Опити за премахване на бедността

БОГАТИТЕ вече са сложили край на бедността — за себе си. Но опитите за премахване на бедността по целия свят засега остават без успех. Защо? Защото богатите като цяло не искат никой или нищо да им отнеме постигнатото. Царят на древния Израил Соломон бил вдъхновен от Бога да напише: „Ето, потисканите проливат сълзи, но няма утешител за тях. Силата е в ръцете на потисниците им.“ (Еклисиаст 4:1)

Могат ли хората с влияние и власт да променят обществото и да сложат край на бедността по целия свят? Цар Соломон писал още: „Всичко е суета и гонене на вятъра. Изкривеното не може да се изправи.“ (Еклисиаст 1:14, 15) Ако направим преглед на съвременните опити да се премахне бедността, ще се уверим в истинността на неговите думи.

Теории за всеобщо благополучие

Когато през XIX век няколко държави натрупали огромно богатство чрез търговия и производство, някои влиятелни личности обърнали сериозно внимание на проблема с бедността. Дали било възможно природните ресурси да бъдат разпределяни по–равномерно?

Мнозина се надявали, че социализмът и комунизмът ще установят международно безкласово общество, в което богатството ще бъде разпределяно справедливо. Разбира се, богатите били силно обезпокоени от подобни идеи. Но девизът „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“ ставал все по–популярен. Голям брой хора смятали, че ако всички държави приемат социализма, светът ще се превърне в утопия. Някои богати страни наистина приели елементи на социализма и установили „държави на благосъстоянието“, като обещавали да се грижат за гражданите си „от люлката до гроба“. Тези страни твърдели, че са премахнали животозастрашаващата бедност в своите предели.

Социализмът обаче никога не изпълнил целта си — постигането на неегоистично общество. Надеждата, че гражданите ще работят  за ползата на другите, вместо за себе си, останала неосъществена. По–заможните не желаели да издържат бедните, твърдейки че поради щедрата помощ от държавата някои от тях не били склонни да работят. Думите от Библията се оказват верни: „Няма праведен човек на земята, който прави само добро и никога не върши грях. ... Бог е направил хората праведни, но те следват многобройните си замисли.“ (Еклисиаст 7:20, 29)

Друга надежда била т.нар. Американска мечта — мечтата за място, където всеки, който работи усърдно, може да преуспее. Много държави приели политиката, която изглежда превърнала САЩ в богата страна — демокрация, свободно предприемачество и свободна търговия. Но не всички държави могли да повторят Американската мечта, защото богатството на Северна Америка не идвало единствено от политическата ѝ система. Важни фактори били изобилието от природни ресурси и лесният достъп до международни търговски пътища. Освен това световната икономическа система, основана на съревнованието, създава не само победители, които преуспяват, но и губещи, които страдат. Дали било възможно богатите държави да помогнат на по–бедните?

Планът „Маршал“

След Втората световна война Европа била опустошена и голяма част от населението ѝ било заплашено от глад. Американското правителство било обезпокоено от нарастващата популярност на социализма в Европа. Затова в продължение на четири години то отпускало огромни суми за възстановяването на промишлеността и земеделието на страните, които били готови да приемат политиката на САЩ. Тази Програма за възстановяване на Европа, позната като плана „Маршал“, била смятана за изключително успешна. В Западна Европа американското влияние нараснало, а животозастрашаващата бедност почти изчезнала. Дали това бил начинът да се премахне бедността по целия свят?

Успехът на плана „Маршал“ подтикнал американското правителство да предложи помощ на бедни страни по целия свят, за да развият своето земеделие, здравеопазване, образование и транспорт. Съединените щати признали, че главният им мотив е личен интерес. Други държави също се опитали да разширят своето влияние чрез предлагането на чуждестранна помощ. Шейсет години по–късно, след като били изразходвани многократно повече пари от изхарчените по плана „Маршал“, резултатите били разочароващи. Някои бедни държави, особено в Източна Азия, наистина постигнали забележителен напредък. Но в други части на света, макар че поради осигурената помощ умирали по–малко деца и повече от тях получавали образование, държавите останали изключително бедни.

