МНОГО религии днес наблягат на някои подробности, свързани с молитвата, като например позата, думите и спазването на различни ритуали. Но Библията ни насърчава да не се съсредоточаваме върху тези подробности, а по–скоро да се замислим върху по–важната страна на въпроса „Как да се молим?“.

В Библията са записани примери на верни служители на Бога, които се молели на различни места и в различни пози. Те се молели наум или на глас, в зависимост от обстоятелствата. Те се молели, гледайки към небето, или с наведени глави. Те не използвали изображения, броеници или молитвеници като помощни средства, а се молели от сърце и със свои думи. Какво правело молитвите им приемливи за Бога?

Както беше споменато в предишната статия, тези верни мъже и жени отправяли молитвите си само към един Бог — Йехова. Но за да бъдат чути молитвите ни, е необходимо още нещо. В 1 Йоан 5:14 четем: „Ние имаме доверие в Бога, че каквото и да поискаме според волята му, той ни слуша.“ Следователно нашите молитви трябва да са в хармония с Божията воля. Какво означава това?

За да можем да се молим в хармония с Божията воля, най–напред трябва да знаем каква е тя. Именно затова изучаването на Библията е много важно. Но дали трябва да бъдем експерти в разбирането на Библията, за да бъдат молитвите ни чути? Не, Бог просто иска да знаем каква е волята му и да постъпваме според нея. (Матей 7:21–23) Необходимо е молитвите ни да бъдат в съгласие с онова, което научаваме.

С получаването на познание за Йехова и неговата воля придобиваме вяра — друго важно условие, за да бъдат молитвите ни чути. Исус казал: „Всичко, което с вяра поискате в молитва, ще получите.“ (Матей 21:22) Вярата не е лековерие. Да вярваш по–скоро означава да си убеден в неща, които макар и да не се виждат, са подкрепени от солидни доказателства. (Евреи 11:1) Библията съдържа изобилие от доказателства, че Йехова, когото не можем да видим, е реален, достоен за доверие и отговаря на молитвите на онези, които вярват в него. Освен това тя ни казва, че винаги можем да се молим за повече вяра и че Бог ни дава онова, от което се нуждаем. (Лука 17:5; Яков 1:17)

 Исус разкрил едно друго изискване за приемливите молитви, като казал: „Никой не идва при Бащата освен чрез мене.“ (Йоан 14:6) Следователно единствено посредством Исус можем да се обръщаме към нашия Баща, Йехова. Именно затова Исус казал на последователите си да се молят в негово име. (Йоан 14:13; 15:16) Това обаче не означава, че трябва да се молим на Исус. Ние се молим в името на Исус, като помним, че чрез него можем да се обръщаме към нашия съвършен и свят Баща.

Едни от най–близките ученици на Исус веднъж му казали: „Господарю, научи ни как да се молим.“ (Лука 11:1) Явно те не питали за такива основни характеристики на молитвата като обсъдените дотук. Те искали да знаят какво да съдържат молитвите им, или с други думи питали: „За какво трябва да се молим?“