Подражавай на вярата им

Тя изляла сърцето си пред Бога в молитва

АННА била заета с приготовленията за пътуването и се опитвала да не мисли за проблемите си. Това трябвало да бъде радостен период. Съпругът ѝ Елкана обикновено вземал цялото си семейство по време на годишните пътувания за поклонение до светия шатър в Сило. Йехова искал тези събития да носят радост. (Второзаконие 16:15) И несъмнено Анна още от детството си изпитвала наслада от тези празници. Но за нея през последните няколко години нещата се били променили.

Анна била благословена със съпруг, който я обичал. Елкана обаче имал и друга съпруга. Тя се казвала Фенина и явно била решена да направи живота на Анна нещастен. Фенина открила начин да направи дори тези годишни събития особено мъчителни за Анна. Какъв бил този начин? И което е още по–важно, как вярата на Анна в Йехова ѝ помогнала да се справи с положение, което често би изглеждало непоносимо? Ако се сблъскваш с предизвикателства, които ограбват радостта в живота ти, вероятно ще установиш, че разказът за Анна е много насърчителен.

„Защо е тъжно сърцето ти?“

Библията разкрива два сериозни проблема в живота на Анна. Тя имала малко влияние над първия и никакво влияние над втория. Първо, била част от полигамен брак, в който другата съпруга я мразела. Второ, била безплодна. Това положение е трудно за всяка съпруга, която копнее да има деца, но в дните и обществото, в които живеела Анна, то било източник на голяма тъга. Семействата се надявали да имат потомство, което да запази името на рода. Безплодието било смятано за голям срам и позор.

Анна можела да се справи с бремето си, ако не била Фенина. Полигамията никога не е била идеална ситуация. Съперничеството, кавгите и мъката били често срещани. Този обичай се различавал много от стандарта за моногамен брак, който Бог установил в Едемската градина. * (Битие 2:24) Библията обрисува полигамията с мрачни тонове, а описанието на изпълнения с горчивина живот в семейството на Елкана е един от основните елементи в тази картина.

Елкана обичал повече Анна. Според юдейската традиция той се оженил първо за нея, а след няколко години и за Фенина. Независимо дали това било така, или не, Фенина, която ревнувала силно заради Анна, намирала много начини да кара съперницата си да страда. Огромното предимство на Фенина имало връзка с нейната плодовитост. Тя раждала деца едно след друго и с всяко следващо се смятала за още по–важна. Вместо да съчувства на Анна и да я утешава, Фенина се възползвала от нейното слабо място. Библията казва, че тя постоянно дразнела Анна, „за да я измъчва“. (1 Царе 1:6) Действията на Фенина били преднамерени. Тя искала да наранява Анна и успявала.

 Най–изгодната възможност за Фенина изглежда идвала по време на годишното пътуване за поклонение до Сило. Елкана давал дялове от жертвите, принасяни на Йехова, на всяко от многото деца на Фенина — „на нейните синове и дъщери“. Бездетната Анна обаче получавала единствено своя дял. Тогава Фенина се държала толкова надменно с Анна и ѝ напомняла за нейното безплодие, че бедната жена плачела и дори губела апетита си. Елкана не можел да помогне, но забелязал, че любимата му Анна е тъжна и не яде, и затова искал да я утеши. Той я попитал: „Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е тъжно сърцето ти? Нима аз не съм по–скъп за тебе от десет синове?“ (1 Царе 1:4–8)

Похвално е, че Елкана забелязал, че тъгата на Анна е свързана с нейното безплодие. И тя сигурно оценила неговите добронамерени усилия да я увери в любовта си. * Но Елкана не споменал нищо за злобата на Фенина, нито от разказа става ясно, че Анна му е казала за нея. Вероятно тя разбирала, че ако изобличи делата на Фенина, положението ѝ само щяло да се влоши. Дали Елкана наистина щял да промени нещата? Нима отношението на Фенина нямало да стане още по–лошо и нима децата и служителите на тази злобна жена нямало да последват примера ѝ? Анна само щяла да се чувства още по–нежелана в собствения си дом.

Независимо дали Елкана знаел всичко за дребнавите подли постъпки на Фенина, или не, нищо не било скрито от Йехова Бог. Неговото Слово разкрива цялата картина, като осигурява сериозно предупреждение за всекиго, който си позволява да върши дори привидно незначителни дела в израз на ревност и омраза. От друга страна, невинните и миролюбивите хора, подобно на Анна, могат да намерят утеха, като знаят, че Богът на справедливостта поправя всички неща в определеното от него време и по установения от него начин. (Второзаконие 32:4) Може би Анна знаела това, тъй като се обърнала към Йехова за помощ.

