Там, където границите са без значение

Свидетелите на Йехова са народ, за който границите не представляват пречка. Те полагат усилия да следват принципа, заложен в думите на Исус към неговите ученици: „Всички вие сте братя.“ (Матей 23:8) Това се вижда ясно на две от местата за поклонение на Свидетелите на Йехова — в Португалия и в Испания.

ОГРАДЕНИЯТ със защитни стени град Валенса, разположен в северната част на Португалия, бил основан в опасни времена. Край неговите стени тече река Миньо, която разделя Испания и Португалия. От другата страна на реката се намира испанският град Туй, чиято катедрала наподобява крепост. Главните укрепления на Туй и Валенса датират от XVII век, когато Испания и Португалия воювали помежду си.

През 1995 г. граничните пунктове и митническият контрол между тези две държави от Европейския съюз станаха част от миналото. Но за да бъдат обединени техните народи, е необходимо нещо повече, а именно промяна в ума и сърцето. Във Валенса има малка красива сграда, която показва как могат да бъдат преодолени границите между два народа. Тя е място за поклонение на Бога, Зала на Царството на Свидетелите на Йехова, в която се събират един испански и един португалски сбор.

Всичко започна през 2001 г., когато Свидетелите на Йехова в Туй се нуждаеха от нова Зала на Царството. Те трябваше да напуснат залата, която използваха под наем, а нямаха достатъчно средства за построяването на нова зала. Освен това не можеха да си позволят да наемат друга зала, тъй като сборът им не беше много голям. Затова Свидетелите на Йехова от този град попитаха своите португалски братя във Валенса дали може да използват тяхната зала, която се намира само на няколко километра от центъра на град Туй.

Едуардо Вила от испанския сбор в Туй си спомня: „Обсъдихме решението на едно събрание през декември 2001 г. Когато си тръгнах, осъзнах че Йехова е докоснал  сърцата на нашите португалски братя. Те бяха направили големи жертви, за да построят своята красива Зала на Царството и сега бяха готови да я споделят с нас. Това укрепи вярата ми.“

Америко Алмеида, Свидетел на Йехова от Португалия, който присъствал на същото събрание, разказва: „Съгласихме се да предоставим нашата Зала на Царството на испанските ни братя. Бяхме уверени, че Йехова ще благослови тази уредба, затова всички единодушно одобрихме решението.“ Свидетелите на Йехова от португалския и испанския сбор се разбират добре помежду си. Паоло от Валенса казва: „Може да звучи невероятно, но дори не забелязваме, че сме от две различни държави. Ние просто сме духовни братя.“

Едно от първите неща, които посетителите забелязват в Залата на Царството, са двата еднакви часовника на стената. Те показват различно време, защото Испания е с един час напред от Португалия. Но това е единственото различие в Залата на Царството. Когато сградата се нуждаеше от ремонт, Регионалният строителен комитет в Испания организира работата на пламенните доброволци от двата сбора. Паоло разказва: „Опитни братя и сестри от Испания дойдоха да ни помогнат, като някои пропътуваха над 160 километра. Проектът укрепи близките взаимоотношения между двата сбора.“

Нека разгледаме още един пример за преодоляването на границите.

 Единство в една разделена долина

Пуигсерда е испански град, разположен на границата с Франция. Той се намира в сърцето на плодородна долина, заобиколена от извисените върхове на Пиринеите. В миналото цялата долина, позната с името Серданя, била част от Испания. Но през 1659 г. бил сключен Пиринейският мирен договор, според който Испания трябвало да отстъпи на Франция половината от долината.

Днес много французи пазаруват в Пуигсерда, главният град в долината. А от 1997 г. Свидетелите на Йехова в Пуигсерда са отворили вратите на своята Зала на Царството за френските си събратя. През тази година Свидетелите на Йехова от френския сбор трябваше да освободят залата, която използваха под наем. Най–близката за тях Зала на Царството във Франция се намираше на един час път с кола, като това означаваше да се прекосява високопланински проход, който през зимните месеци често остава покрит със сняг.

Когато Свидетелите на Йехова от френския сбор обясниха, че се нуждаят от място, където да се събират, испанските Свидетели на Йехова веднага предложиха да им предоставят собствената си Зала на Царството. Един от представителите на испанския сбор на име Прем си спомня: „Всички много се развълнувахме от възможността да предоставим залата. Разбира се, тази готовност се дължеше на обучението от Писанието, което бяхме получили през годините. Няколко седмици по–късно и другият сбор започна да използва залата. Това продължава вече 13 години.“

Ерик, надзорник във френския сбор, обяснява: „Залата на Царството в Пуигсерда беше идеалното място за нас. Все още помня сърдечното посрещане от членовете на испанския сбор. Те бяха поставили в залата огромен букет цветя и надпис с думите: ‘Добре дошли, скъпи братя и сестри!’“

Ерик добавя: „Хората смятаха, че затварянето на нашата Зала на Царството във Франция означава, че сборът ни вече го няма. Но редовната ни проповедна дейност в района, която включваше разпространяването на печатни покани за събранията ни в Испания, доказа, че това не е вярно. Заинтересуваните хора с радост идват в залата в Испания. Освен това откакто използваме залата заедно с нашите испански братя, много се сближихме с тях. Преди само знаехме, че от другата страна на границата има испански сбор, но не се познавахме помежду си. Днес редовно общуваме заедно и не се чувстваме толкова изолирани в тази отдалечена планинска област.“

 Дали различията в произхода пораждат някакви затруднения? Една Свидетелка на Йехова от френския сбор, която е на над 80 години, признава: „Когато разбрах, че нашите събрания ще се провеждат от другата страна на границата, в Испания, бях малко притеснена. Но благодарение на сърдечното посрещане и приятелското отношение на братята в Пуигсерда, промяната не представляваше проблем. Напротив тя ни даде възможност да докажем, че съществува международно единство сред народа на Йехова.“

Основа за една по–близка връзка

Основателите на Европейския съюз бяха казали, че страните членки са „решени да положат основата за една по–близка връзка между народите в Европа“. Целта на премахването на граничните пунктове през 80–те и 90–те години на миналия век беше да се ускори този процес. Но е необходима и промяна в мисленето.

Свидетелите на Йехова полагат усилия да се борят с предразсъдъците. Те съзнават, че различията между хората са по–скоро обогатяващи и че „Бог не проявява пристрастие“. (Деяния 10:34) На международните си конгреси и в своите Зали на Царството те виждат „колко е хубаво и колко е приятно, когато братята живеят заедно в единство“! (Псалм 133:1) Живо доказателство за това е единството, на което се радват Свидетелите на Йехова от Валенса и Пуигсерда със събратята им от съседни страни.

[Текст в блока на страница 13]

„Може да звучи невероятно, но дори не забелязваме, че сме от две различни държави. Ние просто сме духовни братя“

[Текст в блока на страница 14]

„Проектът укрепи близките взаимоотношения между двата сбора“

[Текст в блока на страница 15]

„Колко е хубаво и колко е приятно, когато братята живеят заедно в единство!“ (ПСАЛМ 133:1)

[Снимка на страници 12, 13]

Изглед към град Туй и река Миньо от крепостните стени на град Валенса

[Снимка на страница 14]

Ремонт на Залата на Царството

[Снимка на страница 15]

Пиринеите и долината Серданя

[Снимка на страница 15]

Двама старейшини от френския и испанския сбор, които използват залата в Пуигсерда