенство, но именно това научаваме от Библията. Като цитирал от първите глави на книгата Битие, Исус показал, че вярва в разказа за Адам и Ева. (Битие 1:27; 2:24; 5:2; Матей 19:1–5)

Едно от основните учения на Библията е, че Исус дошъл на земята да откупи от грешното им състояние онези, които вярват в него. (Йоан 3:16) Бъдещият живот на всеки човек зависи от това дали ще приеме средството, чрез което Йехова ще ни избави от положението, в което се намираме и върху което нямаме контрол. Но ако нямаме точна представа за гледната точка на Бога относно греха, няма да можем да оценим мерките, които той е взел да ни спаси от него.

Защо била необходима жертвата на Исус?

Йехова създал първия човек с възможността да живее вечно. Адам щял да загуби тази чудесна възможност единствено ако се разбунтува срещу Бога. Той направил точно това и станал грешен. (Битие 2:15–17; 3:6) Той постъпил по начин, който бил в противоречие с Божията воля, загубил съвършенството си и развалил взаимоотношенията си с Бога. Тъй като извършил грях, като престъпил Божия закон, той започнал да остарява и накрая умрял. За съжаление всички ние, като потомци на Адам, се раждаме грешни и умираме. Каква е причината?

Ясно е, че несъвършените родители не могат да имат съвършени деца. Всички потомци на Адам се раждат грешни, а както отбелязва апостол Павел, „заплатата на греха е смърт“. (Римляни 6:23) Но втората част на този стих ни дава надежда. Там се казва: „Божият дар е вечен живот чрез Христос Исус, нашият Господар.“ Следователно чрез жертвената смърт на Исус послушните и признателни хора могат да бъдат избавени от последствията от греха, който Адам извършил. * (Матей 20:28; 1 Петър 1:18, 19) Как трябва да ни въздейства това?

„Любовта на Христос ни принуждава“

Под вдъхновение от Бога апостол Павел дал отговора на горния въпрос. Той писал следното: „Любовта на Христос ни принуждава, понеже разбрахме, че един човек умря за всички, ... и той умря за всички, така че живите да не живеят повече за себе си, а за онзи, който умря за тях и беше възкресен.“ (2 Коринтяни 5:14, 15) Ако един човек вярва, че жертвата на Исус може да го освободи от последствията от греха, и иска да покаже благодарността си за тази мярка, трябва да полага усилия да живее според Божията воля. За тази цел е необходимо да научи Божиите изисквания, да обучи съвестта си според библейските принципи и да приведе живота си в хармония с тях. (Йоан 17:3, 17)

Погрешните постъпки навреждат на взаимоотношенията ни с Йехова Бог. Когато цар Давид разбрал колко сериозни били греховете му — прелюбодейството с Витсавее и убийството на нейния съпруг, — без съмнение се срамувал от себе си. Но онова, което го притеснявало най–много, и то с основание, било, че греховете му обидили Бога. Разкайвайки се, той признал пред Йехова: „Против тебе, против тебе съгреших и извърших зло в твоите очи.“ (Псалм 51:4) По подобен начин, когато бил изкушаван да извърши блудство, Йосиф бил подтикнат от съвестта си да попита: „Как бих могъл да извърша такова голямо зло и да съгреша против Бога?“ (Битие 39:9)

Следователно грехът не е чувството на срам, което изпитваме, когато другите разберат, че сме извършили нещо лошо. Той не е просто задължението да отговаряме пред обществото, защото сме нарушили определена норма на поведение. Като престъпваме законите на Бога относно сексуалните отношения, честността, уважението, поклонението и т.н., нанасяме вреда на личните си взаимоотношения с него. Ако съзнателно вършим грях, се превръщаме във врагове на Бога. Колко е важно сериозно да се замислим за това! (1 Йоан 3:4, 8)

Тогава какво се промени с греха? Истината е, че нищо не се е променило. Хората просто започнаха да го наричат с други имена с надеждата, че така нещата няма да изглеждат толкова сериозни. Мнозина притъпяват или пренебрегват съвестта си. Онези, които искат да получат Божието одобрение, трябва да избягват това. Както разбрахме, грехът води не само до наранено самолюбие или срам, а до смърт. Грехът е въпрос на живот и смърт.

Утешително е да знаем, че благодарение на изкупителната стойност на жертвата на Исус, можем да получим прошка за греховете си, ако искрено се разкаем и престанем да ги вършим. Павел писал: „Щастливи са онези, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити. Щастлив е човекът, за чийто грях Йехова няма да държи сметка.“ (Римляни 4:7, 8)

[Бележка под линия]

^ абз. 10 За по–подробно обяснение на въпроса как жертвената смърт на Исус може да спаси послушните хора виж 47–54 страница от книгата „Какво в действителност учи Библията?“, издадена от Свидетелите на Йехова.

[Блок/Снимка на страница 10]

Обрат в теологията

За много католици учението за Лимбо, или преддверието на ада, винаги е било доста неясно. През последните десетилетия идеята за Лимбо започна постепенно да отмира и накрая това учение беше премахнато от католическия катехизис. През 2007 г. католическата църква официално подписа „смъртния акт“ на Лимбо в документ, съдържащ „причини, свързани с теологията и литургията, поради които може да се смята, че децата, които починат, без да са били покръстени, биват спасени и получават вечно щастие“. (Международна теологична комисия)

На какво се дължи този обрат в теологията? В общи линии той помогна на църквата да се освободи от това, което френският журналист Анри Тенк нарича „обременяващо наследство, пазено от Средновековието до XX век от една манипулираща църква, която използвала учението за Лимбо да принуждава родителите да покръстват децата си, колкото е възможно по–рано“. Но премахването на учението за Лимбо повдига други въпроси.

Учение, основано на Библията или на традицията? Учението за Лимбо възникнало през XII век след теологични спорове, свързани с учението за чистилището. Тъй като учела, че душата продължава да живее след смъртта, католическата църква трябвало да намери място за душите на децата. Те не можели да отидат на небето, защото не били покръстени, но и не заслужавали да отидат в ада. Така се зародила идеята за Лимбо.

Библията обаче не учи, че душата продължава да живее след смъртта. Вместо това в нея ясно се казва, че човешката душа не е безсмъртна и че душата, която греши, може да бъде „унищожена“ и да „умре“. (Деяния 3:23; Езекиил 18:4) След като душата умира, тогава място като Лимбо не може да съществува. Освен това Библията говори за смъртта като за състояние на безсъзнание, подобно на съня. (Еклисиаст 9:5, 10; Йоан 11:11–14)

В Библията се обяснява, че Бог смята за свети малките деца на родителите християни. (1 Коринтяни 7:14) Това нямаше да има смисъл, ако покръстването на децата беше необходимо за спасението им.

Учението за Лимбо обижда Бога и го описва като жесток тиранин, който наказва невинните, а не като любещ Баща, какъвто е в действителност. (Второзаконие 32:4; Матей 5:45; 1 Йоан 4:8) Не е учудващо, че това небиблейско учение винаги е звучало нелогично на искрените християни!

[Снимка на страница 9]

Животът според Божието Слово води до добри взаимоотношения с Бога и хората