„Лицето ѝ вече не беше тъжно“

Още от ранни зори членовете на семейството били много заети. Всеки се приготвял за пътуването, дори и децата. За да стигне до Сило, това голямо семейство щяло да измине пеша повече от 30 километра през планинската област на Ефрем. * Щели да са им нужни един или два дни. Анна знаела как щяла да постъпва нейната съперница. Въпреки това тя не си останала вкъщи. Така Анна оставила ценен пример за всички поклонници на Бога до наши дни. В никакъв случай не е мъдро да позволяваме на лошото поведение на другите да ни пречи да се покланяме на Бога. Ако правим това, ще изпуснем благословиите, които ни помагат да издържаме.

След дълъг ден по криволичещите планински пътища голямото семейство най–накрая наближило Сило. Градът бил разположен на един хълм, заобиколен от по–високи хълмове. По пътя вероятно Анна мислела много за онова, което щяла да каже на Йехова в молитва. Щом пристигнали, всички седнали да се хранят заедно. Още при първа възможност Анна се отделила от останалите и отишла до шатъра на Йехова. Първосвещеникът Илий бил там и седял близо до входа на храма. Но Анна мислела главно за своя Бог. Тук, при светия шатър, тя била сигурна, че ще бъде чута. Дори и никой друг да не можел да разбере напълно състоянието ѝ, нейният небесен Баща можел да направи това. Поради силната мъка, която изпитвала, тя започнала да плаче.

Обляна в сълзи, Анна говорела в сърцето си на Йехова. Устните ѝ потрепвали,  докато тя мислено подбирала думите, с които да изрази болката си. Анна се молела дълго, изливайки сърцето си пред своя Баща. Но тя не просто умолявала Бога да изпълни отчаяното ѝ желание да има деца. Не искала само да получи благословии от Бога, но и да направи за него каквото може. Затова дала обет, като казала, че ако роди син, ще го посвети за служба на Йехова през целия му живот. (1 Царе 1:9–11)

Така Анна оставила пример за всички Божии служители по отношение на молитвата. Йехова любещо ги кани да се обръщат открито към него, без колебание, като споделят притесненията си, подобно на дете, което се доверява на своя любещ родител. (Псалм 62:8; 1 Солунци 5:17) Апостол Петър бил вдъхновен от Йехова да напише следните утешителни думи относно молитвата: „Прехвърлете всички свои грижи на него, защото той е загрижен за вас.“ (1 Петър 5:7)

Хората обаче не проявяват толкова разбиране и състрадание, колкото Йехова. Докато плачела и се молела, Анна се сепнала от един глас. Това бил гласът на Илий, първосвещеникът, който я бил наблюдавал. Той казал: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното, което си изпила!“ Илий бил забелязал потрепващите устни, плача и тежкото емоционално състояние на Анна. Вместо да попита какво не е наред, той прибързано направил заключението, че тя е пияна. (1 Царе 1:12–14)

Колко ли наранена се почувствала Анна в този труден момент поради неоснователното обвинение, изречено от човек, който заемал такава уважавана позиция! Въпреки това тя и в този случай оставила ценен пример на вяра. Анна не позволила на несъвършенството на някой човек да попречи на поклонението ѝ на Йехова. Тя отговорила с уважение на Илий и обяснила в какво положение се намира. Той явно разбрал, че е сгрешил, и казал с по–мек тон: „Върви си с мир и нека Богът на Израил да изпълни молбата, която си отправила към него!“ (1 Царе 1:15–17)

Какво влияние оказало на Анна това, че изляла сърцето си пред Йехова и му се поклонила при светия шатър? В повествованието четем: „След това си отиде и яде, и лицето ѝ вече не беше тъжно.“ (1 Царе 1:18) Анна почувствала облекчение. Образно казано, тя прехвърлила емоционалното си бреме върху рамене, далеч по–широки и по–силни от нейните, раменете на нейния небесен Баща. (Псалм 55:22) Има ли проблем, който да е твърде тежък за него? Не — нито тогава, нито сега, нито когато и да било!

Ако някога се почувстваме обременени, съкрушени и обзети от тъга, ще бъде добре да последваме примера на Анна и да говорим открито пред Бога, когото Библията нарича „онзи, който слуша молитви“. (Псалм 65:2) Като правим това с вяра, и ние ще усетим, че тъгата бива заменена от „мира от Бога, който превъзхожда всяка мисъл“. (Филипяни 4:6, 7)

 „Няма друга скала като нашия Бог“

На следващата сутрин Анна се върнала при светия шатър заедно с Елкана. Тя навярно му била казала за своята молба и обещание, понеже според Моисеевия закон съпругът имал правото да отмени обет, даден от съпругата му без негово съгласие. (Числа 30:10–15) Но този верен  мъж не постъпил така. Вместо това двамата с Анна се поклонили на Йехова при светия шатър, преди да тръгнат обратно към дома си.

