Знаеш ли...

Какво имал предвид апостол Павел, когато казал, че носи по тялото си ‘белезите, обозначаващи, че е роб на Исус’? (Галатяни 6:17)

▪ Думите на апостол Павел можело да бъдат разбрани по различен начин от слушателите му през първи век. Например в миналото военнопленниците, крадците на вещи от храмовете и избягалите роби били белязвани с нажежено желязо. Такъв белег бил смятан за нещо опозоряващо.

Но на белезите не винаги се гледало с лошо око. В много народи от древността с поставянето на белег се показвала принадлежността към определено племе или религия. Според „Теологичен речник на Новия завет“ „сирийците се посвещавали на бог Адад и богиня Атаргатис, като си правели белег на китката или врата. ... А поклонниците на бог Дионис си поставяли белег във форма на бръшляново листо”.

Според много съвременни библейски учени Павел говорел за белезите от физическо насилие, които бил получил при различни случаи, докато извършвал мисионерската си дейност. (2 Коринтяни 11:23–27) Най–вероятно обаче Павел имал предвид, че не някакви буквални белези, а начинът му на живот показвал, че е истински християнин.

Дали градовете за убежище в древния Израил били места, където се укривали престъпници?

▪ В древността храмовете на някои езически народи служели за убежище на бегълци или престъпници. През Средновековието много манастири и църкви на т.нар. християнство били използвани със същата цел. Но законите, които съществували в градовете за убежище в древния Израил, не позволявали те да се превърнат в места, където се укриват престъпници.

Моисеевият закон постановявал градовете за убежище да служат за защита единствено на хора, които неумишлено са причинили смъртта на някого. (Второзаконие 19:4, 5) Неумишленият убиец можел да избяга в най–близкия град за убежище, далече от най–близкия родственик на жертвата, който в противен случай можел да отмъсти за пролятата кръв. Той трябвало да представи своя случай пред градските старейшини и след това бил съден в града, който имал правомощия над мястото, където било извършено убийството. Там той имал възможност да докаже своята невинност. Старейшините обсъждали отношенията между беглеца и жертвата и по–специално дали между тях е съществувала омраза. (Числа 35:20–24; Второзаконие 19:6, 7; Исус Навиев 20:4, 5)

Ако бъдел признат за невинен, беглецът трябвало да се върне в града за убежище и да не напуска пределите му. Тези градове не били затвори. Там беглецът работел и бил полезен член на обществото. След смъртта на първосвещеника той можел да напусне града без опасност за живота си. (Числа 35:6, 25–28)

[Карта на страница 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ГРАДОВЕ ЗА УБЕЖИЩЕ

1 КЕДЕС

2 ГОЛАН

3 РАМОТ–ГАЛААД

4 СИХЕМ

5 ВОСОР

6 ХЕВРОН

река Йордан