Подражавай на вярата им

Той „продължаваше да расте в благоволението на Йехова“

САМУИЛ погледнал към събралото се множество. Този верен на Бога мъж, който десетилетия наред служел като пророк и съдия, бил свикал целия народ в Галгал. Било май или юни според съвременния календар. Сухият сезон бил започнал. Нивите били узрели за жетва. В този момент множеството притихнало. Дали Самуил щял да успее да докосне техните сърца?

Хората не осъзнавали колко сериозно било положението. Те искали да имат човешки цар, но не разбирали, че така проявявали голямо неуважение спрямо своя Бог, Йехова, и неговия пророк. По този начин те отхвърляли Царя, който вече имали, Йехова! Дали Самуил щял да ги подтикне да се разкаят?

Самуил започнал да говори. Той казал на множеството: „Аз остарях и побелях.“ Бялата му коса придавала тежест на думите му. После добавил: „Аз ви водих от младостта си до днес.“ (1 Царе 11:14, 15; 12:2) Въпреки че вече бил възрастен, Самуил не бил забравил времето, когато бил млад. Спомените за тези дни били все още живи в ума му. Благодарение на решенията, които бил взел като младеж, той се радвал на живот на вярна служба и отдаденост на своя Бог, Йехова.

През годините Самуил развивал и укрепвал вярата си в Бога, въпреки че бил заобиколен от безверни и нелоялни хора. В днешно време и ние сме изправени пред предизвикателството да развиваме вяра в Бога в свят, изпълнен с безверие и поквара. Нека разгледаме какво можем да научим от живота на Самуил, като започнем с ранното му детство.

„Момчето Самуил ... служеше пред Йехова“

Самуил имал необичайно детство. Малко след като бил отбит, на около четиригодишна възраст, той започнал да служи в светия шатър на Йехова в Сило, на повече от 30 километра от дома му в Рама. Родителите му, Елкана и Анна, го посветили на Йехова за специален вид служба — да бъде назирей през целия си живот. * Дали това означава, че Самуил бил изоставен от родителите си и лишен от тяхната обич?

Съвсем не! Елкана и Анна знаели, че в Сило имало кой да се грижи за техния син. Там бил първосвещеникът Илий, с когото Самуил работел отблизо. Също така имало и жени, които по организиран начин помагали във връзка с дейностите в светия шатър. (Изход 38:8)

Освен това Елкана и Анна никога не забравили първородния си син, когото много обичали и който се родил в отговор на техните молитви. Анна се била помолила на Бога за син, като обещала да посвети детето за свята служба на Бога. Всяка година когато посещавала Самуил, тя му носела нова горна дреха без ръкави, която ушивала специално за службата му в шатъра. Малкият Самуил със сигурност се радвал на посещенията на родителите си. Той извличал полза от любещото им насърчение и напътствията им, когато го учели каква  голяма привилегия е да служи на Йехова на това специално място.

Родителите днес могат да научат много от Елкана и Анна. Често в стремежа си да се грижат за материалните нужди на децата си те може да пренебрегват духовните им нужди. Но за родителите на Самуил духовните неща били най–важни и това оказало огромно влияние върху живота на сина им. (Притчи 22:6)

Можем да си представим как момчето растяло и се разхождало по хълмовете край Сило. Самуил гледал надолу към града и към долината, простираща се от едната му страна, и сърцето му вероятно се изпълвало с радост и гордост, когато погледът му се спирал върху шатъра на Йехова. Този шатър бил много свято място. * Той бил построен преди около 400 години под ръководството на самия Моисей и бил центърът на чистото поклонение на Йехова по това време.

Младият Самуил обичал живота в светия шатър. В повествованието, което след време написал, четем: „Момчето Самуил, облечено в ленен ефод с пояс, служеше пред Йехова.“ (1 Царе 2:18) Тази горна дреха без ръкави показвала, че Самуил помагал на свещениците в шатъра. Въпреки че не бил от племето на свещениците, в неговите задължения се включвало всяка сутрин да отваря вратите на шатъра и да помага на възрастния Илий. Колкото и Самуил да се радвал да служи в дома на Йехова, след време станало нещо, което силно обезпокоило сърцето му.