Кога точно Фенина разбрала, че е загубила силата си да разстройва Анна? Повествованието не отговаря на този въпрос, но думите „лицето ѝ вече не беше тъжно“ показват, че оттогава нататък настроението на Анна се подобрило. Така или иначе обаче Фенина скоро осъзнала, че злобното ѝ поведение не дава резултат. В Библията нейното име не е споменато повече.

С течение на месеците вътрешният мир на Анна прераснал в безкрайно щастие. Тя била бременна! Въпреки радостта си, Анна дори и за миг не забравила откъде е дошла тази благословия. Когато момчето се родило, тя го нарекла Самуил, което означава „Божието име“ и очевидно има връзка с призоваването на това име — нещо, което Анна била направила. През онази година тя не отишла с Елкана и семейството в Сило. Анна останала у дома с детето три години, докато не го отбила. След това събрала сили за деня, в който щяла да се раздели с любимия си син.

Раздялата нямало да бъде лесна. Разбира се, Анна знаела, че Самуил щял да бъде добре в Сило, като може би за него щели да се грижат някои от жените, които служели край светия шатър. И все пак той бил много малък, а коя майка не копнее да бъде с детето си? Въпреки това Анна и Елкана завели момчето, но не неохотно, а изпълнени с благодарност. Те принесли жертви в Божия дом и представили Самуил на Илий, като му припомнили обета, който била дала Анна години по–рано.

После Анна казала молитва, която Бог сметнал за достойна да бъде записана в неговото вдъхновено Слово. Когато четеш думите, намиращи се в 1 Царе 2:1–10, ще забележиш дълбочината на нейната вяра, изразена във всеки ред. Тя хвалела Йехова за чудесния начин, по който използва силата си — за неговата несравнима способност да смирява надменните, да благославя потиснатите, да отнема живот и да запазва живот. Анна хвалела своя Баща за неповторимата му святост, справедливост и вярност. С основание тя можела да каже: „Няма друга скала като нашия Бог.“ На Йехова може да се разчита напълно, той не се променя и е убежище за всички потиснати и угнетени, които се обръщат към него за помощ.

Несъмнено за малкия Самуил било привилегия да има майка, проявяваща толкова силна вяра в Йехова. Въпреки че докато растял, тя сигурно му е липсвала, той никога не се чувствал изоставен. Всяка година Анна ходела в Сило и носела малка горна дреха без ръкави за службата му в светия шатър. Всеки шев свидетелствал за нейната любов и грижа за сина ѝ. (1 Царе 2:19) Можем да си представим как тя облича момчето с новата дреха, как я приглажда, как го гледа с умиление и му говори нежно с насърчителни думи. Самуил бил благословен с такава майка, но и самият той израснал като благословия за своите родители и за целия Израил.

Що се отнася до Анна, тя също не била забравена. Йехова я благословил с плодовитост и тя родила на Елкана още пет деца. (1 Царе 2:21) Но може би най–голямата благословия за нея била връзката ѝ с нейния Баща Йехова, която с годините ставала все по–силна. Нека същото се случи и с тебе, като подражаваш на вярата на Анна.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 17]

Две забележителни молитви

Двете молитви на Анна, записани в 1 Царе 1:11 и 2:1–10, се отличават с редица забележителни характеристики. Да разгледаме само някои от тях:

▪ Анна отправила първата си молитва към „Йехова, Богът на небесните войнства“ и е първият човек, споменат в Библията, който използвал тази титла. Тя се среща общо 285 пъти в Библията и се отнася за Божието командване над огромната войска от духовни синове.

▪ Обърни внимание, че Анна казала втората молитва не когато бил роден синът ѝ, а когато двамата с Елкана го представили за служба на Бога в Сило. Следователно радостта на Анна не идвала от факта, че накарала съперницата си Фенина да замълчи, а от благословията на Йехова.

▪ Когато казала „Йехова издигна моя рог“, Анна може би имала предвид вола, силно товарно добиче, което има внушителни рога. Така тя всъщност казала: „Йехова, ти ме правиш силна!“ (1 Царе 2:1)

▪ Думите на Анна относно Божия „помазаник“ се смятат за пророчески. Този израз е същият като израза, превеждан като „месия“, и Анна е първият човек, споменат в Библията, който го използвал по отношение на един бъдещ помазан цар. (1 Царе 2:10)

▪ Около 1000 години по–късно майката на Исус, Мария, изразила чувства, подобни на чувствата на Анна, с думите, които изрекла за възхвала на Йехова. (Лука 1:46–55)

[Снимка на страница 16]

Анна била много тъжна поради своето безплодие, а Фенина правела всичко възможно да я накара да се чувства още по–зле

[Снимка на страници 16, 17]

Можеш ли да подражаваш на примера на Анна, като се молиш от сърце?

[Снимка на страница 17]

Въпреки че Илий я обвинил неоснователно, Анна не се обидила