Знаеш ли...

За какви престъпления бил виновен Варава?

▪ И четирите евангелия споменават Варава, когото римският управител Понтий Пилат освободил вместо Исус. В тях той е описан като „известен на всички затворник“ и „разбойник“. (Матей 27:16; Йоан 18:40) Варава бил хвърлен в римски затвор в Йерусалим ‘заедно с бунтовниците, които по време на своя бунт били извършили убийство’. (Марко 15:7)

Въпреки че не разполагаме с доказателства от светски източници за това какви били престъпленията на Варава, фактът, че е споменат заедно с бунтовници, кара някои учени да смятат, че той е участвал в групи с подривна дейност, съществували в Израил през първи век. Историкът Йосиф Флавий отбелязва, че такива разбойнически банди били сред главните подстрекатели на обществените сблъсъци по онова време. Те твърдели, че се борят за справедливо отношение към потиснатите юдейски селяни. Бунтът против несправедливите според тях действия на римляните и на юдейската аристокрация достигнал епидемични размери в средата на първи век. По–късно разбойническите банди били основната част от юдейските войски, които през 66 г. преследвали бягащите от Юдея римляни.

„Вероятно Варава е принадлежал към една от тези банди селяни — се казва в „Анкър Байбъл Дикшънъри“. — Тези банди имали много привърженици сред обикновените хора, тъй като ограбвали богатите в Израил и създавали неприятности на римската власт.“

Кой в римско време бил наказван със смърт като тази на Исус?

▪ Римляните наказвали престъпниците и бунтовниците, като ги приковавали към дървен инструмент за мъчения и ги оставяли да умрат. Това било смятано за най–жестоката форма на смъртно наказание.

Според книгата „Палестина по времето на Исус“ това наказание „се извършвало публично и било унизително и болезнено, с цел да се всее страх в сърцето на всекиго, който би дръзнал да се опълчи срещу тогавашната власт“. Един римски писател от древността отбелязал следното относно екзекуцията на престъпници: „Били избирани най–оживените пътища, където най–много хора можели да видят [осъдения] и да бъдат сплашени.“

Йосиф Флавий посочва, че един военнопленник, заловен от войските на Тит по време на обсадата на Йерусалим през 70 г., бил убит по такъв начин пред градските стени, с цел да бъдат сплашени защитниците на града. Когато накрая градът бил превзет, много други били сполетени от същата участ.

Най–масовото такова наказание в историята било извършено след въстанието, водено от Спартак през 73–71 г. пр.н.е. Тогава 6000 роби и гладиатори били екзекутирани на пътя от Капуа за Рим.

[Снимка на страница 10]

„Дай ни варава“ от Шарл Мюле, 1878 г.