Дали Исус наистина е умрял на кръст?

„КРЪСТЪТ е свещен символ в християнството“, се казва в „Българска енциклопедия“ (БАН, издателство „Труд“). Много религиозни картини и произведения на изкуството изобразяват Исус разпънат на кръст. Защо кръстът заема толкова важно място в християнството? Дали Исус наистина е умрял на кръст?

Много хора мислят, че Библията казва точно това. Например в „Синодално издание на Библията“ четем, че докато Исус умирал, някои хора му се присмивали и предизвикателно му казвали: „Слез от кръста!“ (Матей 27:40, 42) Много други преводи на Библията предават тези думи по подобен начин. А в Марко 15:21, според „Библията, преработка „Верен“, 2000 г., се казва: „Накараха някой си Симон Киринееца ... да носи кръста Му.“ В тези стихове думата „кръст“ е превод на гръцката дума „ставро̀с“. Но има ли основания за това? Какво в действителност е значението на тази гръцка дума?

Дали „ставро̀с“ означава „кръст“?

Според специалиста по гръцки език У. Вайн думата „ставро̀с“ „преди всичко означава кол или стълб. На такива били приковавани престъпниците, получили смъртна присъда. Според своя произход както съществителното, така и глаголът ‘ставро̀о’ — завързвам, прикрепвам за стълб или кол, не бива да бъдат смесвани с църковния кръст, състоящ се от две греди“.

В „Императорски библейски речник“ се казва, че думата „ставро̀с“ „носи значението на стълб, греда или ограден кол, на който може да бъдат окачвани различни неща или който може да бъде използван за ограждането на определена площ“. В речника се казва още: „Изглежда дори за римляните думата ‘крукс’ (латинската дума, от която произлиза нашата дума ‘кръст’) първоначално е означавала отвесен стълб.“ Затова не е изненадващо, че в „Католическа енциклопедия“ четем: „Знаем със сигурност, че първоначално кръстът представлявал отвесен стълб със заострен връх.“

Библейските писатели използвали и друга гръцка дума „ксѝлон“, за да опишат средството, чрез което Исус бил убит. „Критически речник и конкорданс на Новия завет на английски и гръцки“ определя думата „ксѝлон“ като „парче дърво, дървен кол“. Същият речник добавя, че подобно на „ставро̀с“, „ксѝлон“ е „просто отвесен стълб или кол, на който римляните приковавали онези, за които се казвало, че са разпънати“.

В съгласие с това в Деяния 5:30, според „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г., четем: „Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте, като Го повесихте на дърво [‘ксѝлон’].“ Въпреки че предават „ставро̀с“ като „кръст“,  други преводи също превеждат „ксѝлон“ като „дърво“. В Деяния 13:29, според „Верен“, 2000 г., за Исус се казва следното: „Когато изпълниха всичко, което беше написано за Него, Го снеха от дървото [‘ксѝлон’] и Го положиха в гроб.“

Имайки предвид основното значение на гръцките думи „ставро̀с“ и „ксѝлон“, „Критически речник и конкорданс“, цитиран по–рано, обяснява: „И двете думи са в противоречие със съвременната представа за кръста, която сме възприели от картините.“ С други думи онова, което писателите на евангелията описват с думата „ставро̀с“, няма нищо общо с това, което хората днес наричат кръст. Затова съвсем подходящо „Превод на новия свят на Свещеното писание“ използва израза „мъченически стълб“ в Матей 27:40–42 и другите места, където се появява думата „ставро̀с“. По подобен начин „Пълна юдейска Библия“ използва израза „стълб за екзекуция“.

Произход на кръста

Но щом Библията не учи, че Исус е умрял на кръст, защо всички църкви, които твърдят, че следват Библията — католическа, протестантска и православна, — украсяват своите сгради с кръст и го използват като символ на своята вяра? Как кръстът е станал толкова разпространен символ?

Отговорът е, че кръстът е почитан не само от вярващи, които твърдят, че се придържат към Библията, но и от хора, които не я признават и чиято религия възникнала далеч преди т.нар. християнски църкви. Голям брой религиозни източници признават, че използването на кръста в различни форми датира много преди времето на Христос. Например в древни египетски йероглифи и рисунки на богове и богини често се вижда Т–образен кръст с кръг в горната част. Този кръст е наричан „ансата“, или кръст с дръжка, и е смятан за символ на живота. След време кръстът с тази форма бил възприет и широко използван от коптската и други църкви.