Чуждестранната помощ не постига желания успех

Да помогнеш на бедни държави да се измъкнат от бедността, се оказало далеч по–трудно, отколкото да помогнеш на богати държави да се съвземат след война. Европа вече имала промишленост, търговия и транспорт. Икономиката ѝ просто трябвало да бъде възстановена. В бедните страни обаче, дори когато благодарение на чуждестранната помощ се строели пътища, училища и болници, хората продължавали да бъдат крайно бедни, защото липсвала промишленост, природни ресурси и достъп до търговски пътища.

Порочният кръг на бедността не може лесно да бъде прекъснат. Например болестите водят до бедност, а бедността води до болести. Недохранените деца може да бъдат  толкова увредени физически и умствено, че когато пораснат, да не са в състояние да се грижат за собствените си деца. Също така, когато богатите страни изпращат своя излишък от храна в бедните страни под формата на „помощи“, местните земеделци и търговци остават без работа, което задълбочава бедността. А отпускането на пари за правителствата на бедните страни води до друг порочен кръг — парите лесно могат да бъдат откраднати и това да доведе до корупция, а корупцията от своя страна води до повече бедност. Накратко казано, чуждестранната помощ не постига успех, защото не премахва основната причина за бедността.

Коренът на проблема

Крайната бедност е резултат от желанието на държави, правителства и отделни личности да защитят собствените си интереси. Например правителствата в развитите страни не смятат за най–важно да решат проблема с бедността по целия свят, защото са избрани по демократичен начин и трябва да се грижат предимно за интересите на своите избиратели. Те забраняват на земеделците в бедните страни да продават своята продукция в богатите страни, защото в противен случай земеделците в богатите страни ще останат без работа. Също така правителствата в богатите страни подпомагат своите земеделци, за да могат да продават по–бързо и в по–големи количества от земеделците в бедните страни.

Ясно е, че причината за бедността е в човека — склонността на отделни личности и правителства да защитават собствените си интереси. Библейският писател Соломон изразил тази мисъл по следния начин: „Човек владее над човека за негова вреда.“ (Еклисиаст 8:9)

Тогава има ли надежда да бъде сложен край на бедността? Възможно ли е някое правителство да промени хората?

[Блок на страница 6]

Закони за справяне с бедността

В миналото Йехова Бог дал на израилтяните заповеди, които, ако били спазвани, щели да ограничат бедността. Всяко семейство в Израил, с изключение на свещениците от племето на Леви, получило определена земя. Семейната земя била сигурно притежание, защото не можело да бъде продавана за постоянно. На всеки 50 години цялата земя се връщала на първоначалните собственици или на техните семейства. (Левит 25:10, 23) Ако някой продадял земята си, тъй като бил болен, мързелив или бил сполетян от бедствие, той можел да я получи отново през Юбилейната година, без да заплаща за нея. По този начин никое семейство нямало да бъде бедно в продължение на поколения.

Друга милостива уредба на Божия закон позволявала всеки, който бил изпаднал в затруднение, да продаде себе си в робство. Той получавал сумата предварително и така можел да плати дълговете си. Ако не се откупел до седмата година, той бил освобождаван, като получавал зърно и добитък, за да започне да обработва земята си. Освен това, ако някой беден израилтянин вземел назаем пари, Законът забранявал неговият събрат да му иска лихва. Също така хората трябвало да оставят краищата на нивите си неожънати, за да могат бедните да съберат останалото. Така не се налагало никой израилтянин да проси. (Второзаконие 15:1–14; Левит 23:22)

Историята обаче показва, че някои израилтяни, изпаднали в бедност. Каква била причината за това? Народът не спазвал Закона на Йехова. Впоследствие, както в повечето страни, някои хора станали богати земевладелци, а други загубили земята си и обеднели. Бедността се появила сред израилтяните, защото някои от тях пренебрегвали Божия закон и поставяли своите интереси пред тези на другите. (Матей 22:37–40)