Неопетнен въпреки покварата около него

Още като младеж Самуил станал свидетел на много зли дела и поквара. Илий имал двама синове, Офни и Финеес. В повествованието на Самуил за тях се казва: „Синовете на Илий бяха негодници. Те не зачитаха Йехова.“ (1 Царе 2:12) Обърни внимание, че двете мисли в стиха са свързани. Офни и Финеес били „негодници“ — буквално „синове на безполезността“, — защото не проявявали уважение спрямо Йехова. Те не се съобразявали с неговите праведни стандарти и изисквания. Това била причината за всички останали грехове, които извършили.

Божият закон съдържал конкретни напътствия относно задълженията на свещениците и принасянето на жертвите в светия шатър. И имало защо! Тези жертви представяли уредбата на Бога за прошка на греховете, така че хората да бъдат чисти в неговите очи и да получат неговата благословия и ръководство. Но Офни и Финеес подтиквали свещениците да се отнасят към жертвите с голямо неуважение. *

Представи си колко обезпокоен бил младият Самуил от това, че такива нарушения на Закона оставали безнаказани. Колко ли много хора виждал — включително бедни и онеправдани — да идват в светия шатър с надеждата да намерят утеха и насърчение и да си тръгват разочаровани, наранени и унижени! И как ли се чувствал, когато научил, че Офни и Финеес не зачитали законите на Йехова относно моралната чистота, като имали сексуални отношения с жените, служещи при шатъра? (1 Царе 2:22) Вероятно той се надявал Илий да направи нещо по въпроса.

Илий бил човекът, който можел да поправи ситуацията. Като първосвещеник,  той бил отговорен за това, което ставало в светия шатър, а като баща, имал задължението да поправи синовете си. Те навреждали не само на себе си, а и на безброй други хора. Илий обаче се провалил и като баща, и като първосвещеник. Той само меко смъмрил синовете си. (1 Царе 2:23–25) Но те се нуждаели от строго порицание. Те вършели грехове, заслужаващи смърт!

Ситуацията толкова се влошила, че Йехова изпратил един пророк, чието име не се споменава, да съобщи на Илий Божията присъда. Йехова казал на Илий: „Оказваш по–голяма почит на синовете си, отколкото на мене.“ След това Бог предсказал, че злите синове на Илий ще умрат в един ден и че семейството на Илий ще понесе големи страдания и ще загуби привилегията да изпълнява свещеническата служба. Дали това строго предупреждение довело до промяна в семейството на Илий? В повествованието не се казва нищо подобно. (1 Царе 2:27 — 3:1)

Как цялата тази поквара повлияла на младия Самуил? В мрачната картина, описана в този разказ, от време на време се появяват лъчи светлина, когато се говори за напредъка на Самуил. Спомни си, че в 1 Царе 2:18 прочетохме, че Самуил вярно ‘служел пред Йехова’. Дори на тази ранна възраст той поставял службата на Бога на първо място в живота си. В 21 стих на същата глава четем нещо още по–насърчително: „Момчето Самуил продължаваше да расте в благоволението на Йехова.“ Докато растял, Самуил развивал все по–близки взаимоотношения със своя небесен Баща. Такова близко приятелство с Йехова е най–добрата защита срещу покварата.

Самуил лесно можел да си мисли, че щом първосвещеникът и неговите синове вършат грехове, то и той може да прави каквото си поиска. Но греховете на другите, дори на онези, които имат отговорни позиции, никога не бива да са извинение да нарушаваме Божиите принципи. Много млади християни днес подражават на Самуил и растат „в благоволението на Йехова“, въпреки че околните не винаги им дават добър пример.

Какъв бил резултатът от верността на Самуил? В Библията четем: „Момчето Самуил растеше и придобиваше одобрението както на Йехова, така и на хората.“ (1 Царе 2:26) Самуил се радвал на одобрението най–малкото на онези, чието мнение било важно за него. Самият Йехова ценял младия Самуил за това, че му служел вярно. От своя страна Самуил бил уверен, че неговият Бог щял да предприеме действия срещу злото, което се вършело в Сило, и вероятно се питал кога щяло да стане това.