В „Католическа енциклопедия“ се обяснява, че „първоначалната форма на кръста вероятно е наподобявала така наречения ‘кръст гама’ (crux gammata), по–известен на учените и на специалистите по древна археология със санскритското име ‘свастика’“. Този знак бил разпространен сред индусите в Индия и будистите в Азия и все още може да бъде видян в украси и орнаменти по тези места.

Не е известно точно кога кръстът станал „християнски“ символ. В „Тълковен речник на думите от Новия завет“ на У. Вайн се казва: „До средата на трети век църквите вече били изоставили или изопачили определени учения на християнската вяра. За да се засили влиянието на  отстъпническата църковна система, езичниците били приемани в църквите, без от тях да се изисква обновление чрез вяра, и великодушно им било позволявано да запазят езическите си знаци и символи“, включително кръста.

Някои писатели основават предположенията си на твърдението, че по време на един военен поход през 312 г. император Константин, който се покланял на бога–слънце, получил видение на кръст на фона на слънцето с латинския надпис in hoc signo vinces („с този знак ще победиш“). След време „християнският“ знак, показан на рисунката, бил поставен върху знамената, щитовете и броните на неговите воини. Предполага се, че след този случай Константин приел християнството, макар че бил покръстен 25 години по–късно на смъртното си легло. Някои поставят под съмнение причините, поради които той направил това. В книгата „Нехристиянският кръст“ се казва, че „вместо да следва ученията на Исус Назарянина, той превърнал християнството в религия, която мислел, че поданиците му ще приемат по–лесно за католическа [универсална]“.

Оттогава насам се използват много разновидности на кръста. Например от „Илюстрован библейски речник“ разбираме, че така нареченият Антониев кръст „е с формата на буквата Т, като някои смятат, че е свързан със символа на [вавилонския] бог Тамуз — буквата тау“. Друга разновидност на кръста е Андреевият кръст, който е Х–образен. Най–често срещан е кръстът с две пресечени греди, като напречната е разположена по–ниско. Този кръст, наречен латински кръст, е погрешно „смятан за кръста, на който е умрял нашият Господар“.

В какво вярвали християните от първи век

Библията разкрива, че през първи век много от слушателите на Исус станали негови последователи и проявили вяра в изкупителната стойност на неговата смърт. В Библията се казва, че след като апостол Павел проповядвал на юдеите в Коринт, доказвайки, че Исус е Христос, ‘Крисп, председателят на синагогата, повярвал в Господаря, както и целият му дом. И много коринтяни, които чули посланието, повярвали и били покръстени’. (Деяния 18:5–8) Павел не въвел в тяхното поклонение някакъв религиозен символ или изображение, а им наредил ‘да бягат от идолопоклонството’ и от всички езически религиозни обичаи. (1 Коринтяни 10:14)

Историците и библейските учени не са намерили доказателства, че първите християни са използвали кръста. Интересно е да се отбележи, че в книгата „История на кръста“ се цитира един писател от края на XVII век, който задал следния въпрос: „Нима благословеният Исус би се радвал да види учениците си да почитат изображението на средството, с което била причинена смъртта му и на което [както се твърди] той търпеливо и невинно страдал, презирайки срама?“ Как би отговорил ти на този въпрос?

Бог не изисква хората, които му се покланят, да използват предмети или изображения. „Нима има съгласие между Божия храм и идолите?“ — попитал Павел. (2 Коринтяни 6:14–16) Никъде в Писанието не четем, че християнското поклонение трябва да включва употребата на предмети, наподобяващи оръжието, с което бил убит Исус. (Сравни Матей 15:3; Марко 7:13.)

Тогава какъв е белегът, по който могат да бъдат разпознати истинските християни? Това не е кръстът, нито някакъв друг символ, а любовта. Исус казал на своите последователи: „Нова заповед ви давам: да се обичате един другиго, както аз ви обичам, така и вие да се обичате един другиго. И всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ (Йоан 13:34, 35)

[Текст в блока на страница 19]

Онова, което писателите на евангелията описват, няма нищо общо с това, което хората днес наричат кръст

[Снимка на страница 18]

Рисунка от XVII век, изобразяваща екзекуция на „ставро̀с“, от книгата „Де круце“ на Липсий

[Снимка на страница 19]

Египетски стенопис (ок. XIV век пр.н.е.) с кръста ансата, символ на живота

[Източник]

© DeA Picture Library/Art Resource NY

[Снимка на страница 19]

Кръст гама в Индуския храм Лакшми Нараян

[Информация за източника на снимката на страница 20]

From the book The Cross in Tradition History and Art (1897)