ДАЛИ Бог чува всички молитви, независимо към кого са отправени? Много хора днес смятат, че това е така. Този възглед се харесва особено на онези, които подкрепят междуверското сътрудничество и вярват, че всички религии са приемливи за Бога въпреки различията между тях. Но възможно ли е това да не отговаря на истината?

Библията учи, че много молитви не са насочвани към когото трябва. По времето, когато била писана Библията, мнозина се молели на изображения. Но Бог многократно показвал, че не одобрява това. Например в Псалм 115:4–6 четем следното относно идолите: „Имат уши, но не чуват.“ Изводът е ясен. Защо да се молиш на бог, който не може да те чуе?

Един вълнуващ разказ, записан в Библията, хвърля повече светлина по този въпрос. Пророк Илия отправил предизвикателство към пророците на Ваал — те да се помолят на своя бог и после той да се помоли на своя Бог. Илия твърдял, че истинският Бог ще отговори на молитвата, а фалшивият — не. Пророците на Ваал приели предизвикателството. Те се молели усърдно в продължение на часове, като викали с всичка сила, но без успех. В Библията се казва: „Нямаше ... нито отговор, нито знак, че някой ги чува.“ (3 Царе 18:29) А какво станало, когато Илия се помолил?

Бог веднага отговорил на молитвата на Илия, като изпратил огън от небето, който погълнал приноса му. Защо само молитвата на Илия получила отговор? От 3 Царе 18:36, 37 разбираме с какво неговата молитва била по–различна. Макар че била много кратка, съдържала само около 30 думи на еврейски, в нея Илия три пъти се обърнал към Бога с неговото лично име, Йехова.

Ваал, чието име означава „собственик“ или „господар“, бил главният бог на ханаанците, като много градове имали свой бог с това име. Името „Йехова“ обаче е уникално и принадлежи само на една личност в цялата вселена. Този Бог казал на своя народ: „Аз съм Йехова. Това е моето име и няма да дам славата си на другиго.“ (Исаия 42:8)

Дали и молитвата на Илия, и молитвата на пророците на Ваал била насочена към този, към когото трябва? Поклонението към Ваал покварявало хората със своята храмова проституция и принасянето на човешки жертви. За разлика от това поклонението към Йехова оказвало положително влияние на израилтяните, като ги освобождавало от подобни омърсяващи обичаи. Помисли върху следния пример: Ако искаш да изпратиш писмо на свой високоуважаван  приятел, дали ще го адресираш до някого, който има друго име и чиято репутация е в пълна противоположност с неговата? Разбира се, че не!

Ако се молиш на Йехова *, ти се молиш на Създателя, Бащата на човечеството. Пророк Исаия казал в молитва: „Ти, Йехова, си наш Баща.“ (Исаия 63:16) Именно този Баща имал предвид Исус, когато казал на последователите си: „Отивам при моя Баща и вашия Баща и при моя Бог и вашия Бог.“ (Йоан 20:17) Йехова е Бащата на Исус. Той е Богът, на когото Исус се молел и на когото учел последователите си да се молят. (Матей 6:9)

Дали Библията ни напътства да се молим на Исус, на Мария, на светците или на ангелите? Не. Тя ни насърчава да се молим само на Йехова. Да разгледаме две причини за това. Първо, молитвата е част от поклонението към Бога, а в Библията се казва, че то трябва да бъде отдавано единствено на Йехова. (Изход 20:5) Второ, Библията нарича Йехова „онзи, който слуша молитви“. (Псалм 65:2) Макар че щедро възлага на другите различни отговорности, той не е упълномощил никого да слуша нашите молитви към него. Бог обещава да прави това лично.

Следователно, ако искаш молитвите ти да бъдат чути от Бога, е много важно да помниш, че „всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен“. (Деяния 2:21) Но дали Йехова слуша всякакви молитви? Или има още нещо, което трябва да знаем, ако искаме молитвите ни да са приемливи за него?