„Говори, защото твоят служител слуша!“

Една нощ този въпрос получил отговор. Било много рано сутринта и навън било тъмно. Големият светилник в шатъра все още мъждукал. В тишината Самуил чул някой да го вика. Той помислил, че това е Илий, който вече бил много стар и почти сляп, и станал и изтичал при него. Можеш ли да си представиш как босото момче тича при Илий, за да разбере от какво се нуждае? Стоплящо сърцето е да видим как Самуил се отнася към Илий с уважение и внимание. Въпреки сериозните грешки, които бил допуснал, Илий все още бил първосвещеникът на Йехова. (1 Царе 3:2–5)

Самуил събудил Илий и му казал: „Ето ме, ти ме извика!“ Но Илий отрекъл това и казал на момчето да се върне в леглото си. Случилото се се повторило още два пъти и накрая Илий осъзнал какво всъщност става. По онова време Йехова рядко изпращал видения или пророчески послания на народа и не е чудно защо. Но Илий разбрал, че Йехова отново говори — този път на това момче! Илий казал на Самуил да се върне в стаята си и му наредил какво да отговори. Самуил го послушал. Не след дълго той чул гласа да казва „Самуиле, Самуиле!“ и отговорил: „Говори, защото твоят служител слуша!“ (1 Царе 3:1, 5–10)

Най–накрая Йехова имал служител в Сило, който бил готов да го слуша. За Самуил  било важно да слуша Бога. А дали е така и за тебе? В днешно време не е нужно да чакаме да чуем свръхестествен глас през нощта. Ние винаги можем да чуем гласа на Йехова, като четем неговото Слово, Библията. Колкото повече слушаме Бога и откликваме на думите му, толкова повече вярата ни ще расте. Така било и със Самуил.

Тази нощ в Сило била изключително важен момент в живота на Самуил. Оттогава нататък той имал специални взаимоотношения с Йехова — станал негов пророк и говорител. Първоначално момчето се страхувало да предаде на Илий посланието на Йехова, защото то било последно напомняне, че пророчеството против семейството му скоро ще бъде изпълнено. Но Самуил събрал смелост да говори и Илий смирено приел Божията присъда. Не след дълго думите на Йехова се изпълнили. Израилтяните воювали срещу филистимците и Офний и Финеес загинали в един ден. А когато научил, че светият ковчег на Йехова е взет в плен, Илий умрял. (1 Царе 3:10–18; 4:1–18)

Самуил си създал име на верен пророк. В повествованието се казва, че ‘Йехова бил с него’ и не позволил нито едно пророчество, изречено от Самуил, да остане неизпълнено. (1 Царе 3:19)

„Самуил извика към Йехова“

Но дали израилтяните следвали ръководството на Самуил и били лоялни на Бога? Не. След време те решили, че не искат да бъдат напътствани от един обикновен пророк, а да бъдат като другите народи и да имат свой човешки цар. По нареждане на Йехова Самуил се съгласил с това искане. Но сега трябвало да каже на израилтяните колко сериозен бил техният грях. Те отхвърляли не някакъв човек, а самия Йехова! Именно затова Самуил свикал целия народ в Галгал.

 Нека се присъединим към него в този напрегнат момент, докато стои и говори пред народа в Галгал. Възрастният Самуил напомнил на израилтяните за вярната си служба на Бога. След това ‘извикал към Йехова’ да изпрати гръмотевици и дъжд. (1 Царе 12:17, 18)

Гръмотевична буря? През сухия сезон? Това било нечувано! Но дори и някой от народа да се съмнявал и да гледал с насмешка, това не траело дълго. Изведнъж небето притъмняло. Задухал силен вятър, който за миг опустошил житото в нивите. Чул се оглушителен тътен и започнало да вали. Как реагирал народът? В Библията четем: „Всички израилтяни бяха обзети от силен страх от Йехова и от Самуил.“ Най–накрая те осъзнали сериозността на своя грях. (1 Царе 12:18, 19)

Не Самуил, а неговият Бог, Йехова, докоснал сърцата на бунтовните израилтяни. От най–ранна възраст до дълбока старост Самуил проявявал силна вяра и Бог го възнаградил за това. Йехова не се е променил. И днес той подкрепя онези, които подражават на вярата на Самуил.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 17]

Въпреки че се страхувал, Самуил съобщил на Илий присъдата на Йехова

[Снимка на страница 18]

Самуил се помолил с вяра и Йехова го послушал, като изпратил гръмотевична буря